ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/
23/24/25/

 
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

 

Отбраната е вече структурно невъзможна

Симеон Николов, 14.02.2026

Втора част от „Задава ли се нова надпревара в ядреното въоръжаване?

След като на 05.февруари 2026 г изтече срокът на договора Нов СТАРТ вече няма пречки за възобновяване и бурно развитие на ядрените програми на двете суперсили, както и на други държави, които отдавна се стремят към придобиване на ядрено оръжие. Този подход ще увеличи опасенията и ще активизира усилията за търсене на ефективна самозащита. Проблемът обаче е, че такава вече няма. Отбраната от новите ядрени средства и носители е структурно невъзможна! Дори с планираните огромни средства от 5% от БВП до 2035 г. Към това погрешно развитие се вървеше не само от страх, остаряло блоково мислене и неспособност да се преосмислят собствените погрешни планове и решени, а и от откъсване и разминаване с реалността.

След прекратяването на новия договор СТАРТ, разположените ядрени арсенали на САЩ и Русия могат да бъдат значително разширени. Към това трябва да прибавим миниатюризация на ядрените оръжия с висока точност и  понижаване на ядрения праг. Тези процеси биха довели до допълнително дестабилизиране на отношенията между Съединените щати и Русия, биха увеличили риска от ядрен конфликт поради грешни решения или недоразумения. Надпревара в ядреното въоръжаване между Съединените щати и Русия ще се пренесе към Китай и други ядрени сили, което ще доведе до влошаване на глобалната сигурност. Това значително увеличава риска от случайна ядрена война.

Нека си спомним, че на срещата на върха на НАТО в Ню Йорк в началото на юли 2024 г. изненадващо  беше взето решение за разполагането на американски ракетни системи със среден обсег в Германия до 2026 г. В документа беше записано, че до 2026 г. само в Германия ще бъдат разположени крилати ракети „Томахоук“, ракети SM-6 и нови хиперзвукови оръжия. Тези оръжия могат да бъдат въоръжени конвенционално и – ако е необходимо – с ядрени бойни глави. С обхват над 2000 км, те могат да достигнат цели в Русия само за няколко минути. За разлика от решението на НАТО, този път не се предвиждаше предложение за преговори с Русия. По време на военноморски парад в Санкт Петербург Путин отправи ясни предупреждения, че когато  „важни цели в Русия ще бъдат в обсега на противника,  държавни и военни обекти и важни промишлени съоръжения могат да бъдат ударени в рамките на десет минути. Затова Русия ще отговори по същия начин. Руските военни кораби също биха могли да бъдат оборудвани с ракети в отговор.“ Овен това, Русия също има ракети, способни да носят ядрени заряди, разположени в Калининград, на около 500 километра от Берлин. Руски хиперзвукови ракети, например, също са разположени в региона. Да не говорим за  „Орешник“, който вече бе използван във войната в Украйна.

Съвременните технологични способности на ядрените оръжия превръщат уязвимостта на развитите индустриализирани държави в неизбежна. Военната отбрана на съвременните държави губи смисъла си, защото те са структурно неотбраняеми срещу това въоръжение. Не е трудно да се проумее, че сигурността днес не се създава чрез разполагане на системи за противоракетна отбрана или оръжия със среден обсег, а чрез диалог, разоръжаване и контрол върху въоръженията. Жалкото е, че тази истина ще я научим на цената на милиони човешки животи и разрушения на цивилизования свят, в който е имало дефицит на цивилизовано мислене.

Симеон Николов, 14.02.2026

 

 

CSR в ТВ  и радио– предавания

Нужен ни е нов тип европейско лидерство
публикувано на 04.03.25 в 17:11

За заседанието на КСНС при президсента и кризата в Украйна– има ли опасност от война
БСТВ, Актуално от деня,15.02.2022 г.,  гост– Симеон Николов

Няма да се стигне до война, дипломацията ще се справи
БНР– Плавдив, 15.02.22 Автор:
Елена Крушкова , интервю със Симеон Николов

Преходът към новия свят - сигурност и енергетика

Предизвикателствата пред триморието
проф. Нина Дюлгерова, Симеон Николов - дипломат 17/7/2021г.

Инициативата "Три морета" - цели и приоритети
Предаване: Денят започва, 09.07.2021

Три морета - 08.07.2021 г.
БТВ, от 47,22 минута до 1.02.25 минута

Симеон Николов: Европа все още е силно зависима от САЩ
публикувано на 22.06.21 в 14:31

Накъде отива светът. Глобалният политически лабиринт през погледа на български дипломати
Представя Симеон Николов
17.09.2020

 

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                           Последна актуализация

17.02.2026