ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВА

БЮЛЕТИНИ 2018/19//20/21/22/

23/24/25

Гърция и Турция с противоположни интереси в търсенето на мир и баланс, основан на справедливост

Симеон Николов, 09.05.2026

На проведената в Атина международна конференция на тема „Морска сигурност в ерата на геополитическите, геоикономическите и технологични предизвикателства“ министърът на отбраната на Гърция Никос Дендиас изнесе доклад, който предизвика определен интерес с вижданията си по политиката на Гърция в региона, отбранителната й стратегия и засегнатите чувствителни теми в отношенията и спорните въпроси с Турция.

Конференцията привлече участници от правителството, академичните среди, частния сектор и мозъчни тръстове, както и корабособственици, пристанищни оператори и участници от сектора на логистиката. Прави впечатление участието на тинк–танкове, свързани с разузнаванията на САЩ и Израел. Темите, които бяха подложени на дискусия, отразяват гръцките интереси и виждания по сигурността на световната морска търговия, критичните проливи Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб в светлината на войната в Близкия Изток, бойните системи, задвижвани от изкуствен интелект, технологичната трансформация в морската област и конфликтите в „сивата зона“.

В доклада си гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас очерта ясни параметри на трансформацията, която се извършва в изпълнение на отбранителна доктрина на страната и конкретни планове за бъдещето развитие на гръцките военноморски сили. В рамките на Програма 2030 Гърция стартира инициатива под наименованието „Ахилов щит“, която включва пет сфери: Море, Земя, Въздух, Киберпространство и Космос. Той акцентира върху готовността на въоръжените сили да отговорят на евентуална агресия не само от Егейско море, но и от Източното Средиземноморие. И тук прозрачното послание безспорно бе насочено към Турция. Дендиас заяви: „Ще го направим с ракети. Ще го направим с безпилотни военноморски кораби. Ще го направим с малки платформи, действащи на повърхността. Ще го направим с безпилотни системи, действащи под вода.“

Интересно е да се отбележи, как турски военни експерти реагираха дни по–късно на тези изявления на гръцкия министър на отбраната. Забележките им общо взето бяха, че самата война не е демонстрация на технологии, а изпитание за издръжливост, устойчивост, производствен капацитет и индустриална и финансова инфраструктура, която ги поддържа. Изразено бе съмнение, че предвид настоящият икономически капацитет на Гърция, нейната зависимост от чуждестранни източници в отбранителната промишленост и много ограничените ѝ производствени възможности, възниква въпросът, как ще се поддържа предвидената и концептуализирана система в продължителен конфликт. Какво ще замени ракетните запаси, когато те се изчерпят? Как ще се развие архитектурата на сензорната мрежа, за да издържи на електронно заглушаване и кинетичните атаки на самоубийствени дронове? Как системите, поддържани от спътници, ще работят непрекъснато по време на криза и война?

По–нататък в своя доклад министър Дендиас като напомни, че гръцката отбрана е насочена преобладаващо към морето, което прави военните действия в морската среда жизненоважни, изложи някои конкретни условия, които биха могли да възникнат: „Сценарият, пред който сме изправени досега, е следният: Някой идва и окупира малък наш остров. Тогава пред Гърция възниква въпросът: Какво ще правим? Ще обявим ли пълномащабна война? Ще навлезем ли в Източна Тракия?“ Или ще трябва да организираме изключително трудна операция, за да го върнем обратно? Истинският проблем тук е погрешното тълкуване на концепцията за „възпиране“. Целта на Гърция не трябва да бъде възпиране на Турция. По този въпрос турският адмирал от запаса Гюрдениз коментира, че Турция няма да отстъпи, особено по въпроси, пряко свързани със „Синя родина“, като например морските юрисдикционни зони и Севернокипърската турска република. Тези зони не са въпрос на преговори за Анкара, а въпрос на право. Следователно всяка максималистична стъпка, предприета тук, ще увеличи напрежението, вместо да доведе до възпиране. Това става още по-рисковано, ако действията се предприемат под натиска на външни фактори – Франция, Израел. От доклада на министър Дендиас прозира известният факт, че гръцките военни се доверяват прекомерно на възможностите на Израел, особено в областта на технологиите, разузнаването и прецизното насочване.

Сътрудничеството между Гърция и Израел отдавна е трън в очите на турските политици. Гърция, Израел и Кипър провеждат съвместни военни учения и програми за обучение на въоръжените си сили. Освен това Гърция, с подкрепата на Израел, разширява отбранителните си способности, предимно за да защити островите си близо до Турция. На този фон турският външен министър Хакан Фидан предупреди, че подобни съюзи биха могли да изострят конфликтите. Анкара възприема сътрудничеството като насочено срещу Турция, докато Министерството на външните работи в Атина отхвърля тези обвинения. Близките отношения между ционисткия/евангелистки фронт в САЩ и гръцкото лоби в крайна сметка доведоха до Инициативата за морска сигурност в Източното Средиземноморие, антитурска инициатива, включваща Израел, Република Кипър, Гърция и САЩ.

По–нататък министър Дендиас отбелязва в доклада си: „Гърция не трябва да бъде страна, центрирана около Турция. Турция не е нашият основен проблем. И не трябва да се превръща в наш основен проблем.“ Тук проличава обаче едно противоречие: Ако „Турция не е основният проблем“, тогава гръцката външна политика трябва да отразява това. Но част от насоките в доклада са точно в обратната посока. Освен това, докато говори за балансиране на целите си с възможностите си, гръцкият министър си поставя глобални цели. „В тази среда ние, като Гърция, трябва да правим избор. Не преследваме цели извън възможностите си. Ние сме малка до средна по размер страна. Но в същото време имаме един от най-големите търговски флоти в света. Зависими сме от офшорните корабни пътища. Въздействието на това не се вижда само в числата или статистиката. Инфлацията убива икономиката и особено удря най-бедните слоеве на обществото...“, казва той. „Гърция трябва да разработи широка перспектива за морска сигурност, която да се простира не само до Егейско море, но и от Черно до Червено море, от Източното Средиземноморие до Индийския океан.“ От една страна, той говори за възпиране на Турция, а от друга, за установяване на присъствие в Червено море и Индийския океан.

В следващата част от доклада министър Дендиас нагази във вечния спор в тълкуването на морското право. Турция открито твърди, че островите нямат континентален шелф в изключителна икономическа зона. Твърди, че егейските острови се намират в азиатския континентален шелф. Турция се противопоставя на оценката на островите като имащи равни права с континента, без да се взема предвид тяхното местоположение. Този подход е в съответствие със съдебната практика на международното право. Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) признава правата върху островите по принцип, но „справедливостта“ е от първостепенно значение при определянето на границите. В полузатворено море като Егейско, с хиляди гръцки острови, предоставянето на права върху континенталния шелф на острови в сферата на влияние на Анадолския полуостров, които вече притежават 6 мили териториални води, е несъвместимо със справедливостта. В Егейско море има гъсто разположение острови, островчета и скали, и тук не могат да се прилагат стандартни методи, считат турски автори. Всъщност, докато контролът над приблизително 50% от Егейско море вече е установен чрез 6 мили териториални води, предоставянето на пълно влияние на всички острови чрез права върху континенталния шелф, въз основа на абсурдни гръцки претенции, би означавало, че останалата зона до голяма степен ще бъде трансформирана в гръцка морска юрисдикция. Разширяването на териториалните води до 12 мили би създало ефективно „гръцко езеро“, превръщайки над 70% от Егейско море в гръцки териториални води, смятат експертите от турска страна.

Докладът на министър Дендиас дава представа за отбранителната доктрина, но е и ясно отражение на стратегическото мислене в Гърция. Коментарите от турска страна пък подсказват задълбочаване на противоречията по спорните въпроси и целите на изгражданите военни способности. Гръцкото виждане залага на прекомерна зависимост от технологии и външни съюзи, но оставя на заден план фундаменталната реалност на войната – непрекъснатост и устойчивост. И все пак войната е въпрос на достъп до енергия, производствен капацитет, човешки ресурси, логистична дълбочина и икономическа устойчивост. Всяка брилянтна концепция или доктрина, изградена без тези елементи и лишена от съдържание, разкрива своята крехкост при първата сериозна криза.

Турският адмирал от запаса Гюрдениз коментира, че задълбочаващата се военно-технологична близост на Гърция с Израел и отбранителните връзки, развити с участници като Франция, макар че осигуряват на Атина чувство за самочувствие в краткосрочен план, създават зависимост в дългосрочен план. Според него всяка максималистична стъпка, предприета от Гърция, има потенциал да ескалира напрежението, вместо да генерира възпиране. В крайна сметка, докато Гърция твърди, че „Турция не е основната заплаха“, на практика тя основава цялата си архитектура за сигурност на Турция. Това противоречие е неустойчиво. Турция, от друга страна, няма да приеме налагане в жизненоважните си области на суверенитет, няма да позволи свършени факти и ще реагира на място, когато е необходимо.

Очевидно, че пътят към истинска стабилност в региона е в разума, търсенето на мир и баланс, основан на справедливост.

Инициативата на САЩ за проведената преди три месеца среща между премиера Кириакос Мицотакис и президента Реджеп Ердоган /11.февруари 2026/ беше продиктувана от разбирането за необходимостта от спешен тласък в гръцко-турските отношения в региона предвид развитието на събитията с Иран и риска от разширяване на конфликта в Близкия Изток. Въпреки всички опасения относно Тръмп, Гърция се стреми да привлече повече американски войски. Дискусиите по този въпрос вече са в напреднал стадий.

Когато на 4 май 2026 г. германският външен министър Йохан Вадефул посети Атина, някои гръцки медии определиха това като голяма грешка, предвид на засиленото стратегическото сътрудничество на Берлин с Турция, докато потенциалните критики към действията на турското правителство бяха игнорирани. Вадефул увери Атина, че оръжейните системи, доставени на Турция, няма да бъдат използвани срещу Гърция. Коментираше се дори, че Германия би застрашила отношенията на Гърция със САЩ. Съвсем друго беше отношението към Франция при посещение на френския президент Еманюел Макрон на 22 април 2026 г. Макрон подписа споразумение за сътрудничество с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Те сключиха съюз за взаимна отбрана, подобен на този, който Гърция има със САЩ и Израел. Мотото беше да се въоръжим срещу потенциален колапс на НАТО и Европейския съюз, който е възможен при сегашните обстоятелства, чрез формиране на колкото се може повече индивидуални съюзи. Пет и половина милиарда евро бяха договорно обезпечени по време на посещението на Макрон. Гръцката индустрия ще участва чрез споразумения за подизпълнение на стойност 1,25 милиарда евро. До 2030 г. Гърция ще е вложила тридесет милиарда евро в бюджета си за отбрана.

При развилата се ситуация Гърция и Турция не могат да си позволят изостряне на противоречията в настоящата сложна обстановка в Средиземноморския регион в контекста на военен конфликт между Иран и САЩ, изискваща предвидимост за последвалата я и бъдещи енергийни сделки на САЩ в реализиране на вертикалния енергиен и транспортен коридор, преминаващ през Гърция, България и Румъния до Украйна, и свързан с проекта на ЕС за т. нар. IV Енергиен коридор от Иран. Фактически гръцката и турската страна получават ключова роля чрез коридора, свързващ Източното Средиземноморие и Близкия изток с Източна и Централна Европа. Ограничените резултати от срещата на върха потвърдиха още тогава минималните очаквания при запазване на известните „червени линии“ на страните, но се гарантира баланс в структурно противоположните им интереси в особено чувствителен момент на преконфигуриране геополитическите сфери в региона на Източното Средиземноморие.

	ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

БЮЛЕТИНИ 2018/19//20/21/22/ 23/24/25	Изследвания Коментари Новини Кои сме ние Контакт с нас Галерия
СИГУРНОСТ НАТО и ЕС Въоържени сили Асиметрични заплахи Енергийна сигурност Кибернетична сигурност Разузнаване Стратегии и изследвания Въоържение и техника МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ Геополитика Централна Азия Близък Изток Каспийски регион Черноморски регион Балкани Политика и дипломация	Гърция и Турция с противоположни интереси в търсенето на мир и баланс, основан на справедливост Симеон Николов, 09.05.2026 На проведената в Атина международна конференция на тема „Морска сигурност в ерата на геополитическите, геоикономическите и технологични предизвикателства“ министърът на отбраната на Гърция Никос Дендиас изнесе доклад, който предизвика определен интерес с вижданията си по политиката на Гърция в региона, отбранителната й стратегия и засегнатите чувствителни теми в отношенията и спорните въпроси с Турция. Конференцията привлече участници от правителството, академичните среди, частния сектор и мозъчни тръстове, както и корабособственици, пристанищни оператори и участници от сектора на логистиката. Прави впечатление участието на тинк–танкове, свързани с разузнаванията на САЩ и Израел. Темите, които бяха подложени на дискусия, отразяват гръцките интереси и виждания по сигурността на световната морска търговия, критичните проливи Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб в светлината на войната в Близкия Изток, бойните системи, задвижвани от изкуствен интелект, технологичната трансформация в морската област и конфликтите в „сивата зона“. В доклада си гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас очерта ясни параметри на трансформацията, която се извършва в изпълнение на отбранителна доктрина на страната и конкретни планове за бъдещето развитие на гръцките военноморски сили. В рамките на Програма 2030 Гърция стартира инициатива под наименованието „Ахилов щит“, която включва пет сфери: Море, Земя, Въздух, Киберпространство и Космос. Той акцентира върху готовността на въоръжените сили да отговорят на евентуална агресия не само от Егейско море, но и от Източното Средиземноморие. И тук прозрачното послание безспорно бе насочено към Турция. Дендиас заяви: „Ще го направим с ракети. Ще го направим с безпилотни военноморски кораби. Ще го направим с малки платформи, действащи на повърхността. Ще го направим с безпилотни системи, действащи под вода.“ Интересно е да се отбележи, как турски военни експерти реагираха дни по–късно на тези изявления на гръцкия министър на отбраната. Забележките им общо взето бяха, че самата война не е демонстрация на технологии, а изпитание за издръжливост, устойчивост, производствен капацитет и индустриална и финансова инфраструктура, която ги поддържа. Изразено бе съмнение, че предвид настоящият икономически капацитет на Гърция, нейната зависимост от чуждестранни източници в отбранителната промишленост и много ограничените ѝ производствени възможности, възниква въпросът, как ще се поддържа предвидената и концептуализирана система в продължителен конфликт. Какво ще замени ракетните запаси, когато те се изчерпят? Как ще се развие архитектурата на сензорната мрежа, за да издържи на електронно заглушаване и кинетичните атаки на самоубийствени дронове? Как системите, поддържани от спътници, ще работят непрекъснато по време на криза и война? По–нататък в своя доклад министър Дендиас като напомни, че гръцката отбрана е насочена преобладаващо към морето, което прави военните действия в морската среда жизненоважни, изложи някои конкретни условия, които биха могли да възникнат: „Сценарият, пред който сме изправени досега, е следният: Някой идва и окупира малък наш остров. Тогава пред Гърция възниква въпросът: Какво ще правим? Ще обявим ли пълномащабна война? Ще навлезем ли в Източна Тракия?“ Или ще трябва да организираме изключително трудна операция, за да го върнем обратно? Истинският проблем тук е погрешното тълкуване на концепцията за „възпиране“. Целта на Гърция не трябва да бъде възпиране на Турция. По този въпрос турският адмирал от запаса Гюрдениз коментира, че Турция няма да отстъпи, особено по въпроси, пряко свързани със „Синя родина“, като например морските юрисдикционни зони и Севернокипърската турска република. Тези зони не са въпрос на преговори за Анкара, а въпрос на право. Следователно всяка максималистична стъпка, предприета тук, ще увеличи напрежението, вместо да доведе до възпиране. Това става още по-рисковано, ако действията се предприемат под натиска на външни фактори – Франция, Израел. От доклада на министър Дендиас прозира известният факт, че гръцките военни се доверяват прекомерно на възможностите на Израел, особено в областта на технологиите, разузнаването и прецизното насочване. Сътрудничеството между Гърция и Израел отдавна е трън в очите на турските политици. Гърция, Израел и Кипър провеждат съвместни военни учения и програми за обучение на въоръжените си сили. Освен това Гърция, с подкрепата на Израел, разширява отбранителните си способности, предимно за да защити островите си близо до Турция. На този фон турският външен министър Хакан Фидан предупреди, че подобни съюзи биха могли да изострят конфликтите. Анкара възприема сътрудничеството като насочено срещу Турция, докато Министерството на външните работи в Атина отхвърля тези обвинения. Близките отношения между ционисткия/евангелистки фронт в САЩ и гръцкото лоби в крайна сметка доведоха до Инициативата за морска сигурност в Източното Средиземноморие, антитурска инициатива, включваща Израел, Република Кипър, Гърция и САЩ. По–нататък министър Дендиас отбелязва в доклада си: „Гърция не трябва да бъде страна, центрирана около Турция. Турция не е нашият основен проблем. И не трябва да се превръща в наш основен проблем.“ Тук проличава обаче едно противоречие: Ако „Турция не е основният проблем“, тогава гръцката външна политика трябва да отразява това. Но част от насоките в доклада са точно в обратната посока. Освен това, докато говори за балансиране на целите си с възможностите си, гръцкият министър си поставя глобални цели. „В тази среда ние, като Гърция, трябва да правим избор. Не преследваме цели извън възможностите си. Ние сме малка до средна по размер страна. Но в същото време имаме един от най-големите търговски флоти в света. Зависими сме от офшорните корабни пътища. Въздействието на това не се вижда само в числата или статистиката. Инфлацията убива икономиката и особено удря най-бедните слоеве на обществото...“, казва той. „Гърция трябва да разработи широка перспектива за морска сигурност, която да се простира не само до Егейско море, но и от Черно до Червено море, от Източното Средиземноморие до Индийския океан.“ От една страна, той говори за възпиране на Турция, а от друга, за установяване на присъствие в Червено море и Индийския океан. В следващата част от доклада министър Дендиас нагази във вечния спор в тълкуването на морското право. Турция открито твърди, че островите нямат континентален шелф в изключителна икономическа зона. Твърди, че егейските острови се намират в азиатския континентален шелф. Турция се противопоставя на оценката на островите като имащи равни права с континента, без да се взема предвид тяхното местоположение. Този подход е в съответствие със съдебната практика на международното право. Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) признава правата върху островите по принцип, но „справедливостта“ е от първостепенно значение при определянето на границите. В полузатворено море като Егейско, с хиляди гръцки острови, предоставянето на права върху континенталния шелф на острови в сферата на влияние на Анадолския полуостров, които вече притежават 6 мили териториални води, е несъвместимо със справедливостта. В Егейско море има гъсто разположение острови, островчета и скали, и тук не могат да се прилагат стандартни методи, считат турски автори. Всъщност, докато контролът над приблизително 50% от Егейско море вече е установен чрез 6 мили териториални води, предоставянето на пълно влияние на всички острови чрез права върху континенталния шелф, въз основа на абсурдни гръцки претенции, би означавало, че останалата зона до голяма степен ще бъде трансформирана в гръцка морска юрисдикция. Разширяването на териториалните води до 12 мили би създало ефективно „гръцко езеро“, превръщайки над 70% от Егейско море в гръцки териториални води, смятат експертите от турска страна. Докладът на министър Дендиас дава представа за отбранителната доктрина, но е и ясно отражение на стратегическото мислене в Гърция. Коментарите от турска страна пък подсказват задълбочаване на противоречията по спорните въпроси и целите на изгражданите военни способности. Гръцкото виждане залага на прекомерна зависимост от технологии и външни съюзи, но оставя на заден план фундаменталната реалност на войната – непрекъснатост и устойчивост. И все пак войната е въпрос на достъп до енергия, производствен капацитет, човешки ресурси, логистична дълбочина и икономическа устойчивост. Всяка брилянтна концепция или доктрина, изградена без тези елементи и лишена от съдържание, разкрива своята крехкост при първата сериозна криза. Турският адмирал от запаса Гюрдениз коментира, че задълбочаващата се военно-технологична близост на Гърция с Израел и отбранителните връзки, развити с участници като Франция, макар че осигуряват на Атина чувство за самочувствие в краткосрочен план, създават зависимост в дългосрочен план. Според него всяка максималистична стъпка, предприета от Гърция, има потенциал да ескалира напрежението, вместо да генерира възпиране. В крайна сметка, докато Гърция твърди, че „Турция не е основната заплаха“, на практика тя основава цялата си архитектура за сигурност на Турция. Това противоречие е неустойчиво. Турция, от друга страна, няма да приеме налагане в жизненоважните си области на суверенитет, няма да позволи свършени факти и ще реагира на място, когато е необходимо. Очевидно, че пътят към истинска стабилност в региона е в разума, търсенето на мир и баланс, основан на справедливост. Инициативата на САЩ за проведената преди три месеца среща между премиера Кириакос Мицотакис и президента Реджеп Ердоган /11.февруари 2026/ беше продиктувана от разбирането за необходимостта от спешен тласък в гръцко-турските отношения в региона предвид развитието на събитията с Иран и риска от разширяване на конфликта в Близкия Изток. Въпреки всички опасения относно Тръмп, Гърция се стреми да привлече повече американски войски. Дискусиите по този въпрос вече са в напреднал стадий. Когато на 4 май 2026 г. германският външен министър Йохан Вадефул посети Атина, някои гръцки медии определиха това като голяма грешка, предвид на засиленото стратегическото сътрудничество на Берлин с Турция, докато потенциалните критики към действията на турското правителство бяха игнорирани. Вадефул увери Атина, че оръжейните системи, доставени на Турция, няма да бъдат използвани срещу Гърция. Коментираше се дори, че Германия би застрашила отношенията на Гърция със САЩ. Съвсем друго беше отношението към Франция при посещение на френския президент Еманюел Макрон на 22 април 2026 г. Макрон подписа споразумение за сътрудничество с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Те сключиха съюз за взаимна отбрана, подобен на този, който Гърция има със САЩ и Израел. Мотото беше да се въоръжим срещу потенциален колапс на НАТО и Европейския съюз, който е възможен при сегашните обстоятелства, чрез формиране на колкото се може повече индивидуални съюзи. Пет и половина милиарда евро бяха договорно обезпечени по време на посещението на Макрон. Гръцката индустрия ще участва чрез споразумения за подизпълнение на стойност 1,25 милиарда евро. До 2030 г. Гърция ще е вложила тридесет милиарда евро в бюджета си за отбрана. При развилата се ситуация Гърция и Турция не могат да си позволят изостряне на противоречията в настоящата сложна обстановка в Средиземноморския регион в контекста на военен конфликт между Иран и САЩ, изискваща предвидимост за последвалата я и бъдещи енергийни сделки на САЩ в реализиране на вертикалния енергиен и транспортен коридор, преминаващ през Гърция, България и Румъния до Украйна, и свързан с проекта на ЕС за т. нар. IV Енергиен коридор от Иран. Фактически гръцката и турската страна получават ключова роля чрез коридора, свързващ Източното Средиземноморие и Близкия изток с Източна и Централна Европа. Ограничените резултати от срещата на върха потвърдиха още тогава минималните очаквания при запазване на известните „червени линии“ на страните, но се гарантира баланс в структурно противоположните им интереси в особено чувствителен момент на преконфигуриране геополитическите сфери в региона на Източното Средиземноморие.	CSR в ТВ и радио –предавания ПРЕПОРЪЧВАМЕ Пестеливата суперсила Сенчестият пазар Косовският възел на Балканите Десетилетието. В сянката на лидери, избор...и и войни Gudrun Krämer: Demokratie im Islam The Constitution of Liberty GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency Новое дворянство: Очерки истории ФСБ Hein G. Kiessling, ISI und R&AW Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“ "Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg? "Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen" "Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p. Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung. БЮЛЕТИН 2018 Сигурност и отбрана Бюлетини: № 1 № 2 № 3 № 4 БЮЛЕТИН 2009 технологии, въоръжение, наука Последен брой 2009 Предишни бюлетини № 1 № 2 № 3 № 4

csr.office@yahoo.com	2009 Всички права запазени. Последна актуализация	12.05.2026