ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Турция очаква по–голяма роля в НАТО, а Европа – повече ангажименти

Симеон Николов, 30.06.2026

Турция приема за втори път домакинство на среща на върха на НАТО на 07 и 08 юли т.г. след това през 2004 г., но при  много по–различни условия, амбиции, значение и  последствия. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио не случайно отбеляза, че тази среща на върха в Анкара ще бъде една от най–важните в историята на НАТО и ще даде послание за промяна в някои области, в които според американското виждане са необходими корекции.

Турция приема с повишено самочувствие задълженията си на домакин на срещата и членството си в НАТО. Тя вижда, че международната обстановка и последните събития в региона на Близкия Изток й дават шанс да получи  евентуално нови задачи и позиции на срещата на върха на НАТО, както в Командването на Южния фланг на Съюза, така и в мисията на военния блок по отношетние на войната в Украйна.  Нараства и ролята й в Черно море.

Друг аспект е военното сътрудничество и пазарите за военната промишленост на Турция. В навечерието на срещата на върха на НАТО в Анкара САЩ обяви продажбата на  десетки реактивни двигатели на стойност над 700 милиона долара, необходими за първия турски изтребител. На форума на отбранителната индустрия на НАТО, който се организира в рамките на срещата на върха, ще бъдат обсъдени и мерки за по-ефективно сътрудничество между военните индустрии на страните–членки. Турция не крие амбициите си дори да замести САЩ в някои доставки на въоръжение, след намаляването на американското военно присъствие в Европа. Силната турска военна индустрия започва да се превръща в инструмент за влияние в политиката за сигурност.

Сложната ситуация в Източното Средиземноморие, проблемите, които възникнаха с войната в Иран и разногласията в НАТО със сигурност  правят по–трудно и дори невъзможно  Турция да продължи със старата си политика на комфортен баланс. Следоватлено ще очакваме инициативи и заемане на по–категорични и ясни позиции. Оценките, които направи президентът на Турция Ердоган пред предхождащата срещата на върха Парламентарна асамблея на НАТО, се характеризират с голяма доза реализъм. Той заяви, че „заплахи като война, криза, тероризъм и незаконна миграция, особено по източните и югоизточните граници на нашия Алианс, налагат преосмисляне на нашето разбиране за сигурност. Докато старите модели и предубеждения се разрушават един по един, все още не е известно какво ще ги замени или какво ще бъде заменено.“

Официалните уверения в единство в укрепването на НАТО обаче, не могат да скрият продължаващите и изострящи се спорове, достигащи до враждебни предупреждения между Гърция и Израел от една страна и Турция, от друга. Сътрудничеството между САЩ и Израел е много важно развитие, показващо оста, по която се оформят стратегическите приоритети и архитектурата на сигурност на НАТО. Освен това, то показва, че САЩ и Израел не са постигнали очакваните резултати срещу Иран и глобалният баланс на силите бързо се развива в многополярна структура.

Само преди няколко седмици /на 12 юни 2026 г./ САЩ, Гърция, Кипър и Израел официално създадоха Източносредиземноморския енергиен център. Този съюз има за цел да осигури транзита на енергия до европейския пазар през водите на Източното Средиземноморие, за да предотврати потенциална дестабилизация, причинена от Турция, тъй като тя се стреми да играе по-голяма роля в настоящите конфликти в Близкия изток. Бъдещето на Източното Средиземноморие обаче,  ще зависи от способността за преодоляване историческите съперничества, създаване на  мрежи, които свързват Европа, Близкия изток и Азия по начин, който насърчава както регионалния просперитет, така и стратегическите интереси на САЩ и Европа. Някои експерти предупреждават, че изключването на Турция от енергийното сътрудничество на Гърция, Южен Кипър, Израел и Египет с политическата подкрепа на САЩ и ЕС, може да има за  последствие Турция да бъде изправена пред непрекъснат политически и военен натиск, което да се отрази и на архитектурата на сигурността.

НАТО трябва да отчете, че нарастващото значение на Източното Средиземноморие и засилването на конкурентните претенции за морски зони, енергийни ресурси, миграционни пътища и регионално влияние показват, че геополитическата конкуренция е все по-свързана с контрола върху морските пространства и инфраструктурата, която поддържа съвременните икономики. Военните способности остават от основно значение за способността на държавите да възпират противниците и да защитават националните интереси. Контролът върху морските комуникационни пътища, енергийните коридори и стратегическите възлови точки продължава да оказва непропорционално геополитическо влияние.

Ако САЩ и Великобритания успеят с натиск да принудят Турция да приеме компромиси по спазването на Конвенцията от Монтрьо, това би довело до отстъпление от турската роля на контрол на сигурността в Черно море и загуба на част от собствената си способност да предотврати евентуална ескалация. А това би се отразило и на други черноморски страни, включително и България.  

Турция често е била труден партньор в НАТО.  Днес САЩ вероятно са наясно, че сред турските висши военни кръгове съществуват и по–различни мнения от официалните, като това, че Турция трябва да намали зависимостта си от НАТО, което сега създавало повече рискове, отколкото сигурност за нея; че тя трябвало да развива нови сътрудничества в областта на отбраната и сигурността, предимно с регионалните сили, в съответствие с националните си интереси, много по-решително и много по-внимателно.

По отношение на решенията, които предстоят да се вземат на срещата на върха на НАТО в Анкара, повече от сигурно е, че европейските страни ще трябва да приемат за изпълнение призива на САЩ за поемане на повече преки ангажименти за своята отбрана след изтеглянето на амрерикански сили и въоръжения от стария континент. Логично би било европейците да поискат от САЩ, в замяна на по–големите европейски ангажименти, да потвърдят принципа на възпиране, залегнал в член 5. Не е изключено обаче, да се постави началото на нова структура на НАТО, в която Европа да има значително по-голяма роля. Няма съмнение, че ще се приемат подготвените планове на Алианса за нов пакет военна помощ за Украйна на обща стойност 70 милиарда евро, съгласно  германското предложение от май тази година, както и позиции по самата война, червените линии за решение на конфликта и  разполагане на сили на украинска територия.

Срещата на НАТО в Анкара трябва да констатира, че Средиземноморието вече не може да се разглежда просто като южния съсед на Европа или като второстепенен театър на международната политика. То се превръща в един от основните геополитически кръстопътища на двадесет и първи век, регион, където се сливат интересите на глобалните и регионалните сили. Сред страните от Средиземноморието изпъкват онези държави, които имат оперативно военно превъзходство, способност да трансфорират тенхологични иновации в геополотическо влияние и които имат ефективно разузнаване, като Турция,  Израел, Саудитска Арабия, ОАЕ. Тази тенденция отразява появата на по-многополюсен средиземноморски ред, в който регионалните сили придобиват своя стратегическа автономия.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация