ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/
23/24/25

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

В Черно море: „Турция на първо място, НАТО на второ“

Симеон Николов, 13.07.2026

На завършилата наскоро среща на НАТО в Анкара стоеше въпросът, дали Турция ще устои на натиска да  разхлаби изискванията на Конвенцията от Монтрьо, която на 28 юли впрочем навършва 90 години, допускайки формирования на НАТО в Черно море, което би въвлякло черноморските страни във войната с Русия. Освен разширяване задачите на Групата за противоминна дейност, в която участват Турция, България и Румъния със защита на пристанища и подводни структури и ново командване на НАТО, не бе дадена гласност на казуса. Единствено в публикация на „Епицентър“ темата беше накратко засегната, но поради изключителната й важност се нуждае от допълнения и разяснения.

Безспорно е, че след началото на войната в Украйна през 2022 г. Черно море се превърна в ключов от геополитическа гледна точка фронт, а ролята на Турция като член на НАТО, черноморска сила и гарант за Конвенцията от Монтрьо значително нарасна. Решението, което Турция обяви на 28.02.2022 г. за ограничаване преминаването на военни кораби през турските проливи в изпълнение конвенцията Монтрьо, повлия на военния баланс на силите още в началото на войната и съпроводено с постигнатите договорки с Русия и страните от НАТО, помогна на Украйна да оцелее. Анкара съумя да запази отношенията си с Москва, не се присъедини към санкциите, не взе страна в конфликта и се опита за бъде посредник. Дори се стигна до споразумение в Истанбул между украинската и руската делегация, което можеше да бъде подписано още пролетта на 2022 г., ако не се намеси британският премиер.

Турция се позова на заложения в Конвенцията от Монтрьо принцип за „регионална отговорност“ в Черно море за да поеме водещата роля в района, заедно с България и Румъния. С това умело бе предотвратено разширено военноморско присъствие на НАТО в Черно море. През април 2026 г. бе създадено Морско компонентно командване със седалище в Истанбул за поддържане на бъдещ мир в Черно море под контрола на трите държави Турция, България и Румъния. След споразумения с Русия и страни от НАТО бе спряно връщането на военни кораби от Черноморския флот на Русия в техните бази, в замяна на съгласието на страните от НАТО извън Черно море да не преминават през турските проливи. Русия имаше право да върне корабите си в базата им в Новоросийск, но Турция тогава изрично отказа, което позволи на Украйна да отблъсне руските опити за превземане на пристанище Одеса.

Позициите на Турция  като гарант на Конвенцията от Монтрьо са, че ограниченията могат да бъдат премахнати само след трайно примирие или реално споразумение. Прекъсване на бойните действия не са основание за това.  Има обаче и някои особености: член 21 от Конвенцията позволява на турските власти да затворят проливите, Чанаккале и Босфора, „ако Турция смята, че е заплашена от непосредствена военна опасност“. Член 29 пък гласи, че на всеки пет години след влизането в сила на конвенцията е възможно да се предлагат изменения, които се нуждаят от подкрепата на другите подписали страни. Последното беше основание да обърнем внимание преди срещата на НАТО и да поставим въпроса, че България би трябвало да подкрепи позицията на Турция  да не се допускат промени  на Конвенцията. Трябва да признаем, че Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), приета през 1982 г., установява по-либерална международна доктрина за „транзитно преминаване“ за плавателни съдове през морските проливи по света, но в този момент не е в интерес на България и Румъния да се променя Конвенцията от Монтрьо. Впрочем, Турция не е подписала Конвенцията на ООН по морско право UNCLOS.

Въпреки че НАТО има интерес от навлизане в Черно море, а Военновъздушната база „Михаил Когълничану“ на румънското крайбрежие на Черно море близо до град Констанца се разрасна и е на път да се превърне в най-голямата база на Алианса в Европа, Турция заяви, че не иска  никоя държава или НАТО да влиза в Черно море или накратко и в познатия стил „Турция на първо място, НАТО на второ“ в Черно море. През януари 2024 г. Турция отказа преминаването на два британски минни ловци, подарени на Украйна, позовавайки се на забраната по член 19 от Конвенцията от Монтрьо. Два кораба дарени от Белгия и Нидерландия също не бяха допуснати от Турция да влязат в Черно море.

Има и един друг въпрос, поставян от Украйна: Турция, заедно с Румъния и България, съдействаха украинските кораби да могат да пътуват до Босфора, придържайки се близо до западния бряг на морето покрай Румъния и България. От Киев настояват обаче корабите им да преминават от Одеса до Босфора през средата на Черно море, а не през териториалните води на крайморските държави.

Някои европейски страни от НАТО са недоволни и биха искали да изпращат военни кораби в Черно море. Турция остана непреклонна, придържайки се към стратегическата линия, че Черно море исторически е руско–турска зона на сътрудничество, а войната позволява да се възползва от руската търговия. През юли 2022 г. Турция, заедно с ООН, стана съвместен спонсор на Черноморската инициатива за зърно.

Засега Русия се въздържа от декларации относно прилагането на член 19 от конвенцията. Москва е категорична, че няма да позволи постоянното военноморско присъствие на държави извън Черно море в нарушение на Конвенцията от Монтрьо. Когато беше обявено новото Морско командване на Турция, руското посолство в Анкара публикува предупреждение, че Конвенцията  трябва да се спазва.

Западноевропейски страни считат, че при тези ограничения на Конвенцията биха могли да направят нещо друго: да усилят  военноморския капацитет на двете крайбрежни държави от ЕС и НАТО, България и Румъния. ЕС има разработен план за изграждането на  морски център в Констанца. Залага се и на това да ръководят патрули от тези страни които, да извършват въздушно наблюдение и да налагат прекратяване на огъня в Черно море,  като подкрепят България и Румъния в тези  усилия.

Опитите да се овладее Черноморския регион ще продължават, защото той е от огромно стратегическо значение при евентуално разрастване на войната.

 2009 СИ–СМО.Всички права запазени.                                                                                            Последна актуализация