ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Турция пред сблъсък с Израел. Анкара с международна заповед за арест на Нетяняху
Симеон Николов, 22.08.2026
Противоречията между Израел и Турция не са нещо ново, но през последните дни опасно ескалираха. Те бяха придружени от традиционните спорове и между Гърция и Турция за спорни морснки простванства в Средиземно море, както и от коментари за ролята на новосъздадения пакт Турция–Саудитска Арабия и Пакистан. Турция реагира остро на предприетото на 18 август от Израел въздушно нападение с израелски изтребители и бомбардировачи срещу военната база Абу Духур в Северна Сирия близко до турската граница малко след посещение на турска делегация в нея. Израелския премиер Бенямин Нетаняху заяви, че Сирия е била на път да наруши „статуквото, договорено с Израел по въпросите на сигурността“, като позволи разполагането на турски войски във военновъздушната база. Ден преди това президентът Тайип Ердоган е разговарял с Тръмп по телефона, молейки го да спре Израел. Турция обвинява Израел, че се опитва да дестабилизира Сирия и да подкопае новото ѝ управление. Най-голямата грешка на Тел Авив би била да обърка Турция с Иран. Израел не би могъл да издържи на потенциален средиземноморски конфликт с Турция поради зависимостта си от морската търговия и глобалните вериги за доставки. Турция не е Иран, а Средиземно море може да се превърне в най-опасния фронт за Израел.
Анкара многократно призовава за международен натиск и мерки, които да принудят Израел да зачита териториалната цялост на Сирия. Турция обучава сирийската армия, подпомага възстановяването на държавните институции и инфраструктурата и оказва военна и дипломатическа подкрепа. Обяснението за случая е, че Бенямин Нетаняху и неговите коалиционни партньори са готови на всичко, за да спечелят общите избори в Израел на 27 октомври, седмица преди междинните избори на 3 ноември, които са жизненоважни пък за политическото бъдеще на Тръмп. От друга страна Ердоган беше решен да не се поддава на провокациите на Нетаняху, но той не можеше да остави без отговор нито един опит за саботиране на процеса по разоръжаването на ПКК, или за пряко засягане на интересите на Турция.
След като Тръмп похвали Ердоган на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7-8 юли, цитирайки отказа на Турция да влезе във войната заедно с Иран, въпреки че е можела, в следващите дни стана ясно, че Турция се е противопоставила и е повлияла на плана на Израел да използва въоръжени кюрдски групировки, за да въвлече САЩ в сухопътна война в Иран.
Заплахите на израелския премиер Бенямин Нетаняху и министъра на националната сигурност Израел Кац, че Турция ще бъде следващата след Иран, бяха съобщени в медиите, след като тази провокация беше прекратена. В Анкара се оценява, че правителството на Нетаняху ще увеличи още повече атаките си срещу палестинците, за да избегне загуба на общите избори на 27 октомври
Но в края на краищата силата на администрацията на Тръмп в сдържането на режима на Нетаняху в Израел е от съществено значение за постигането на нова стабилност в Близкия изток по отношение на мира и сигурността, а тя очевидно отслабва. Водещи израелски политици наскоро предупредиха, че
следващата война на Израел може да бъде срещу Сирия или Турция.
Турция е готова да воюва с Израел. Нека да си припомним, как реагира президентът Ердоган, когато на 16 август журналисти го провокираха с антитурските послания от израелски официални лица, той каза:
„Ако има такива, които атакуват Турция за война, а не за мир, Турция няма да се отдръпне от тази война; казвам това много ясно и недвусмислено.“
Според израелския генерал-майор в оставка Израел Зив военно-политическото присъствие на Анкара в Сирия и региона се основава на всеобхватна стратегия, надхвърляща обикновения спор за базата, която бе атакувана на 18. август. С новосъздадения тристранен пакт и обединяване на икономическата мощ на Саудитска Арабия и ядрения капацитет на Пакистан Анкара се стремяла да създаде „сунитски кръг“ около Израел, като включи Египет и да се превърне в основен играч в арабско-ислямския свят. Противовъздушната отбрана и радарните системи, които Анкара би могла да разположи в Сирия, биха ограничили директно операциите на Израел в Ливан и Ирак, тоест борбата е основно за „доминация във въздушното пространство“.
Тук обаче трябва ясно да се посочат окупаторските действия на Израел в Сирия и техните цели. Израелските зони за сигурност често се превръщат в постоянно окупирани или анексирани територии. Според проучване на сирийският мозъчен тръст Etana контролът над най-високия планински връх на Сирия, планината Хермон, дава възможност на Израел да наблюдава Ливан. . След падането на режима на сирийския диктатор Башар Асад през декември 2024 г. Израел пое контрол над наблюдаваната от ООН демилитаризирана зона. През ноември 2025 г. Силите за наблюдение на прекратяването на бойните действия на ООН (UNDOF) информира журналисти, че Израел е създал 10 военни бази в зоната. От тези бази израелски войници извършват нахлувания в сирийските провинции Дараа и Кунейтра почти ежедневно. След интервенциите си в Сирия след падането на режима на Асад, Израел сега има пряк контрол над – или непряк достъп – до повечето от районите в Кунейтра и западно от Дараа, които са богати на повърхностни водни ресурси.
Сирийците продължават да опитват да защитят интересите си чрез дипломатически канали, защото знаят много добре, че нямат военни възможности тук. Израелците имат силата да правят каквото си искат. Законите и правилата не важат за тях. Какъв консенсус би могъл да се търси с Израел?
Израелските военновъздушни удари в Сирия биха дали само краткосрочно време на Израел, но са път към открит военен конфликт с Турция, страна членка на НАТО и на новосъздадения пакт с Пакистан и Саудитска Арабия, а тонът прави този израелски курс изключително опасен. Тел Авив не може да разреши тази ситуация единствено с военни средства. Но при сегашното израелско ръководство е малко вероятно да се решат натрупващите се проблеми в региона.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация