ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

На югоизток от България нарастват лавинообразно напреженията между страните

Симеон Николов, 03.09.2026

Твърде близо до България през последните седмици възникнаха ситуации на остри напрежения, в които са замесени двете ни съседки Турция и Гърция, като в някои от тях активна роля играе Израел:

Новата ескалация в отношенията между Турция и Израел, съсредоточена в Сирия, както и в Егейско море между Гърция и Турция; подписаното споразумение за отбрана от Гърция с Израел и предвижданото въоръжаване, изостряне споровете за морските зони в Егейско море и „игрите“ на Израел в Южен Кипър, предизвикващи реакциите на Турция и Гърция. Развитието на средата за сигурност изисква по–широк актуализиран поглед върху причините от последните ни анализи между които и „Турция пред сблъсък с Израел? Анкара с международна заповед за арест на Нетяняху» от 22. август 2026, / https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3315:2026-08-22-21-52-21&catid=13:----&Itemid=53/, «Гърция и Турция с противоположни интереси в търсенето на мир и баланс, основан на справедливост» от 09. Май 2026 г. / https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3253:2026-05-09-21-20-04&catid=21:--&Itemid=34/ и други.

Междувременно споразумението между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан, подписано в Мека създаде нова силова ос в Близкия Изток, която ще балансира някои сили, на първо време Израел и Иран.

Бенямин Нетаняху, който успя да въвлече САЩ във война срещу Иран, но Турция му попречи  донякъде да използва въоръжени кюрдски групировки, поиска от Тръмп да въздейства на Турция да се изтегли от Сирия, защото в противен случай ще я „ударят“, без да отчита, че най–малко в този момент Тръмп би искал конфликт между Турция и Израел. Така на 18 август израелски самолети нанесоха въздушен удар върху авиобазата Абу Захур близо до турската граница в Сирия, само ден, след посещение на турски представители и три дни след като  шефът на израелското разузнаване поиска от сирийския външен министър да не приема военна помощ от Турция. Разпускането на Сирийските демократични сили (SDF) беше това, което Турция искаше в Сирия. Присъединяването им към сирийската армия беше обявено от новия сирийски лидер Ферхат Абди Шахин на 25. август. В същия ден САЩ обяви, че Сирия е официално премахната от списъка на „държавите, спонсориращи тероризма“. Интеграцията на Сирийските демократични сили (SDF) от правителството на Дамаск е отслабила политиката на Израел за установяване на влияние в Сирия чрез кюрдите и друзите. Процесът на „обединена Сирия“, подкрепен от САЩ е стеснил възможностите на Израел за запазване на влиянието си чрез разделена Сирия. САЩ обаче предупреди, че ударът срещу Абу ал-Духур е представлявал реален риск от бърза ескалация в пряка военна конфронтация с Турция. След Абу ал-Духур САЩ работиха за създаване на процедури за премахване условията за конфликт  между Израел, Турция и Сирия, именно защото рискът от военно недоразумение се е увеличил. Фактът, че такъв механизъм е необходим обаче, показва и колко много се е променила ситуацията. А твърденията на САЩ за премахване условията за конфликт изглеждат доста нереалистични за момента.

Нарасна напрежението и между Гърция и Израел. Отношенията с Израел може да се превърнат в ключов момент по време на изборите през 2027 г. Това е мнението и на ЦРУ на САЩ. Въпросите на външната политика и сигурността са все по-важни в дневния ред на гръцките избиратели. Безпокойството в Гърция не се ограничава само до политическите и свързаните със сигурността отношения с израелското правителство, но и покупките на недвижими имоти в страната от израелски инвеститори също предизвикват критики. Според бивш служител на ЦРУ някои гръцки граждани смятат, че израелците се опитват да установят постоянно присъствие в страната. Израелците са поискали разрешение от гръцкото правителство да закупят остров, който би бил изцяло еврейска собственост. Голям брой имоти се закупуват в Атина и Солун. Израелската държава и израелските инвеститори купуват села или квартали в градове като Пафос и Ларнака. Същият източник от ЦРУ съобщава за присъствието не само на израелски военни, но и за резидентура на израелското разузнаване МОСАД в Кипър, което не и новост, но по–рано не беше публично известно на гръцката общественост.

На 31 август в Тел Авив беше подписано най-голямото споразумение за отбрана в историята на гръцко-израелските отношения, за изграждане на система за противовъздушна отбрана, която ще струва на Атина според различните източници от 3,1 до 10 млрд евро със срок на  доставка след 3 години.  Системата беше наречена „Ахилесов щит“, но критични  гръцки журналисти и военни експерти бързо обърнаха внимание на това, че той има повече от една „Ахилесова пета“. Те виждат уязвимостта в това, че правата върху оригиналната технология притежава Индия, половината от системата буквално излиза от американски фабрики и е предмет на американските правила за износ,  а софтуерът, който е истинската собственост върху една съвременна оръжейна система, ще се пише от двама чужди доставчици и ще се основава на израелски протоколи. Ако актуализациите на софтуера спрат, системата в рамките на две до три (2-3) години няма да разпознава нови заплахи.  Ако попълването на запасите от ракети, които имат срок на годност и преминават през израелска фабрика и американски лиценз, се забави, противовъздушната отбрана остава с празни дула. Просто е невероятно, как гърците са могли да се „насадят на пачи яйца“, както казваме ние българите. Изглежда, че Израел ги надхитри. А при израелската система, както показаха фактите през 2026 г. процентът на преминаващите ирански ракети се повиши от три процента (3%) на двадесет и седем процента (27%) и с удари чак до Димона. Гърция бързаше да се сдобие с такава система, защото се опасява от турската балистична ракета Tayfun, с  обхват от 560 километра, но частта предлагана от Индия има ограничени антибалистични възможности, защото произлиза от военноморска ракета за противовъздушна отбрана на Индия и по-късно е приспособена донякъде за антибалистична, с експлозивна бойна глава вместо ударна. Към системата „Ахилесов щит“ се планира и разполагането на батерии Spyder и на гръцките острови. Тази стъпка разкрива до каква степен Атина разчита на израелските системи в стремежа си да увеличи възможностите си за противовъздушна отбрана. Но това предизвиква и безпокойството на Турция. Израел пряко  свързва сътрудничеството с Гърция и „Ахиловия щит“ ​​със  своята стратегия.

Изненадващо изключение е изявлението на бившия началник на израелското военно разузнаване Тамир Хейман от последните дни, че поставянето на Анкара в същата категория заплаха като Иран би било „кардинална грешка“ за Израел. Той твърди, че регионалната и международна тежест на Турция се увеличава и че политиката на Израел спрямо Анкара трябва да разчита на политически и дипломатически средства, а не на пряка военна конфронтация. Анализирайки регионалното военно присъствие на Турция той отбелязва, че са увеличили опасенията в Тел Авив, че Турция създава стратегическа силова сфера около Израел. Официалното дефиниране на Турция като заплаха може да въвлече и двете страни в опасна военна ескалация. Израел трябва да разработи по-широка и по-многопластова стратегия по отношение на Турция. Рисковете, които Турция може да представлява в бъдеще, все пак не трябва да бъдат напълно игнорирани. Хейман завършва коментара си с извода, че „Инвестициите в разузнаване, военноморска мощ и огнева мощ, които са важни както за Иран, така и за Турция, са необходими.“

Турската страна свърза военното сътрудничество между Атина и Тел Авив  с развитието в Близкия изток и ролята на Израел в региона. Според нея „Израел иска да придобие доминираща роля в Източното Средиземноморие и в дългосрочен план да се добере до енергийните ресурси на региона“. Турски анализатори считат, че Израел „ще се опита да направи Гърция съучастник в действията си в региона и да създаде съюз с нея“, визирайки израелските операции в Газа. Президентът на Турция Ердоган предприе нова атака срещу Израел, описвайки настоящото израелско правителство дори като „пристрастено към войната“, а ционизма като „геноцидна идеология“. В същото време турският президент призова за по-голямо единство между мюсюлманските страни, твърдейки, че ислямският свят трябва да разчита на собствените си сили. „Като мюсюлмани, ние сме длъжни да бъдем силни, да действаме като възпиращ фактор, да защитаваме заедно правата и законите си и да изграждаме заедно мир и сигурност в нашия регион“, каза той.

Към широкия спектър от противоречия между Турция и Гърция  и Турция и Израел напоследък се прибавя не само „Ахилесовия щит“, а и  стратегически важния подводен кабел GSI (Гърция-Кипър-Израел). С директни заплахи и незаконния турско-либийски меморандум като инструмент, Анкара подготвя сцената за криза около електрическата връзка Гърция-Кипър-Израел. Турската дипломация заявява, че всеки, който иска да прокара кабел през Източното Средиземноморие, първо трябва да получи нейното „разрешение“. Турция изисква Гърция и Кипър да приемат, че международният кабел преминава през „спорна“ морска зона (която, разбира се, принадлежи на гръцко-кипърската изключителна икономическа зона). Външният министър Йоргос Герапетритис отговори, че „на всеки евентуален произвол и агресия от страна на Турция ще има отговор от гръцката държава“. Той уточни, че „международното право е много ясно, не изисква разрешение от Турция и няма да бъде поискано разрешение“. Според гръцкия министър „претенциите на Турция много пъти те са изразени по агресивен начин и това е нещо, което очевидно ни притеснява и ще го повдигнем, както е редно, на всички международни форуми“. Междувременно френската компания Meridiam се присъедини към консорциума за да осъществи проекта за полагане на подводен електрически кабел между Гърция и Кипър.

Проблем с евентуално продължение е възникналият остър спор между Гърция и Турция заради обявените от Анкара две морски зони след като преди това /през 2025 г./ Гърция също обяви за защитени две такива в Йонийско и Егейско море. С президентски решения от 15 август 2026 г. Турция обяви два „национални морски парка“ в Североизточно Егейско море, между Самотраки и Лемнос, и в Източното Средиземноморие, между Родос и Кастелоризо, където границите на парковете се простират отвъд турските териториални води от 6 морски мили, които са в сила от 1964 г. Гръцки коментатори предупреждават, че „Ако намерението на Турция да утвърди законно доктрината „Синя родина“ през октомври бъде изпълнено, ще избухне реален спор за половината от Егейско море – с непредсказуеми последици. В гръцката преса се срещат упреци, че ако Атина отлага разширяването на териториалните си води навсякъде от шест на дванадесет морски мили, тя губи историческа и уникална възможност законно да осигури 73 процента от суверенитета на Гърция в гръцкото Егейско море. Някои смятат дори за наивно е от страна на гръцкото Министерство на външните работи постоянно да се позовава на международното право, защото Турция вече го нарушава в Сирия, Ирак, Армения и Кипър. Аргументът на турските дипломати пък е, че нито публикуването на карта за морско пространствено планиране, нито определянето на морски парк само по себе си създава зона на морски суверенитет съгласно публичното морско право. Но всъщност тези проблеми не възникват сега, а се развиват от последните години: Миналата година, на 15 и 16 април 2025 г., Гърция и Турция публикуваха своите карти за морско пространствено планиране чрез консултации. Гърция регистрира картата си в ЕС, а Турция – в Междуправителствената океанографска комисия на ЮНЕСКО. Сега, с взетите решения, тези паркове се формализират и получават правен статут.

След като в Мека бе създаден пакта Турция–Саудитска Арабия–Пакистан, се появи риска за Гърция да оцени грешно и преекспонира някои спорове със Саудитска Арабия. Вярно, че тонът на Саудитска Арабия по забавените гръцки разрешителни за Източно–средиземноморския информационен коридор /ЕМС/беше необичайно остър, но Рияд обмисля преминаването на коридора през Сирия, а не през Израел. А споразумението за железопътен коридор, преминаващ през Йордания и Сирия към Турция и евентуално Европа беше преди  създаването на пакта за съвместна отбрана в Мека. Това не означава, че Саудитска Арабия е одобрила претенциите на Турция в Егейско море или Източното Средиземноморие. Сега Саудитска Арабия иска да си сътрудничи с Гърция, без да се отказва от Турция. Иска сътрудничество с Турция, без да приема всяка турска позиция. Иска отношения с Вашингтон, като същевременно развива по-голяма регионална стратегическа автономия. Саудитска Арабия е все по–малко склонна да се свързва стратегически с Израел. Гърция сега преосмисля, дали да продължи задачата на гръцката батарея „Пейтриът“ от 2021 г. за защита на критична саудитска инфраструктура, въпреки че и гръцката страна е имала полза от тази мисия. Въпрос на трезва оценка в един момент на преструктуриране на стратегическото партньорство.

В заключение, Въпреки че Турция и Израел се борят за геополитическо надмощие, едната се позиционира като защитнти ка мюсюлманите, а другата упорито продължава геноцидната си политика срещу палестиците, до война между двете е почти изключено да се стигне. При условие, че и двете не желаят да разрушат стабилността на целия регион. Рискът от локални инциденти обаче остава поради това, че отсъства персектива за разрешаване на сложните противорчеия между тях. Същото важи и за евентуална ескалация на отношенията между Турция и Гърция. Съществува постоянен риск от непреднамерен инцидент (например сблъсък на изтребители в оспорваното въздушно пространство), който да ескалира в локален сблъсък.

И трите страни общо взето са сред държавите с най–мощни армии, съответно Турция е на 9-то, Израел на 15–то, а Гърция на 30–то място, но има мощната подкрепа на Франция и разбира се на НАТО.  Освен това, трябва да се отчитат различията между тях: мащащабното надмощие на турската военна индустрия и 2,5 пъти по–голяма армия, но високотехнологичното надмощие на Гърция и Израел.  По отношение на бойната техника и въоъръжение Гърция постигна качествено превъзходство чрез покупката на френските изтребители Rafale (въоръжени с далекобойни ракети Meteor) и модернизацията на своите F-16. Израел има категорично военно–въздушно надмощие с ескадрили от пето поколение стелт изтребители F-35 Adir, каквито Турция не притежава. Израел разполага с най-ефективната многослойна система за противовъздушна отбрана в света. Най-важният фактор за сигурността на Израел е неговият ядрен арсенал и подводниците клас Dolphin, способни да изстрелват крилати ракети с ядрени глави. Турция има огромно предимство по отношение на танкове и артилерия. Тя е способна да надделее конвенционално над Гърция при продължителна война на изтощение поради икономическия си мащаб и човешки ресурс, до каквато обаче е малко вероятно да се стигне, но не могат да се изключат локални инциденти.

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация