ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВА

БЮЛЕТИНИ 2018/19//20/21/22/

23/24/25

Гръцки сценарий за „превантивен удар“ срещу Турция потвърждава трайното напрежение в Егейско море и Източното Средиземноморие

Симеон Николов, 28.09.2026

Публикуваният в гръцкия вестник „Ta Nea“ сценарий за „превантивен удар“ срещу Турция, състоящ се от четири етапа, очаквано предизвика реакции сред турските военни среди и потвърждава оценките на европейските експерти за постоянното напрежение в динамиката на сигурността в Егейско море и Източното Средиземноморие.

Трябва да се признае обаче, че той е хипотетичен такъв за превантивен удар срещу Турция, базиран на военни анализи и неназовани източници и предполага, че Гърция би действала, ако прецени, че Турция се готви за предстояща и неизбежна атака. Разбира се, че той не е индикация за предстоящ конфликт, но е показателен за посоката, в която медийните наративи могат да повлияят на политическите нагласи и стратегически очаквания.

Описаните четири сценария са следните:

Първият етап включва електронна война за потискане на турските радарни и комуникационни системи, с което да наруши командването и контрола.

Вторият етап ще включва самолети Rafale и F-16 Viper, насочени към пистите на турските авиобази, с цел неутрализиране на генерирането на бойни действия от турската въздушна мощ.

На третия етап ракети Spike NLOS и Exocet ще бъдат използвани за удари по турските десантни сили, преди те да могат да бъдат разположени.

Четвъртият етап предвижда разполагане на системи за противовъздушна отбрана Patriot и фрегати, оборудвани със SeaFire, за да възпре всяка потенциална турска контраатака.

„Ta Nea“ твърди, че цялата последователност може да бъде завършена за по-малко от 24 часа и да промени регионалния военен баланс.

Първите коментари на високопоставени турски военни обръщат внимание на нереалистичната според тях оценка, че такава операция би могла да се проведе успешно само за 24 часа. Те предполагат, че задълбочаващите се военни връзки на Гърция с Израел са вдъхновили определени кръгове в Атина да възприемат израелската доктрина за превантивен удар. „Щитът на Ахил“ (системата, за която в сценария се предполага, че ще спре турската контраатака) все още не е завършена. Гръцкият министър на отбраната Дендиас обяви, че системата ще влезе в пълна експлоатация едва след 35 месеца. Турски адмирал в оставка се обърна с „приятелски“ съвет към Атина: „Можете да купувате оръжие от Израел, но не се опитвайте да копирате израелската военна доктрина в конфликт с Турция. Преди всичко, не разчитайте на сметката, че можете да „нанесете удар в рамките на 24 часа, след това да призовете НАТО и ЕС и да седнете на масата за преговори“. Защото, докато компютърните военни симулации имат бутон за „рестартиране“, историята няма такъв. Като възприема израелската военна доктрина, Атина трябва да вземе предвид и географията, човешкия ресурс и историята на Турция. В противен случай планът за 24-часова война може да се превърне в съвсем различен вид война след изтичането на тези 24 часа.“

От друга страна анализатори смятат, че с такъв превантивен удар Гърция би могла да диктува условията в региона, включително да наложи разширяване на териториалните си води до 12 морски мили по протежение на всички свои континентални и островни брегове. Но независимо от коментарите и на двете страни трябва да се има предвид, че това е теоретичен военен модел за отбрана и възпиране, разработен от експерти, а не официален или одобрен оперативен план на гръцкото политическо ръководство или Генералния щаб.

За Турция публикуването на подобен сценарий – дори и като спекулативен анализ – подчертава трайното напрежение в сферата на сигурността в Егейско море и Източното Средиземноморие. То отразява опасенията на Гърция относно възприеманите промени във военната позиция на Турция, особено по отношение на способностите за проекция на сила.

От друга страна всичко това се развива на фона на задълбочаващото се военно сътрудничество между Израел и Гърция, което продължава да предизвиква дебати в Атина.

Бившият гръцки министър на финансите Янис Варуфакис заяви, че не вярва Израел да застане на страната на Атина във военен план при евентуален конфликт между Турция и Гърция, като подчерта, че Тел Авив „не би си мръднал пръста“ срещу Анкара. Той е реагирал остро на факта, че правителството в Атина представя Израел като гарант за сигурността срещу Турция.

Изявленията на Варуфакис дойдоха непосредствено след като Гърция подписа споразумението за отбрана „Щитът на Ахил“ (Achilles Shield) с Израел на стойност 3 милиарда евро.

Гърция планира да придобие произведените в Израел системи „Прашката на Давид“ (David's Sling), SPYDER и BARAK MX, както и радари и национална система за командване и управление. Сделката се отличава като най-голямото споразумение за износ на отбранителна продукция между двете страни до момента. Никой не коментира обаче, че истинската причина за прибързаността на Гърция е турската балистична ракета Tayfun, с обявен обхват от петстотин и шестдесет (560) километра.

Варуфакис разкритикува не само военния съюз, но и политическото сближаване на Атина с Израел. Гръцкият политик изтъкна, че заставането на страната на Израел не носи ползи за Гърция и всъщност е навредило на международния имидж на страната. “Не печелим нищо, ако застанем на страната на извършителите на геноцид“, заяви бившият гръцки министър.

	ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

БЮЛЕТИНИ 2018/19//20/21/22/ 23/24/25	Изследвания Коментари Новини Кои сме ние Контакт с нас Галерия
СИГУРНОСТ НАТО и ЕС Въоържени сили Асиметрични заплахи Енергийна сигурност Кибернетична сигурност Разузнаване Стратегии и изследвания Въоържение и техника МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ Геополитика Централна Азия Близък Изток Каспийски регион Черноморски регион Балкани Политика и дипломация	Гръцки сценарий за „превантивен удар“ срещу Турция потвърждава трайното напрежение в Егейско море и Източното Средиземноморие Симеон Николов, 28.09.2026 Публикуваният в гръцкия вестник „Ta Nea“ сценарий за „превантивен удар“ срещу Турция, състоящ се от четири етапа, очаквано предизвика реакции сред турските военни среди и потвърждава оценките на европейските експерти за постоянното напрежение в динамиката на сигурността в Егейско море и Източното Средиземноморие. Трябва да се признае обаче, че той е хипотетичен такъв за превантивен удар срещу Турция, базиран на военни анализи и неназовани източници и предполага, че Гърция би действала, ако прецени, че Турция се готви за предстояща и неизбежна атака. Разбира се, че той не е индикация за предстоящ конфликт, но е показателен за посоката, в която медийните наративи могат да повлияят на политическите нагласи и стратегически очаквания. Описаните четири сценария са следните: Първият етап включва електронна война за потискане на турските радарни и комуникационни системи, с което да наруши командването и контрола. Вторият етап ще включва самолети Rafale и F-16 Viper, насочени към пистите на турските авиобази, с цел неутрализиране на генерирането на бойни действия от турската въздушна мощ. На третия етап ракети Spike NLOS и Exocet ще бъдат използвани за удари по турските десантни сили, преди те да могат да бъдат разположени. Четвъртият етап предвижда разполагане на системи за противовъздушна отбрана Patriot и фрегати, оборудвани със SeaFire, за да възпре всяка потенциална турска контраатака. „Ta Nea“ твърди, че цялата последователност може да бъде завършена за по-малко от 24 часа и да промени регионалния военен баланс. Първите коментари на високопоставени турски военни обръщат внимание на нереалистичната според тях оценка, че такава операция би могла да се проведе успешно само за 24 часа. Те предполагат, че задълбочаващите се военни връзки на Гърция с Израел са вдъхновили определени кръгове в Атина да възприемат израелската доктрина за превантивен удар. „Щитът на Ахил“ (системата, за която в сценария се предполага, че ще спре турската контраатака) все още не е завършена. Гръцкият министър на отбраната Дендиас обяви, че системата ще влезе в пълна експлоатация едва след 35 месеца. Турски адмирал в оставка се обърна с „приятелски“ съвет към Атина: „Можете да купувате оръжие от Израел, но не се опитвайте да копирате израелската военна доктрина в конфликт с Турция. Преди всичко, не разчитайте на сметката, че можете да „нанесете удар в рамките на 24 часа, след това да призовете НАТО и ЕС и да седнете на масата за преговори“. Защото, докато компютърните военни симулации имат бутон за „рестартиране“, историята няма такъв. Като възприема израелската военна доктрина, Атина трябва да вземе предвид и географията, човешкия ресурс и историята на Турция. В противен случай планът за 24-часова война може да се превърне в съвсем различен вид война след изтичането на тези 24 часа.“ От друга страна анализатори смятат, че с такъв превантивен удар Гърция би могла да диктува условията в региона, включително да наложи разширяване на териториалните си води до 12 морски мили по протежение на всички свои континентални и островни брегове. Но независимо от коментарите и на двете страни трябва да се има предвид, че това е теоретичен военен модел за отбрана и възпиране, разработен от експерти, а не официален или одобрен оперативен план на гръцкото политическо ръководство или Генералния щаб. За Турция публикуването на подобен сценарий – дори и като спекулативен анализ – подчертава трайното напрежение в сферата на сигурността в Егейско море и Източното Средиземноморие. То отразява опасенията на Гърция относно възприеманите промени във военната позиция на Турция, особено по отношение на способностите за проекция на сила. От друга страна всичко това се развива на фона на задълбочаващото се военно сътрудничество между Израел и Гърция, което продължава да предизвиква дебати в Атина. Бившият гръцки министър на финансите Янис Варуфакис заяви, че не вярва Израел да застане на страната на Атина във военен план при евентуален конфликт между Турция и Гърция, като подчерта, че Тел Авив „не би си мръднал пръста“ срещу Анкара. Той е реагирал остро на факта, че правителството в Атина представя Израел като гарант за сигурността срещу Турция. Изявленията на Варуфакис дойдоха непосредствено след като Гърция подписа споразумението за отбрана „Щитът на Ахил“ (Achilles Shield) с Израел на стойност 3 милиарда евро. Гърция планира да придобие произведените в Израел системи „Прашката на Давид“ (David's Sling), SPYDER и BARAK MX, както и радари и национална система за командване и управление. Сделката се отличава като най-голямото споразумение за износ на отбранителна продукция между двете страни до момента. Никой не коментира обаче, че истинската причина за прибързаността на Гърция е турската балистична ракета Tayfun, с обявен обхват от петстотин и шестдесет (560) километра. Варуфакис разкритикува не само военния съюз, но и политическото сближаване на Атина с Израел. Гръцкият политик изтъкна, че заставането на страната на Израел не носи ползи за Гърция и всъщност е навредило на международния имидж на страната. “Не печелим нищо, ако застанем на страната на извършителите на геноцид“, заяви бившият гръцки министър.	CSR в ТВ и радио –предавания ПРЕПОРЪЧВАМЕ Пестеливата суперсила Сенчестият пазар Косовският възел на Балканите Десетилетието. В сянката на лидери, избор...и и войни Gudrun Krämer: Demokratie im Islam The Constitution of Liberty GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency Новое дворянство: Очерки истории ФСБ Hein G. Kiessling, ISI und R&AW Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“ "Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg? "Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen" "Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p. Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung. БЮЛЕТИН 2018 Сигурност и отбрана Бюлетини: № 1 № 2 № 3 № 4 БЮЛЕТИН 2009 технологии, въоръжение, наука Последен брой 2009 Предишни бюлетини № 1 № 2 № 3 № 4

csr.office@yahoo.com	2009 Всички права запазени. Последна актуализация	29.09.2026