ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Демонстрации и насилие. Младежите питат, дали все още живеят в демокрация?

Симеон Николов 21.10.2026

През октомври станахме свидетели на протести във Франция, Италия, Албания и Белгия, които имаха както общи, така и специфични за всяка страна причини, но и премълчани последствия.

Разочарованието сред много френски граждани се трупа от години – породено е от високите разходи за живот, скъпото гориво, нуждата от ремонт на училищата и ниските доходи. Много хора са подложени на сериозен финансов натиск.

В Италия младежите протестират срещу проблемите в училищата и университетите. Особено тежко е положението за хората с ниски и средни доходи, които страдат заради инфлацията и високите цени на бензина и дизела. В същото време реалните заплати в Италия стагнират. Освен това в големите градски центрове липсват жилища на достъпни цени.

В Албания протестираха срещу правителството и системните проблеми във висшето образование. Но недоволството отдавна се разрасна и вече е насочено срещу целия политически елит. Протестиращите настояват за оставката на социалистическия премиер Еди Рама, който управлява Албания от 2013 г

В Белгия гневът на младите хора е насочен главно към образователната политика на дясноцентристкото правителство във френскоговорящата част на Белгия, което, наред с другото, увеличи таксите за обучение в университетите.

В Португалия протестиращите настояваха за по-високи заплати и пенсии, контрол върху цените на стоките от първа необходимост и достъпни жилища. Те настояваха правителството да сложи край на спекулациите с недвижими имоти и да засили изграждането на жилища, предназначени за обществено ползване.

Тук обаче ще се спрем на други, придружаващи протестите проблеми, които могат да имат сериозни последствия за сигурността в някои европейски страни. Както във Франция, така и в Италия  протестите бяха помрачени от прояви на насилие. Сблъсъците бяха особено ожесточени в Милано.

Специфичното за Франция пък е, че полицията по време на демонстрации се различава от тази в други държави. Тя е насочена много повече към конфронтация, докато в Северна Европа основната цел е деескалация на напрежението.

Най–големият проблем във Франция е, че в условията на загуба на политически център, популистите стават все по–радикални.  Да се ​​обвинява радикалната левица за безредиците като цяло обаче, е малко пресилено.

Разбираемо е, че за полицията беше трудно, предвид най–малко на факта, че броят на протестиращите  достигна между 550 000 и 800 000 души. Но приложеното полицейското насилие излизаше извън всякакви приемливи мерки. Използването на устройства за изстрелване на гумени куршуми  причинява сериозни наранявания  и надхвърля приетите европейски стандарти. Сълзотворният газ предизвиква тежки и болезнени последици включително за  белите дробове и кожата. Използването на гранати, което е разрешено във Франция, може да причини тежки травми, които е възможно да доведат дори до ампутации. В Париж силите за сигурност „обграждат протестиращите, като им пречат да си тръгнат, и използват гранати със сълзотворен газ“, съобщава „Le Monde“. Като се има предвид, че продължителното излагане на сълзотворен газ може да доведе до сериозни здравословни последици, пропорционалността на тези действия е силно спорна. Към 13 октомври са образувани 36 разследвания за полицейско насилие.

Съветът на Европа и „Амнести интернешънъл“ изразяват сериозни критики относно употребата на подобни оръжия по време на демонстрации. Има и препоръка на Комитета на ООН по правата на човека от 2024 г., в която  се посочва: „Предвид големия брой сериозни наранявания, получени от демонстранти, държавата следва да преразгледа дали на силите за сигурност трябва да бъде разрешено да използват оръжия със средна степен на въздействие за поддържане на реда по време на демонстрации – по-конкретно експлозивни гранати и устройства за изстрелване на гумени куршуми.“

Вестник „Le Monde“ между другото отбелязва: „Безпрецедентният брой арести на протестиращи – повечето от които непълнолетни – разкрива до каква степен съдебната система се използва като инструмент за овладяване на студентските протести. Тази практика трябва да бъде прекратена.“ Същото издание отразява и други факти на насилие: 14-годишният Еден е ударен в челюстта от близко разстояние от снаряд, изстрелян от гранатомет. Изстрелът е произведен от близко разстояние, въпреки че въпросното устройство „не е предназначено за употреба в такава близост до човек и трябва да се изстрелва под ъгъл от 45 градуса“. Еден не може да говори и се налага да приема храна през сламка. В град Тур пък 16-годишният Маел е загубил едното си око. В Ланс 15-годишен младеж губи ръката си, пише вестник „Le Monde“, след като се опитва да вдигне граната, хвърлена от полицията, която детонира в същия момент. Доста по–различна картина от тази, която ни представят по българските телевизии, нали?

На 17. октомври имаше и смъртни случаи, които така и не получиха обяснение: 59-годишен демонстрант на булевард „Мажента“ е получил внезапен здравословен проблем и е починал вследствие на сърдечен арест. На следващия ден 48-годишен мъж е починал в парижкия квартал „Шатле“. Свидетели разказват: „Те преследваха всички, като непрекъснато хвърляха гранати със сълзотворен газ. Пострадаха всички: онези, които бяха дошли да създават проблеми и хората, но и които просто бяха там, за да хапнат, както и живеещите в района.“  На 17 октомври един така наречен „доброволен медик“ – човек, който оказва първа помощ на пострадали протестиращи по време на демонстрации, също става явна жертва на полицейско насилие, въпреки че носи отличителна жилетка и белези на медик. Инцидентът е отразен в шокиращо брутален видеозапис, който се разпространява масово, а за случая се появи публикация и в ежедневника „Le Parisien“.

Вестник „Le Monde“ отбелязва: „Безнаказаното полицейско насилие подхранва недоверието към институциите и в крайна сметка води до омраза“. Вандализмът и грабежите са категорично неприемливи. Но как да се отговори на децата, които питат дали все още живеят в демокрация?

Във Франция съществува силно изкушение да се опита да разреши последните вълнения с пари – повече програми, повече иновации, повече обещания. Но този класически френски „модел“ за намиране на решения вече не работи, предвид икономическата криза в страната.

За да удовлетвори финансовите пазари, френското правителство неизбежно ще трябва да прибегне до непопулярни мерки за строги икономии: повишаване на данъците, съкращаване на публичните разходи, замразяване на заплатите или повишаване на възрастта за пенсиониране. Подобни решения обаче имат висока политическа цена – те подклаждат общественото недоволство. Основният урок от това развитие е, че дългът има свойството да стеснява пространството за бъдещи маневри. Колкото повече ресурси трябва да се насочват към обслужване на съществуващите задължения, толкова по-малко остават за двигателите на бъдещия просперитет – като образованието, инфраструктурата, отбраната, иновациите и обществените услуги.

Изводът на експертите е, че хроничната криза остава нерешена: „Изборът през 2027 г. ще бъде наистина решаващ. Или Франция най-накрая ще вземе необходимите решения – да оздрави публичните си финанси, да възстанови авторитета на държавата, да сложи край на усещането за безнаказаност и да изгради наново доверието – или ще навлезе в непозната и непредсказуема територия. Това в различна степен важи и за други страни като Италия, Белгия, Испания, Албания.

С.Н. 21.10.2026

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация