![]() |
ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS |
|||
|
БЮЛЕТИНИ
2018/19/20/21/22/
|
||||
|
СИГУРНОСТ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
|
ЧЕРНО МОРЕНОВИЯТ ЦЕНТЪР НА ТЕЖЕСТТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА СИГУРНОСТ- РИСКОВЕ И СЦЕНАРИЙ ПРИ РАЗШИРЯВАНЕ НА ВОЙНАТАСимеон Николов, 19.11.2026 Морските пространства в различни части на света започнаха да придобиват нова роля вследствие на геополитическо съперничество, растящо напрежение между държавите и регионални войни, застрашаващи критична инфраструктура, което поставя под въпрос стабилността на държавите, на мира в съответния регион и на доставките в поширок международен план. Морските пространства стават все по-ключови за съвременната война. Като се има предвид, че около 8090% от международната търговия се осъществява по море, водните пътища действат като двигател на глобализацията но също така и като идеална среда за възникване на конфликти. Това води до увеличаване на рисковете и заплахите, включително от разширяване обхвата на бойните действия. Защитата вече включва не само конвенционални военни мерки, например срещу плаващи мини, но и противодействие на хибридни и кибер заплахи, насочени срещу пристанища и корабоплаване. Логично е при тези условия да се търсят мерки за защита, но и инициативи за овладяване на конфликтите, за предпочитане по дипломатически път. В случая с Черно море е малко вероятно това да се постигне, ако няма единно мнение за край на войната между Русия и Украйна, подкрепяна така мощно от някои европейски държави, за действителните причини за конфликта и ако липсва готовност за конструктивни отстъпки от двете страни. Сигурността в Черно море зависи от това, кой от двата подхода към нея ще надделее: военният или дипломатическият подход. Военният подход се защитава с два аргумента: пропагандният се заключава в необоснованото твърдение, че Русия ще продължи войната срещу европейските страни, за което тя не би имала дори сили и средства, ако не бъде предизвикана за ядрен отговор, а реалистичният и основателен подход се аргументира със защита на търговските пътища и инфраструктури. Дипломатическият подход изисква политически споразумения и гаранции, основани на международното право, но дефицитът на доверие и разминаване между думи и дела го оставяше досега на втори план. Сигурността ще зависи от способността да се съчетае надеждното възпиране с дипломация, която ограничава риска от ескалация. Крайната цел би трябвало да бъде създаването на устойчива архитектура на сигурност в региона, зачитайки интересите и правата на всички черноморски страни.
ПРОМЕНИ ВЪВ ВОЕННИЯ БАЛАНС В РЕГИОНА Войната в Украйна неизбежно се отрази на военния баланс в региона, което има своето значение за сигурността и състоянието й в обозримо бъдеще. Боеспособността на руския черноморски флот значително беше намалена след пораженията нанесени от украински ракети и морски дронове и потапяне на флагмана Москва, а повечето морски съдове бяха преместени в побезопасни пристанища. Така Руският флот загуби способността си да налага морска блокада на украинските пристанища. Все пак трябва да се отчита, че руският флот разполага с над 40 бойни кораба и седем подводници, до 5 управляеми ракетни фрегати, до 9 управляеми ракетни корвети и около 4 големи десантни кораба, няколко по-малки десантни катера и 3 патрулни корабни единици, както и морски и рейдови миночистачи. Способни да оперират с крилати ракети «Калибър» в Черно море са два кораба и две подводници. Разработката на система «Ястреб-С» за противодействие на BPLA със Starlink се извършва на фона на създаването на руския аналог на тази система проекта «Rasvet». В рамките на «Рассвет» вече са пуснати спътници, и той се разглежда като руски отговор на Starlink. В Украйна изразяват безпокойство от развръщането на Рассвет, предполагайки, че това ще увеличи възможностите на ВС на Русия в бойните действия. Украйна, след като загуби флота си във войната, използва масово безпилотни надводни дронове и дронове- камикадзе. Нискоскоростните безпилотни подводни апарати се движат под водната повърхност, избягвайки визуално и радарно откриване, и са насочвани срещу закотвени кораби и пристанищна инфраструктура. Страната разполага с брегови ракетни комплекси (Нептун, Harpoon) и разузнавателни системи. Турция строи за Украйна нови корвети. Киев контролира над 60% от оперативното пространство в западното Черно море. Турция съчетава няколко предимства: тя не само има нарастващо политическо влияние, но и найсилния морски флот след Русия, както и контрола на Проливите на основание Конвенцията от Монтрьо, определяща режима на пропускане на морски съдове в Черно море. Тя разполага с 16 фрегати, 10 корвети над 10 подводници и голям брой катери. Турция има водеща роля в съвместната противоминна група MCM Black Sea заедно с България и Румъния, чиите задачи бяха разширени и с наблюдение на подводната критична инфраструктура. Румъния разполага с 3 фрегати, 4 корвети, ракетни катери, миночистачи и бързи патрулни катери, общо около 48 съда. Единствената й подводница клас Кило не е функционираща. България има 3 фрегати и 3 минни ловци, 1 ракетен катер и няколко базови миночистача, които са важни, защото България поема на ротационен принцип командването на съвместната противоминна група в региона. През 2025 и 2026 г. бяха завършени два нови кораба Храбри и Смели, предназначени за водене на война срещу въздушен, надводен и подводен противник. Многофункционалните патрулни кораба (ММПК) построени от френската компания NVL/МТГ Делфин) трябва да заменят остарелите съветски корвети. Грузия разполага единствено с малки патрулни катери, предназначени за брегово наблюдение и борба с контрабандата. Няма нападателни или противоподводни способности. В резултат от продължаващия конфликт между Русия и Украйна промени претърпяха някои от военноморските бази в шестте държави с излаз на Черно море. Русия премести по-голямата част от боеспособните си кораби и подводници от Крим в Новоросийск, главна база на Черноморския флот. Главната военноморска база в Севастопол остава важен логистичен и ремонтен център, въпреки че сигурността му е силно компрометирана. Като спомагателни пунктове за базиране на патрулни катери и десантни кораби се ползват Феодосия и Керч. Одеса е главна военноморска база с щаб на Военноморските сили на Украйна, но и стратегическа цел, но и с изключително значение за достъпа на Украйна до морските пътища и доставки, както и стратегическа цел за Русия, чието евентуално завземане би променило баланса на силите на източния фланг на НАТО. Николаев е важен пункт за базиране и корабостроене по поречието на река Южен Буг.Южни и Черноморск: Търговските пристанища Южни и Черноморск се използват и за оперативни нужди на флота. В Констанца са основната военноморска база и щаба на румънския флот. В близост (в Когалничану) се намира и голяма авиобаза на НАТО. В специализираната база в Мангалия близо до границата с България, се приемат предимно корвети, патрулни катери и речни кораби. Основната и най-голяма военноморска база на Турция в Черно море, разположена в западната му част, е Ерегли. Спомагателни бази, пунктове за логистично осигуряване и брегово наблюдение по протежение на анадолското крайбрежие в Синоп, Трабзон и Бартин. НОВИТЕ ВОЕННИ ТЕХНОЛОГИИ ПРОМЕНЯТ ВОЙНАТА Съществена промяна в тактиката на морската война отбелязаха украинските надводни дронове, които се превърнаха в многоцелеви модулни платформи /Magura V5 и Sea Baby/. Те се управляват чрез криптирана сателитна връзка /включително Starlink/ и са трудно откриваеми, защото корпусите им са изработени със стелт технология. Magura V5 е използван от военното разузнаване ГУР, което действа като армейско спецподразделение, докато Sea Baby е управляван от Службата за сигурност СБУ, чийто задачи са стратегически саботажи и тежки удари по инфраструктурата. Нов момент във войната е използването на ята от дронове, както и плаващи ракетни платформи, които поразяват руски самолети и дронове над Черно море. Борбата срещу дроновете се превърна в първостепенна задача както за Украйна и НАТО, така и за Русия. Алиансът вече се е ангажирал през следващите пет години да инвестира повече от 40 млрд. долара в системи за борба с дронове. Използването на радиоелектронно заглушаване от руските военни и търговски кораби за защита от укрински въздушни и морски дронове има сериозни последствия за цивилното корабоплаване и авиацията в Черно море. Търговските кораби, които плават в тези райони, редовно съобщават за пълна загуба на GPS навигация за часове наред, което ги принуждава да разчитат на класически методи за навигация, за да избегнат сблъсъци. Колкото до военните атаки срещу тъговски кораби, такива са недопустими, защото и Римската конвенция от 1988 год. определя ударите срещу такива като акт на тероризъм. На второ място в надпреварата във въоръжаването с модерни оръжия между черноморските държави са ракетите осигуряващи противовъздушната отбрана на корабите и способността за поразяване на цели на големи разстояния. Важно е да се отбележи, че България и Румъния превъоръжават бреговата си охрана с норвежко-американските комплекси Naval Strike Missile (NSM) с обсег 185 км със стелттехнология и трудно откриваеми поради ниския им полет над водната повърхност, както и с шведските системи RBS-15 Mk3, за да заменят остарелите съветски ракети Рубеж. / България одобри в края на октомври 2026 г. проекта за придобиване на 32 зенитни ракети NSM с вертикално изстрелване./ Тези модерни далекобойни оръжия създават обща отбранителна зона по западното крайбрежие на Черно море и правят приближаването на противникови кораби на стотици километри от брега изключително рисковано. Русия залага на крилатите ракети Калибър с обсег до 2500 км, изстрелвани от подводници и се опитва да адаптира хиперзвуковите Циркон за черноморските си платформи. Водеща в подводния флот в Черно море е Турция, която в момента изпълнява програма по придобиване и въвеждане на въоръжение на нови германски подводници 214TN (клас Reis), които са способни да стоят седмици наред под вода и да водят наблюдение в целия черноморски басейн. Румъния няма действащ подводен флот, но преговаря за придобиване на две френски подводници клас Scorpθnе.
НАТО, РОЛЯТА НА ТУРЦИЯ И КОНВЕНЦИЯТА ОТ МОНТРЬО След инцидентите в Черно море възникна въпросът, дали НАТО може да създаде защитен корабен коридор като комбинира морско наблюдение, патрули, противоминни мерки, покритие на противовъздушната отбрана и координирана спешна помощ. Но дори такава мисия да остане предимно защитна, продължителните въоръжени сблъсъци със сили, участващи в руско-украинския конфликт, биха могли да променят правното положение на участващите държави. Макар че в международното право се прави разграничение между разполагането на военни сили и използването на сила срещу друга държава. Инцидентите от октомври и ноември 2026 в западното Черноморие край Румъния и България не създават автоматично условия за колективна отбрана съгласно Член 5 или за неограничени военни действия съгласно Член 51 от Устава на ООН. Международното право не налага обща забрана върху военноморските операции на съюзниците в региона. Румъния, България и Турция вече разполагат с военноморски сили, способни да подпомогнат регионалната сигурност. Не всяко прехващане на неразрешен дрон изисква непременно установяването, че държавата вече е станала обект на въоръжено нападение по смисъла на член 51 от Устава на ООН. Прагът за задействане е въоръжено нападение, а не всяко нарушение на суверенитета или използване на сила. В случай на мащабен военен конфликт в Черноморския регион решаващ фактор ще бъде ролята на Конвенцията от Монтрьо и затварянето на Босфора и Дарданелите за военни кораби на воюващи държави, което би ограничило включването на такива, които нямат излаз на Черно море. На тристранната среща на министрите на отбраната на България, Румъния и Турция в София в края на октомври 2026 г. беше потвърдено, че военни кораби на некрайбрежни държави от НАТО няма да бъдат допуснати в Черно море. Тук обаче трябва да се поясни, че въздушните патрули, радари и средства за противодействие на дронове са възможни. Евентуално предложение за разполагане на допълнителни американски или британски военни кораби в региона обаче, може да срещне политическа съпротива от страна на Турция, дори ако въпросните кораби отговарят на техническите условия за преминаване, заложени в Конвенцията. Министрите на отбраната на Турция, България и Румъния след среща в София излязоха в съвместното си изявление на 30 октомври 2026, министрите но отбраната на Турция , България и Румъния изрично подчертаха, че ще предприемат подходящи мерки, включително увеличаване на обмена на информация/разузнавателна информация, повишаване на осведомеността за зоната на морска сигурност и подобряване на ранното предупреждение, в координация с НАТО, където е необходимо. А също така ще укрепват сътрудничеството и координацията между нашите въоръжени сили в подкрепа на сигурността и стабилността в Черно море. Ще продължат консултациите, обмена на информация и друго практическо сътрудничество, които допринасят за сигурността и стабилността в региона. Разбира се, че НАТО има интерес да увеличи своята възпираща роля в Черно море, а и Военновъздушната база Михаил Когълничану на румънското крайбрежие на Черно море близо до град Констанца се разрасна и е на път да се превърне в най-голямата база на Алианса в Европа. Но Турция устоя на натиска и на срещата т.г. на НАТО в Анкара да облекчи изискванията на Конвенцията от Монтрьо, недопускайки военни кораби в Черно море, което би въвлякло черноморските страни във войната с Русия. През април 2026 г. бе създадено Морско компонентно командване със седалище в Истанбул за поддържане на бъдещ мир в Черно море. Освен координационната си дейност, то трябва да планира архитектурата за сигурност в Черно море за периода след приключване на конфликта. Москва е категорична, че няма да позволи постоянното военноморско присъствие на държави извън Черно море в нарушение на Конвенцията от Монтрьо. Когато беше обявено новото Морско командване на Турция, руското посолство в Анкара публикува предупреждение, че Конвенцията трябва да се спазва. В такива географски райони балансът може да се постигне само чрез контролирана и регулирана свобода. Конвенцията за пролива Монтрьо успешно поддържа този баланс в продължение на близо век, установявайки деликатно равновесие между суверенитета на крайбрежната държава и международната свобода на преминаване, предотвратявайки неограниченото военно натрупване на чужди сили в Черно море. Този модел ясно показва, че сигурността може да бъде поддържана само чрез свобода, ограничена от правила. Моделът би могъл да се предложи и за Ормузкия проток разширен с елемент на военни репарации, за да се подпомогне следвоенното възстановяване на Иран. Конвенцията има обаче и някои особености: Член 29 гласи, че на всеки пет години след влизането в сила на конвенцията е възможно да се предлагат изменения, които се нуждаят от подкрепата на другите подписали страни. Трябва да признаем, че Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), приета през 1982 г., установява по-либерална международна доктрина за транзитно преминаване за плавателни съдове през морските проливи по света, но при създалата се ситуация не е в интерес на България и Румъния да се променя Конвенцията от Монтрьо. Впрочем, Турция не е подписала Конвенцията на ООН по морско право /UNCLOS/. Някои западноевропейски страни считат, че при тези ограничения на Конвенцията биха могли да направят нещо друго: да усилят военноморския капацитет на двете крайбрежни държави от ЕС и НАТО, България и Румъния. Трайна сигурност обаче не може да се установи чрез изключване на Грузия, Украйна и Русия. Приоритетите на Турция могат да се обобщят в едно изречение: Баланс на силите и дипломацията: Като член на НАТО, Турция внимава да не влиза в пряк конфликт с Русия, докато действа със своите съюзници. Поддържайки баланс между Киев и Москва, тя изисква гаранции за защита на търговията и сигурността на корабоплаването в Черно море и призовава за регионално сътрудничество и мораториум. А под регионална отговорност тя разбира приоритета за предотвратяването на превръщането на Черно море в езеро на НАТО и подкрепата на страните от региона за осигуряване на собствената им сигурност чрез механизми за диалог. Трите важни теми за Турция в момента са: дипломатически инициативи за защита на режима на Монтрьо, чието значение е и поддържане на военния болонс в Черно море, разширяване на военното сътрудничество с Румъния и България, и сигурността на търговския морски транспорт на Украйна. Показателно е, как дори в този напрегнат предвоенен момент Турция търси възможности да се възползва и предлага ЕС да подпомогне финансирането на турската отбранителна промишленост за изграждане на кораби за България, Румъния и Украйна, което би засилило морското присъствие на ЕС и НАТО в региона и би увеличило продажбите на турски отбрантиелни продукти в страните от източния фланг. ЕС от своя страна отчита, че има взаимни интереси с Турция за укрепване на сигурността в Черно море, а от това сближаване зависи, дали ЕС би включил Турция в европейската архитектура за сигурност след войната в Украйна.
ВЪЗМОЖНИ СЦЕНАРИЙ ПРИ РАЗШИРЯВАНЕ НА ВОЙНАТА В ЧЕРНО МОРЕ
Найвероятните сценарий, които може да се очакват, са: блокиране на жизненоважни търговски маршрути и пристанища, миниране на достъпите до крайбрежията, поразяване на стратегически обекти в дълбочина на противниковата територия с ракети от кораби и подводници, използване на надводни и подводни дронове за поразяване на вражески кораби и пристанищни съоръжения и др., разгръщане на системи за противовъздушна отбрана с голям обсег по протежение на крайбрежието, с цел контрол над въздушното пространство над цялата акватория на морето, както и опити за извършване на десантни операции с цел овладяване на стратегически важни участъци. Новото в такава война в морско пространство ще бъде в използваното въоръжение и организираната противовъздушна отбрана. Използването на безпилотни надводни и подводни дронове революционизира воденето на морски бойни действия. Те промениха фундаментално стратегическия баланс в региона. В края на лятото на 2026 г. в Черно море се състоя първият в света документиран морски бой между безпилотни плавателни съдове. Съвременните безпилотни лодки вече се оборудват с ракетни установки (напр. системи Град), зенитни ракети или устройства за поставяне на мини. Морските дронове променят обхвата на военноморските атаки, тъй като притежават оперативен радиус от стотици километри. Тези новости предопределят съвсем други изисквания по отношение на отбраната: Колкото и съвременни да са корабите, те са уязвими, ако не разполагат със специализирани автоматични оръдия, средства за радиоелектронна борба или системи за противодействие на дронове, а това поставя и въпроса за преосмисляне на морската стратегия. Мерките могат да обхващат широк спектър от противодействия като физически препятствия за дронове, наблюдение от патрулни плавателни съдове, радиоелектронна борба и киберотбрана, заглушаване на сигналите, на които разчитат морските дронове, отклоняване на траекторията им, хакерски пробив в бордовата електроника на дрона и други. Предвид на новите заплахи в Черно море нараства значението, но и обхвата на отговорностите на Групата за противоминна отбрана в Черно море с участието на България, Румъния и Турция. На заседание в София в края на октомври бяха разширени задачите ѝ с наблюдение на критичната подводна инфраструктура. Оперативната група остава тристранна инициатива, включваща държави членки на НАТО, а не постоянно военноморско формирование, което автоматично преминава под оперативното командване на Алианса. На 07 ноември 2026 г. във Варна стартира 13а активизация на групата. България участва с един спомагателен кораб и един минен ловец, а Турция и Румъния със свои минни ловци. Последното българо-румънско международно учение Посейдон 2026 завърши на14 ноември. Новите допълнителни задачи на групата са в сферата на защита от нападения и с въздушни и надводни дронове. През цялата 2026 г. в Черно море оперативната група се е занимавала не само с плаващи мини, но и с откриването, изваждането и унищожаването на над 100 отломки от безпилотни летателни апарати, които са паднали в морето или са се разрушили при падането си. На нея се разчита да осигури безопасността в икономическите зони на крайморските държави. Военноморско сътрудничество за борба с морските мини между Турция, България и Румъния би могло да бъде разширено и да обхване и други държави в региона, както и други области. МОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ Възможностите на новите оръжейни системи и динамиката на промените в напрежението между страните повишиха изискванията към разузнаването, способностите за идентифициране, интерпретиране и своевременно споделяне на информацията. При морското наблюдение е характерно, че източниците са много поразнообразни от спътници /за страните с такива възможности/, патрулни самолети, безпилотни платформи, брегови сензори, системи за проследяване на търговски кораби, радиоелектронно разузнаване и доклади от съюзнически служби и въоръжени сили. Въздушното наблюдение и бреговите системи могат да осигурят по-бързи сведения. В Черно море поради регионалния характер на действията и ограниченията на Конвенцията от Монтрьо разузнаването остава ценно само когато неговите ограничения са разбрани и оценките му са свързани с ясно определени политически и оперативни цели. Ефективната морска сигурност зависи както от способността за идентифициране, интерпретиране и споделяне на информация, така и от броя на разположените кораби и самолети. Новите технологии позволяват да се заменят морските и въздушни патрули с денонощно и напълно автономно наблюдение в реално време и незабавен анализ на обстановката. ИИ автоматично съпоставя сателитни изображения, радиочестотни сигнали и радарен обмен. А интегрирането на ИИ в безпилотните летателни, надводни и подводни апарати позволява провеждането на мисии с минимална човешка намеса. Автоматично се идентифицира дори типа на вражеския съд, класифицира се заплахата и се насочват оръжията без забавяне. Изкуственият интелект, който анализира морския трафик, може лесно да бъде претоварен или заблуден чрез масирани координирани атаки с фалшиви данни за местоположението на корабите (AIS floods), което води до срив или блокиране на вземането на решения. Експертите признават, че някои модели с ИИ са неефективни и склонни към фалшиви тревоги. Освен това те считат, че са възможни непредвидени системни сривове или автоматизирана ескалация на конфликти вследствие на грешно разпознат сигнал. Един надежден процес на оценка трябва да прави разлика между потвърдени инциденти, правдоподобни, но нерешени твърдения и твърдения, които не могат да бъдат независимо потвърдени. Сътрудничеството в разузнаването може да намали несигурността, въпреки че не може да елиминира политическите разногласия относно значението на конкретни събития. Сътрудничеството в областта на разузнаването остава необходимо и след евентуално постигане на споразумение по прекратяване войната в Украйна, защото реалната информация влияе върху способността за оценка на спазването на задълженията и способността на страните да оценяват позициите си по отношение на сигурността. Един траен дипломатически процес в крайна сметка ще изисква по-тясна връзка между договорените ангажименти, практическата проверка и политическите последици от неспазването им. ПОЗИЦИИ И ПОВЕДЕНИЕ НА ЧЕРНОМОРСКИТЕ ДЪРЖАВИ Черно море се превърна в новия център на тежестта за европейската сигурност. Продължаващата война в Украйна засили значението на териториалната отбрана и възпирането. Многопосочните напрежения поставят нарастващи изисквания към военните способности, които остават неравномерно разпределени между европейските държави. Защо Българя и Румъния не успяват да предотвратят атаки, случващи се само на няколко мили от бреговете им? Найкраткият отговор е, че отвъд дванадесет милната зона липсва правно основание за намеса; в рамките на тази зона, макар правно основание да съществува, липсват средствата за неговото прилагане. Въздушното пространство над изключителната икономическа зона се счита за международно; дрон, преминаващ през него, не нарушава ничии граници. Относно евентуален колективен отговор: Член 6 от Северноатлантическия договор гарантира защитата върху плавателните съдове на държавите членки, но нито един от поразените кораби не е плавал под флага на страна от НАТО. Изключителната икономическа зона на практика се превръща в лесна арена за агресия проблем, който няма да остане ограничен само в рамките на Черно море. Относно споровете, които възникнаха около поразените търговски кораби би трябвало да се има предвид, че съгласно международното право дори търговският кораб да допринася икономически за военните усилия на воюващия не се лишава автоматично от правна защита. Тогава обаче излиза, че неутралността не гаранитра морската сигурност и когато последиците от въоръжените конфликти се разпрострат върху териториалните води и търговските плавателни съдове на неутралните държави, предизвикателството се превръща в пряк въпрос на суверенитет и национална сигурност. След като през октомври 2026 г. зечестиха атаките срещу цививилни товарни кораби, НАТО пребазира временно патрулен противолодъчен самолет Atlantique 2 от военноморските сили на Франция в румънската авиобаза Михаил Когълничану, който пое своите разузнавателни задачи от 06. ноември 2026 г. В България на летище Варна пък беше пребазиран американски противолодъчен самолет P-8A Poseidon. Той извършва и дълбоко радиолокационно и хидроакустично разузнаване. Обсегът на неговата разузнавателна дейност е в Западната част на Черно море. Резултатите от изпълнението на задачите от тези самолети потвърдиха първоначалните съмнения, че може би някои от ударите по търговски кораби може да са били с провокационна цел за да се създаде възможност за организиране на пряка помощ от НАТО за Украйна. Защото събираните разузнавателни данни, определящи позициите на изстрелваните ракети от Южна Русия се предават на украинската страна за нанасяне на ответни удари от територията на Украйна срещу руските позиции. Именно това бе един от поводите за коментарите, че найвероятно Обединеното кралство е автор на тази идея, осъществена с помощта на Украйна. Разгръщане на специализираната мисия Black Sea Sentry в крайчерноморските държави е с идеята стъпваща на модела на стартиралите вече мисии Baltic Sentry (за защита на подводната инфраструктура в Балтийско море) и Eastern Sentry (за въздушна отбрана на източния фланг). Европейският парламент наскоро прие резолюция с 432 гласа за, призоваваща за незабавното активиране на тази инициатива. А това даде повод на някои да правят извода, че е налице пример за умишлено постепенно въвличане в пряка война. Румъния предложи създаването на общо военно командване на НАТО в Черно море съвместно с България. Целта е по-добра координация при защитата на стратегическа цивилна инфраструктура и търговски маршрути. Политическият отговор на България намери израз в дипломатическите усилия за мораториум на военните действия и демилитаризацията на Черно море. Българският президент предложи среща за сигурността и мораториум върху бойните действия в Черно море между всичките шест държави. Българските евродепутати призоваха ЕС да подкрепи България и Румъния в усилията им за своевременно откриване и проследяване на атакуващите дронове, заплашващи корабоплаването в Черно море, да засилят защитата и устойчивостта на текущите проекти за подводни телекомуникации, пренос на електроенергия и кабели за данни и да предложат на НАТО инициатива за Черно море. От общо 17 български евродепутати само 8 подкрепиха резолюцията на ЕП /петима от ГЕРБ, 1 от ДПС, 1 от ПП и 1 от консерваторите/. СИГУРНОСТТА В ЧЕРНО МОРЕ СЛЕД ВОЙНАТА През септември 2026 г. Съветът одобри пет европейски проекта в областта на отбраната от общ интерес (EDPCI), по-специално за интегрирана морска отбрана и отбрана на морското дъно (IMSD) и за европейско решение за безпилотни летателни апарати и противодействие на безпилотни летателни апарати (DECODER), с индикативни общи инвестиции съответно в размер до 72 млрд. евро и 5 млрд. евро. Лансираният от Европейската комисия проект за Европейски център за морска сигурност по същество ще има смесен характер, защото първата му задача ще се свежда до разузнаване, управление на дронове и едва след това контрол на корабния трафик. Тази двойнственост подхрани песимистичните коментари, че стремежът е да се заобиколят пречките, които създава Конвенцията от Монтрьо за проливите, съсредоточавайки усилия през България и Румъния. Сред исканията на Русия, поставени на тристранната среща в Абу Даби на трето и четвърто място фигурираха «Демилитаризация на пристанищата Одеса и Николаев.» и «Свобода на корабоплаването в Черно и Балтийско море.» Първото определено ще е потрудно осъществимо. В очертаващия се дълъг период на враждебност след приключване на войната приморските страни обаче ще трябва да поддържат съответните отбранителни способности. Натрупаният опит в Украйна и Близкия Изток подсказва необходимостта от съчетаване на съвременни високоточни системи с големи количества сравнително евтини средства. Това свидетелства за трансформация в начина, по който се водят войните дронове, боеприпаси, сензори, способности за водене на радиоелектронна борба и системи за управление оказват все по-голямо влияние върху устойчивостта на операциите. На второ място, България и Румъния ще бъдат принудени да окажат енергийна помощ за следвоенното възстановяване на Украйна, поради разрушването на енергийната й система. Нараства важността на нашите страни в осъществяване политиката на ЕС, но въпросът е, как те ще се възползват от новата си роля, за което ще има много възможности, ако за всяко решение има конкретни насрещни искания, защо не и условия, от наша страна. Фундаменталният въпрос, кой ще гарантира сигурността в Черно море след войната и при какви правила е свързан със създаденото през април т.г. Морско компонентно с командване със седалище в Истанбул за поддържане на бъдещ мир в Черно море. Дали с това обаче на практика не се отваря вратата за постоянно военно присъствие в региона? Следвоенният ред в Черноморския регион трябва да бъде изграден чрез диалог с международни партньори, като същевременно се зачита правото на Украйна на самоопределение. Сблъсъкът на двете виждания, дали сигурността в Черно море може да бъде гарантирана предимно чрез военно укрепване, въоръжаване, или чрез политически диалог има ясно решение: Няма съмнение, че в началото е необходима защита на търговските пътища и контрол на сигурността, но и развитие на регионалното сътрудничество като това между България, Румъния и Турция в оперативна група за противоминни действия. На втори план обаче трябва да е ясно, че дългосрочна стабилност в региона не може да бъде постигната без активна дипломация, без политически споразумения и гаранции, основани на международното право. Сполучлива е лансираната вече идея за провеждане на форум за сигурност в Черно море с участието на шестте черноморски държави. В дългосрочен план структурираният политически диалог е от съществено значение за превръщането на Черноморския регион отново в стабилна и сигурна търговска зона. Следвоенният период трябва да обхване нови и пошироки инициатви, например по свързване на пристанищните градове като Одеса, Трабзон и Варна като основни дестинации за корабоплаването и туризма. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Сигурността на Черноморския регион ще зависи от способността да се определят стратегически приоритети, да се постига единство на прилежащите държави, да се прави разлика между постижими цели и ангажименти без ясни параметри и срок, както и да се съчетае надеждното възпиране с дипломация, която ограничава риска от ескалация. В предстоящи мирни преговори при формулиране на някои мерки би трябвало да се обхване и Черноморския регион когато става дума за правила на поведение на въздухоплавателни средства и военни кораби, прозрачност по отношение на военните учения, инспекции и контрол върху въоръженията и т.н. Отбраната в Черно море трябва да е част от една нова европейска архитектура за сигурност. Тя не се свежда само до военната защита на границите, а обхваща устойчивостта на инфраструктурата, защитата на институциите, способността за противодействие на външна намеса, както и опазването на политическите условия, които позволяват на държавите да упражняват своя суверенитет.
Анализът е изготвен за Конференцията Черно море 2026: поБлизкия Изток, организирана от Института за икономика и международни отношения и фондация Фридрих Еберт и проведена на 19.11.2026 г.
|
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН технологии, въоръжение, наука 2018/19/20/21
|
||
| csr.office@yahoo.com |
2009 Всички права запазени. Последна актуализация |
21.11.2026 | ||