ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

ПОУКИТЕ ОТ ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ НА 18 ЮЛИ 2012 Г. В БУРГАС

                                               Симеон Николов 

След атентата на летище Бургас се чуха много тези и версии и разнопосочното говорене не бе в интерес на работещите по случая, както и за международното му отразяване. Причината е в недостатъчната предварителна информираност за развиващите се процеси в света, затова медии и експерти са в дълг към  българските граждани, защото външнополитическите въпроси и в частност развитието на тероризма не се отразяват достатъчно, както в другите западноевропейски страни и САЩ и се знае сравнително малко от средностатистическия читател и зрител. Недостатъчно информираното общество обаче, може лесно да бъде манипулирано.

За да разберем, откъде идва заплахата, трябва да си дадем сметка, че в момента в основата на много от събитията в Близкия Изток е историческия сблъсък мужду сунити и шиити, първите водени от Саудитска Арабия, а вторите олицетворявани от Иран. Фактът, че международната общност в лицето на САЩ, НАТО и ЕС все повече взема страната на сунитите е огромна грешка, която ще има геополитически последици в света и обещава и в бъдеще да има много враждебно настроени към нас сили.

Втората особеност е, че в резултат на т.н. „арабска пролет” силно се активизираха терористичните сили, намерили добри условия за включване в борбите на недоволните в тези арабски страни. Терористите не само че се сдобиха с оръжие, но заеха позиции дори в структурите на силовите служби, както бе в Либия. Нарастна апетита им да се намесват и променят политически процеси. Радикалните ислямистки групи, към които се присъединяват терористичните организации напират към държавната власт, а Западът е принуден да води вече преговори с тях.

Третият съществен момент е, че през последните години стана практика воденето на скрити войни, незачитане на териториалния суверенитет, изпращане на командоси, които подпомагат бунтовниците, например английските „тюлени” в Либия и катарски спецчасти в Сирия, убийства на генерали, отвличания и убийства на ирански учени, кибератаки срещу важни обекти и цели страни. Като прибавим към всичко това и двойният стандарт на Запада, който приветства „демократичните промени” в Северна Африка и Близкия Изток, а същевременно продаваше оръжия и технически средства за блокиране на Интернет и подслушване и следене на гражданите в тези страни, става ясно, че този морален срив в международните отношжения мотивацията за противопоставяне на т.н. „демократична международна общност” със средства на силата и терора  може само да укрепва.  

Тенденциите

Онези, които днес говорят, че „Ал Кайда” е отслабнала, а са нарастнали възможностите и агресивността на една организация като „Хизбула”, зад която стои Иран, са или абсолютно некомпетентни или защитници на силите, търсещи повод и доказателства за започване на война в Близкия Изток за постигане на определени геостратегически и геоикономически цели и интереси.

Истината обаче е, че „Ал Кайда” повече от всякога набира сили в световен мащаб. Новото й стратегическото й ръководство се състои от трима души, чиито имена са известни, а оперативното командване– от 40 командири. Новата й структура обхваща 6 специализирани и 14 регионални организации. От специализацията на първите 6 организации и от разкритата подготовка на терористични клетки в някои държави, може да се направят изводи за онова, което ни очаква. Т.н. освен организацията, специализирана за кибернетични атаки, има и Централна изследователска група за радиоактивни материали. Женска организация, набираща и обучаваща жени, Мобилна медийна група и т.н. Разкрита терористична клетка в Турция се е занимавала със сваляне на широко използваните вече от Запада безпилотни летателни средства. Първото такова средство попаднало в ръцете на терористите е от 2005 г. В терористичната организация в Йемен пък се работи върху употребата на отрови в теростични актове в западноевропейски търговски центрове, летища и гари. През 2011 г. тя закупи огромни количества Рицин.   Тази подготовка на терористичните организации обещава, че в близко бъдеще ще бъдем свидетели на една много по-голяма активност.

Кибернетичните атаки са само една от насоките на специализиране на терористите, но единствената, по която прави впечатление, че е обявен дори срок– 2013 година и приоритет – най–важната операция срещу страни–членки на НАТО. Някои страни вече обмеслят противодествие. Тези дни МВР на Германия поиска изграждането на „капацитет за водене на кибернетична война, предвид използването от престъпния свят и терористите технически средства”. Държавният секретар на федералното министерство на вътрешните работи Клаус Дитер Фритше заяви необходимостта от „значително изостряне на контрола на информационните технологии и съответното усъвършенстванеп на Закона за борба срещу тероризма”. Разгледан е и въпроса за ролята на ЕС при изграждане на режим на глобална превенция на кризи и овладяване на конфликти. Пред страните–членки на ЕС трябвало да се настоява за по–големи отстъпки от суверенитета си във военно–политическата сфера. 

 Проучването, което направи нашият Център за стратегически изследвания преди повече от една година бе по повод еуфоричните коментари след ликвидирането на Осама бин Ладен и се противопоставяше на  изключително погрешната теза, че с това „Ал Кайда” е силно отслабена и едва ли не идва край на тероризма. Пренебрегваше се факта, че дотогава в терористични актове бяха замесени над 300 различни добре организирани групировки, че по света се разпръснаха добре подготвени и с натрупан боен опит хиляди терористи. Впрочем още тогава експертите твърдяха, че във всеки един момент „Ал Кайда може да разчита на 10 000 добре подготвени бойци. Днес само в Африка са около 20 000. В Ирак армията на „Ал Кайда” наброяваше 16 000 души. Днес министърът на външните работи на Ирак предупреди за масово прехвърляне на терористични групи в Сирия, подготвящи атентати и убийства на цивилни граждани. В анализа си още тогава посочихме, че терористите формират свой емират в три провинции на Йемен, а днес чуваме призиви за създаване на своя територия и в Сирия. Освен в Йемен, лагери за подготовка има и в Сомалия, Филипините, Чечня и др. страни.

            В изследването си тогава ние посочихме, че терористите се опитват чрез подставени лица да сложат ръка на уранови находища в Африка и че досега има 25 случая на опити за снабдяване с ядрен материал, един от които през 1999 г. в България–Русе, макар и със смешно малкото количество от 10 грама обогатен до 72,7% уран, докато за една бомба са необходими 50 кг. Това наше предупреждение се оказа оправдано, след като днес излиза информация за специализирана структура на „Ал Кайда” за използваенп на такива материали. Тогава предупредихме и за безпилотните летателни средства. Днес и това е вече потвърдено.

Позволихме си да предупредим, че още тогава се подготвяха вече терористични операции за 2012–2013 г., имайки предвид продължителния срок на организирането им. Посочихме, че България е уязвима както всяка страна–членка на НАТО, съюзник на коалицията в Афганистан и назовахме най–важните обектти в нашата страна, които са потенциални цели, като изхождахме от принципите на организиране на терористичния акт и търсения ефект. Между тях бяха и летище Бургас и летище Варна. Тези неща са известни на експретите в нашите служби. Лесно може да се направи извода например, че има опасност от терористичен акт срещу важно морско пристанище, след като службите на западни страни установиха, че в подготовката на терористите е включена например водолазна подготовка. Ние дори нееднократно сме се хвалили  пред партньорите си, че имаме един сполучлив проект за защита на морско пристанище от терористична атака на Института по металознание.  

Причината нашето изследване тогава и възражението срещу погрешната теза за края на тероризма да не намерят гласност, беше вероятно в чувствителността на темата за радикален ислям в България, особено с включването на предупрежденията за възможни „спящи клетки” или съветите на Унгария и Франция към нас да обърнем внимание върху възможно използване на ромското население за терористични цели. Въпроси, които наистина са чувствителни и спорни, но очевидно, че за тях трябва да се говори, а не да си заравяме главата в пясъка и да търсим други оправдания, когато непоправимото се случи.

Предупрежденията

За разлика от разкрити структури и т.н. „спящи клетки” в други страни по света, няма доказателства за подобни в източно–европейските страни, но има редица предупреждения и съмнения за такива. Така например австрийският експерт по тероризма Фридрих Щайнхойзлер в края на 2011 г. писа в книгата си „Европа–цел на терора”: „В Полша, България, Румъния и Чехия се създават нови ислямистки терористични клетки”. Друг експрет– Юрген Елзесер– в книгата си „Как джихадът дойде в Европа” също разкрива интересни данни за подготвени в Босна терористи, участвали в атентатите на 11 септември 2001 г. в САЩ.

Във Великобритания, Германия и други западноевропейски страни бяха разкрити десетки опити за подготовка на терористични актове. Колкото до Балканските страни, знае се, че активни терористичи организации има три такива в Турция, две в Гърция. В Западните Балкани, конкретно в Босна и Херцеговина имаше 2 действащи екстремистки организации свързани с Ал Кайда, нелегални групи ибаше в Албания и Косови и т.н. За щастие в България няма данни за такива. Някои публикации в България дават повод обаче да се обърне внимание на разликата между активна структура и „спяща клетка”. В проучването на нашия  Център за стратегически изследвания посочихме факта, че още през 2001 г. „спящи терористични клетки” е имало в 60 страни по света. Акцентирането на българските журналисти върху тази тема налага да подчертаем и нещо друго. За самото съществуване или поддържане в готовност на терористични клетки не се изисква особено финансиране. Създаването обаче на среда за разпростпранение на ислямски фундаментализъм предполага изграждането на джамии, изпращанвето на емисари, които да разпространяват радикално учение и изпращането на стотици български студенти в Саудитска Арабия, Египет, Сирия и др. страни, част от които се завръщат в България, усвоили доста различен, радикален ислям. Финансирането се извършва от ислямски фондации, преобладаващо от Саудитска Арабия. Уахабитите в нас са малка част, но са потенциално опасното ядро. Има и заведени дела срещу разпространение на радикален ислям, например това срещу Кадир кадир от Хасково. Тоест семето е посято и тук таме поникнало. Затова пилитиците и „експeртите”, които говорят, че няма такава опасност, нека прочетат поне три от докладите на наши учени от БАН, публикувани на нашия сайт csr-bg.com. Авторите не са „академични старци”, а млади хора. Очевидно трябва да се заложи както на недопускане на влиянието на фундаменталисти отвън, а вече и подготвени български кадри, но и религиозните общности сами да си създадат имунитет срещу такова влияние.

Колкото до предупрежденията за терористични атаки нека да споменем и следното: Бившият директор на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров разкри в интервю след атентата в Бургас, че е имало предупреждения от партньорски служби към България  още от 2004 година за потенциална опасност от терористичен акт.

В досегашни доклади за състоянието на националната сигурност с изключение на последния за 2011 г. също е заостряно вниманието по въпроса за основната заплаха на нашето време и необходимостта от противопоставянето ни срещу нея, а ДАНС е имала и конкретни доклади по въпросите.

Интерпол обвини Европа още през декември 2011 г., че в ЕС има пропуск при охраняване на границите, конкретно се визираше системната проверка на изгубени, откраднати и фалшиви паспорти в архива им, съдържащ 15 милиона такива екземпляри. А атентаторът от Бургас е имал фалшиви американски документи. Шефът на Интерпол Роналд Ноубъл заяви през 2011 г. буквално: "Много стъпки в това направление не бяха направени и може да се очаква нов 11 септември, нов Лондон и нов Мадрид". Това също бе едно от многото предупреждения и фактически Бургас стана новият Мадрид, макар и с по–малко жертви.

Не само нашият Център за стратегически изследвания посочи още преди повече от година летище Бургас като потенциална терористична цел. Експертът майор Стефан Стефанов казва в свое интервю от 19. 07. т.г., че „Бургас винаги е бил особено интересен за терористите. Там имахме убийство на турски дипломат, принудително кацане на турски самолет, след това и на такъв на "Аерофлот", през 1992 година” и т.н. Учудващото е, че никой не си спомни за специалната конференция „Туризмът и терористичната заплаха”, проведена преди година и половина в хотел „Шератон” в София, в чиято организация участваше и Атлантическият клуб и бяха казани много важни неща и изразени съответните опасения и предупреждения.

Версиите  за атентата на летище "Сарафово"

Много се изговори за тези версии, въпреки очевидната несъстоятелност на някои от тях. Една от причините е информационният хаос, който се създаде и който е доказателство за отсъствие на готовност в държавата за посрещане на такива събития. Вместо „експерти” да се упражняват в лансирането на такива версии, включително и носещи конспиративност и безотговорност, некопмепетност и сляпа политическа пристрастност, по–добре беше да се оставят специалистите от службите да си свършат работа. Друг е въпросът за политическото доверие, тоест след като са иззети доказателствените материали от Израелските служби и се оказва такъв огромен натиск да се възприеме тяхната версия за Хизбула и Иран, само един час след атентата, когато дори не бяхме започнали още разследване, какво ще бъде решението на българските органи за сигурност? Очевидно България е изправена пред големия въпрос да остане ли обективна в разслелдването или да приеме играта на уважавани партньори, подчинена на обосноваване на една  политика в Близкия Изток, тласкана от тях към военни действия.  Затова по–реалистично и важно е да назовем ясно, кое е възможно и не подлежи на съмнение в конкретния случай с атентата на 18. юли 2012 г. в България .

▪ Истина е, че предоставихме на Израел въздушното си пространство за воени учения, които отработиха въпроси по нанасяне на въздушни удари върху военни цели.

▪ Истина е, че в Близкото минало бяхме предоставили летище Сарафово на американските военновъздушни сили за презареждане и транспортиране на товари за операция в Близкия Изток.

▪ Истина е, че след изостряне на израелско–турските отношения нарастна броят на туристическите групи от Израел, че имаше предупреждения за атаки срещу тях на наш зимен курорт още през януари 2012 г и че засилената мерки за сигурност спрямо тези групи от близкото минало бяха вдигнати.

▪ Истина е, че външната ни политика е очевидно небалансирана и персонализирана от министър Николай Младенов. При това в някои случаи  политиката му  се различава от тази на ЕС, която не прие например натиска да обяви „Хизбула” за „терористична”, или от тази на ООН, чийто гетерален секретар осъди терористичния акт в Дамаск, при който загинаха министри и приближени на Асад. Да наблюдаваш мълчаливо как убиват християни и разрушават църквите им в Сирия, на което реагира папата от Рим, но не и българската дипломация и българската църква, не е „балансирана политика”. Да поканиш в Правец представителите на сирийската опозиция, която се съюзява с териристичната организация „Ал Кайда” и инсценира кланета на цивилни граждани, жени и деца,  в деня преди всяко заседание на СС на ООН или среща на международната общност по Сирия, това не е „балансирана политика”.

▪ Истина е, че бяхме занемарили своята бдителност и много мерки си стояха на хартия. Имаме антитерористичен план, но нямаме дори изправна камера на паркинга пред летище Сарафово.

▪ Истина е, че разузнавателните служби бяха разбити, а бюджетите им сведени до ръба на оцеляване. Мотивацията на истинските професионалисти беше срината. Усилията им– пренасочени за изпълнение на поръчки, подслушвания, сплашване на политически опоненти, отнемане на бизнес–територии, скалъпване на обвинения. Не чужденец, а български външен министър изрече фразата: „Аз не давам прикритие за български разузнавачи”.  

Версията за Хизбула и Иран може да бъде изключена, ако под натиск  разбира се не бъде скалъпена. Хизбула вече е политическа организация и управляваща сила и поне на думи се е отказала от терористични актове. Тя е опасна за Израел с друго– с въоръженията и готовността си за нанасяне на удари. Според германски източници организацията е получила до  40 000 ракети. Иран се намира в сложна международна ситуация, под икономически и политически натиск, на път е да загуби и опората си Сирия и в никакъв случай не би си позволил да рискува съществуването си, предизвиквайки така желания от Израел военен удар.

Остава втората версия: терористичен акт на организация на „Ал Кайда”, която досега не сполучи да „удари” израелски граждани в Западна Европа, а такива опити имаше, а сега намери слабото място в България. Има вероятност и да е инсциниран атентат, но пак от терористична група, каквито има вече много по света и освен по идеологимчески причини, могат да свършат това и срещу добро заплащане.

Това, от което трябва да се ръководим обаче е, че ако атентаторът е самоубиец, което е под съмнение, а не е взривен от друг терорист, то самоубийствените атентати срещу цивилни цели са по–характерни за сунитските екстремисти. Иранците и членовете на Хизула обаче са шиити.

Нескопосаното провеждане на атентата и елементарния експлозив насочват и към логичния въпрос за подпомагане на атентаторите от съмишленици в България без особен опит и възвможности.

            Може терористите да са счели атентата за частично провален, при невъзможност да осъществят взривяването вътре в автобуса или в залата на летището, където броят на жертвите щеше да бъде много по–голям. Трябва да се познават и новостите в тактиката на терористите. Напоследък станаха актуални т.н. верижни взривявания: след избухване на бомбата се изчаква идването на Бърза помощ и струпването на повече хора и се взривява втора, а при успешно евакуиране на оцелелите  в болница се взривява такава и в болницата. Затова изсипването буквално на половината правителство на България на мястото бе колкото неоснователно, толкова и опасно, което говори и за скъсана връзка между политици и експерти.

            Когато се разледва един атентат, добре е също да се имат предвид и някои други новости. Т.н. „Ал Кайда” в Йемен е призовала своите последователи в западноевропейските държави  и САЩ да извършват атентатите като самостоятелни терористи, които в градски условия по–трудно могат да бъдат открити от органите за сигурност в процеса на подготовката. В следващия брой на Journal of Terrorizm Research, който предстои да излезе, можете да се запознаете с тезата на Габриел Вайман от университета в Хайфа, че тези „самотни вълци” терористи, всъщност не са били никак „самотни”, те споделят своите мисли във виртуални терористични общности в Интернет и получават своите инструкции. Ако се преследва радикализирането на изложените мнения и се наблюдават инструкциите за привличане и подготовка, би могло да се достигне до полезна информазция за предотвратяване или бързо изясняване на терористични атаки.

Когато при разледването на атентата на летище Сарафово възникна въпросът дали атентатът е извършен от терорист– самоубиец и  как се обяснява факта, че лицето не е от видимо арабски произход, трябва да се имат предвид три неща. Първо, поведението на въпросното лице действително не беше такова на самоубиец. Нямаше и заявяване от него на саможертвата. Второ, само „Ал Кайда използва чужденци, но не и „Хизбула”.  Трето, отдавна привличането на европейци в терористичните организации стана  прилагана практика. Десетки хиляди са вече европейците, приели исляма, а малка част от тях, предимно млади хора,  са привлечени от радикалния ислям. За някои от тях е установено, че са преминали подготовка в лагери за терористи. Често младежите сами откриват в Интернет пътя към исляма и подчиняват живота си на неговите правила. Макар и малко, но непрекъснато нарастващо и крайно радикално общество са салафитите, които са пуснали в интернет ститици видеофилми, текстове и молитви в сайтове. Салафизмът е оспорвано течение от преди 1400 години, което счита всяко влияние и опити за модернизацията му за отклонение от правата вяра. От 2500 джамии в Германия например 30 са определено салафистки.

Какво би мотивирало един млад човек да стане терорист-камикадзе? Силната вяра в една изкривена форма на исляма, която е избуяла в плодородната почва на отчаяние, бедност, липса на реализация, разочарование от управляващите, огромната и непреодолима разлика в жизненото равнище и перспективите в западните страни и в страните от Африка и Близкия Изток, чувството за жестока несправедливост, провокациите от някои европейски страни, включително и на научно равнище като книгата „Краят на ислямския свят. Една прогноза” на Хамед Абдед Самед, която предизвика дори сред европейци репликата: по реалистично е „Краят на европейския свят. Една прогноза.”

            Последствия и мерки

Ние не можем да останем неутрални като страна–член на НАТО, макар че можехме да водим и по–умерена политика. И въпросът беше не дали, а кога къде и как ще бъдем ударени.  Вярно е, че няма стопроцентова сигурност, но превантивните мерки намаляват силно риска и това многократно го доказаха европейските ни партньори, предотвратили вече десетки опити за атентати. Такива само в Европа се извършват към 290 – 300 годишно.

Категоричната позиция на управляващите, че станалото на 18 юли на летище Сарафово не е пробив в сигурността, когато навсякъде по света такъв атентат се признава за пробив, когато и Израел го призна за свой пропуск, когато в Германия тези дни станаха известни масови уволнения по върховете на полиция и служби сигурност заради  няколкото убийства на емигранти от германски екстремисти, поставя въпроса, възможни ли ще са контрамерки за ограничаване на такива терористични удари в бъдеще. Самонадеяното мнение на главния секретар на МВР, че „псевдоексперти” определяли страната за „мека цел”, сравнението на ръководената от него полицейска структура с разузнаването МОСАД, което предизвика смях и сред младежите, каруцарското поведение на министъра на външните работи Николай Младенов, нарекъл „кретен”  депупат с едни от най–сериозните досега изказвания по въпросите за сигурността, изявленията на същия министър седмици по–рано, че не може да се разчита на експрертите от „мухлясалото минало”, всичко това не дава основание за оптимизъм.  

            Когато се говори, че терористичният акт е имал за цел само израелски граждани, трябва да се имат предвид и по–дълбоки замисли, а такива винаги е имало при други атентати, спомнете си изтеглянето на испанския контингент от Ирак.

В случая България е изправена пред предизвикателството да взема мерки, които както в САЩ предизвикаха друго отношение към малцинствата, изповядващи ислям и това може да разруши вековната традиция на добри отношения у нас. Предаванията по някои телевизии вече внушават опасни оценки в тази насока.

Мерките ще струват много пари в период на криза и недостиг, а това ще изсмуче ресурси и отслаби страната. Това също може да е и една от подцелите на терористите.  /В САЩ преминаването само от код жълто на код оранжево за терористична заплаха струва 1 милиард долара за седмица./  Незнанието как да реагираш, също ще погълне много пари. Съобщението, че били определени 1500 обекти в София за потенциални терористични цели, които трябвало да бъдат защитени, свидетелства за тотално неразбиране що е то тероризъм, какви цели си поставя и с какви подходи и принципи  се характеризира, още по–малко пък що е конвенционален и стратегически тероризъм. Всички критични инфрастурктурни обекти в страната не могат да достигнат броя на определените от софийските „експерти” застрашени обекти в столицата.  

Някои демонстративни мерки за сигурност пък показаха, че няма разбиране за тонва, че основните принципи на действие на терористите е неочакваност и изненада, така че едва ли ще ни се случи втори взривен автобус. Вторият принцип е съчетаване на прост подход с оригинален избор, спомнете си имитацията на ножове при завземането на самолетите от 11. 09 2001. Третият принцип е постигане на голям брой жертви и жестокост, способна да привлече вниманието на световната общественост и да остави следи в поведението на гражданите от съответната страна. Но защо ли се налага да се връщаме към азбучни истини от 2001 г.?

Прекомерното  прилагане на мерки за сигурност  пък може да доведе до една неоправдана полицейщина, да утвърди една „мека диктатура”, каквато западните анализатори вече приписват на Унгария, Румъния и България, а това да допринесе до разнобой между европейските партньори, цел, която е напълно в духа на разсъжденията на ръководството на Ал Кайда.

Със сигурност ще се предприемат мерки за подобряване професионалното ниво и готовността на специалните срлужби в Бългаприя за противодействие на тероризма. Дано се отделят и по–реални бюджети от следвващата година. Вероятно ще се  активизира и международното ни сътрудничество в тази област. Необходимо е да се засили аналитичната дейност. Решително трябва да се ограничат и влиянията сред нашата мюсюлманска общност, финансирането отвън на скрито разпространение на радикален ислям, което ще унищожи създавани със столетия добри отношения, както и създаването на условия тези общности сами да са все по–имунизирани срещу такива подривни действия.  

Нищо няма да се промени обаче, ако не се осъзнае както от службите, така и от политиците, че борбата срещу тероризма е един комплексен и постоянен процес, изискващ много отговорност. Чухме истински глупости, че такъв атентат като този в Бургас бил неизбежен. Само в една страна обаче след 2 години упорита работа бяха разбити 22 терористични клетки, които са били в етап на подготовката непосредствено преди нанасяне на удар. А ние оревахме света само при първия опит на терорист да взриви автобус.

Вероятно ще се повиши и бдителността на хората, което обаче не е въпрос само на психологическа нагласа, а и на подготовка. А за такава не можем да говорим. От идеите за обучение в училищата до изграждане на Гвардия, всичко остана в сферата на пожеланията. Очевидно поради липса на политическа воля и адекватни управленски решения.  

            В дните след атентата се видя отново колко разпилян е експертния потенциал на нацията. За кой ли път имаме повод да предприемем някаква форма на обединение на експертите в сферата на сигурността и отбраната, като създаване на мрежа от научни институти, центрове и отделни експерти за обмен на информация и опит и предоставянето им на държавата.   

            Без отзвук остава и друг повдигнат от нас въпрос, който се реализира в западноевропейски страни, но не и в България. „Размерът на риска” и „Цената на сигурността” са въпроси, които задължително трябва да бъдат обяснени на обществото и се формира разбиране на проблемите и готовност да се приемат нужните мерки. Това е трудно, когато дори и повечето политици не го споделят. На Запад го наричат „Култура по сигурността”, каквато тук очевидно ни липсва.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация