ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Условия или ултиматум към Иран и обречени ли са дипломатическите битки на ЕС
Симеон Николов, 24.05.2018 г.
Поведението на САЩ показва, че изправени пред избора на две възможности, геополитическо разбирателство или силово налагане на воля с особено голям риск от конфликт, очевидно са избрали втория вариант. Грубото незачитане на интересите на съюзниците само ускори формирането в тях на разбирането за цената на подобна политика и ги изправи също пред избор: да се подчинят или да потърсят някаква степен на стратегическа автономия. Зависимостта им обаче е толкова голяма, че това изглежда невъзможно на този етап.
Дипломатическа надпревара
Европейският съюз реагира както никога досега бързо на едностранното излизане на САЩ от споразумението с Иран от 2015 г. по ядрената му програма и заплахата със санкции, като демонстрира воля и единство да спаси договореното и одобри пакет от три мерки /прилагане на блокиращия статут от 1996 г.за забрана на фирмите да се подчиняват на санкциите, опростяване финансирането от Европейската инвестиционна банка и засилване икономическото партньорство с Техеран/. В същото време агресивната политика на САЩ рискува да задълбочи разцеплението и сред арабските страни и вече допринесе за засилване позициите на твърдолинейната опозиция в Иран, настояваща за прекратяване на споразумението по ядрената програма.
От американска страна не само че оцениха инициативата на ЕС като напразен «опит за ограничаване на щетите», но докато европейски експерти от страните по спаразумението с Иран тепърва ще търсят тази седмица варианти за допълнителни споразумения с Техеран, а канцлерът Ангела Меркел обсъжда проблемите в Москва и Пекин, то държавният секретар Майк Помпео обяви на 21 май «нова стратегия за иранска политика», съдържаща 12 условия. ЕС бе изпреварен и от някои застрашени от санкциите фирми, които побързаха да обявят оттеглянето си от Иранския пазар, затруднявайки още повече инициативите на Брюксел за спасяване на споразумението. Но при избора между пазар за 400 млрд дол. /Иран/ и такъв за 20 трилиона дол. /САЩ/, изходът изглежда предопределен. Американският аргумент за безперспективността на европейските усилия се корени в твърдението, че Европа винаги декларира на думи позиции, които след това не е в състояние да следва.
Всъщност документът, представен от Помео не е никаква стратегия, а 12те условия са неизпълними и наподобяват поскоро ултимутам за капитулация на иранското правителство като същевременно силно притискат и Европа с предупреждения, че и фирми извън САЩ ще бъдат санкционирани. Нещо повече, формулировките показват, че администрацията въобще не иска преговори със сегашното иранско правителство. Те не търсят консенсус, а целят конфронтация. Дори споменати в редки случаи аргументи ще предизвикат със сигурност остра реакция, като например, че Иран нямал право на такава програма. Някои моменти от изложението на Помпео съдържат очевидния намек за възможна военна операция срещу Иран:»ако Иран отново започне ядрената си програма "ние ще отговорим". Съвсем прозрачен е замисълът на дългия списък от условия: това е лъжлива маневра, която цели да прикрие намерения за конфронтация и смяна на режима. Опитът на САЩ да разруши многостранен договор и да сключи самостоятено нова сделка с Иран е налагане на хегемониални амбиции и подмяна на статуквото на мултилатеризма. За разлика от САЩ, ЕС иска да надгради постигнатото с ново споразумение и по други проблеми, които безпокоят и САЩ. Но отчита, че въпросът не се свежда само до Иран, а до европейски интереси и сигурността на региона.
Въпросът Мир или война? се натрапва найвече и вследствие подготовката и поведението на Израел, но и от призива на САЩ за създаване на антииранска коалиция. По повод на свиканата от Ердоган среща на Организацията за ислямско сътрудничество, чийто ротационен председател е Турция, на 18 май в Истанбул, турският президент също отправи призив за съюз на мюсюлманските страни. А във връзка с преместването на посолството на Израел в Ерусалим и жестокото потушаване на протестите на палестинците отбеляза, че С последното си действие САЩ избраха да бъдат част от проблема, а не от решението му. Те загубиха своята роля на посредник в близкоизточния мирен процес. Не трябва да се забравя обаче, че на Доналд Тръмп се дължи създаването още през миналата година по време на първото му посещение в Близкия Изток, оста Саудитска Арабия Израел срещу Иран.
Паралелни инициативи и процеси увеличават напрежението. Точно в този момент Конгресът на САЩ разглежда предложение за признаване на окупираните от Израел Голански възвишения като част от израелската територия, въпреки че анексията от 1981 г. въобще не е призната от повечето държави.
Реакции и ерозиране на общи ценности
На срещата на Г 20 в аржентинската столица Буенос Айрес, която започна на 21 май, самостоятелните ходове на САЩ от последните седмици не срещнаха подкрепа сред участниците. Аржентина, която е ротационен председател до ноември 2018 г., пледира за международно сътрудничество и консултации, за запазване на мултилатералните механизми, признавайки, че са необходими и реформи. Все повече страни се дистнацираха от поведението на САЩ, които според тях преследват само свои интереси.
Когато една държава действа без да се съобразява с последствията и настроенията срещу нея, това увеличава съмненията, че ще приложи сила за постигане на целите си. Израелските стратези, подкрепяни от САЩ очевидно не се безпокоят, че 90% от хората в арабските страни смятат Израел за заплаха, а 87% са против признаването на израелската държава, според актуално проучване в 11 страни, проведено от Арабски център за изследвания в Доха.
Американските неоконсерватори пък също изглежда не се безпокоят, че наложеният от тях агресивен курс и безпардонно поведение с европейските съюзници води до ерозиране на трансатлантическите отношения, намаляване доверието в демократичните институции и изчезването на западните ценности. Дори изследвания на близки до неоконсерваторите организации, създадени с цел да държат европейските елити тясно обвързани със САЩ /American Counsil of Germany and Atlantic Brόcke / , сочат обезпокояващи нива: като 33% доверие към демократичните институции в САЩ, всеки пети немец не вижда нищо общо с ценностната система на задокеанския партньор, 49% от американците и 50% от немците смятат, че общите ценности изчезват. Причините очевидно са в промяна на подходите в решаването на глобалните проблеми, изострянето на борбата за природни ресурси и промяна на предизвикателствата пред народите от двата континента.
Европа на кръстопът
На този фон европейската рекация и изявления на водещи лидери като Ангела Меркел за ненарушимостта на евроатлантическата връзка създават впечатление, че Европа би се подчинила на диктата на Вашингтон дори на цената на икономическите, геополитически и военни последствия за нея. Това би означавало обаче, че никога не би постигнала старегическа автономност и не би се превърнала във фактор на международната сцена между колосите като САЩ и Русия.
Парадоксално е, че първите предложения за това, каква би трябвало да бъде реакцията на Европа, дойдоха от американски експерти, бивши членове на Комисията по национална сигурност на САЩ / Steven Simon, Jonatan Stevenson /. Те предложиха четири стъпки:1. Изтегляне на посланиците на европейските страни като символичен акт. 2. Ако това не доведе до резултати, изгонване на американските посланици от европейските столици. 3. Ако въпреки това САЩ принудят Европа да приеме санкциите, Брюксел да наложи дискриминационни мерки срещу големи американски концерни. 4. За нарушаване на Споразумението за международна търговия САЩ да бъдат обвинени в Световната търговска организация. Т.е. да се търси косвено мобилизиране на американските сили, способни да противодействат на твърдолинейните съветници на Тръмп. Бивши членове на правителстнвото на Обама предупредиха Европа да не се превръща в «изтривалка на Доналд Тръмп».
Още на срещата на ЕС в София председателката на парламентарна група в Бундестага Сахра Вагенкнехт заяви, че «Ако САЩ наложат санкции или здаплащват, Европа може да направи същото. Ние трябва да отговорим с ответни мерки, а не да правим компромиси и купуваме скъпи американски горива.» САЩ също има какво да губят както в Европа, така и в Близкия Изток, където се нуждаят от подкрепата на Европа, но това като че ли не се отчита достатъчно от европейските политици за да изградят една поефективна стратегия срещу натиска от Вашингтон.
Според експерти, заявените досега от ЕС три мерки, водеща от които е т.н. «блокиращ статут» за подложените на санкции фирми, са слабо ефективни и недостатъчни. Обсъжда се възможността фирмите да бъдат финансирани с обществени средства през Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване. ЕС разглежда възможността плащанията в долари да бъдат заменени с плащания в евро, което би помогнало да запази част от световните пазари. Възможна стъпка би била диверсификацията споразумения между търговски партньори или регионални споразумения, които да заменят многостранните такива , подкрепящи доминрането на долара. Тези разсъждения обаче подценяват реалността, а именно, че цялата международна финансова система е структурирана около долара. 88% от средния дневен оборот е в долари и този в евро е 31%. Опитите за изтласкването на долара е поскоро вследствие на недоволство от правилата на доларовата система, но развитието на глобалните финанси е силно обвързано с развитието на глобалния баланс на силите и този процес би продължил твърде дълго без никаква яснота как би изглеждала една нова система.
На предстоящото заседание на Съвета по външна политика и сигурност на ЕС на 28 май ще станат ясни резултатие от досегашните търсения и договаряния с партньорите относно гаранции спрямо Иран за запазване на сътрудничеството, но очакванията са, че германското правителство ще заеме посдържана позиция, тъй като и други търговскоикономически конфликти със САЩ остават неизяснени. Но именно срещу решаването на част от тези въпроси германското правителство може да отстъпи по казуса с иранските санкции. Санкциите срещу Русия от 06 април удрят по 60% от германските фирми. Производителят на алуминий «Русал» доставя 40% от суровините, преработвани в Европа. За 12 дни цената на алуминия скочи с 30%. Заплаха идва и от евентуани санкции във връзка със «Северен поток2».
Доналд Туск също говори още в София за облекчаване вноса и ускорено въвеждане на американски втечнен газ в Европа. По отношение на Иран пък се обсъжда въпроса за финансова подкрепа от ЕС срещу отказ от развитие на балистични ракети и експанзия в други страни от региона и подкрепа на организации в тях. Всъщност това са две от основните условия и на САЩ, а плащанията много приличат на спогодбата с Турция по мигрантите за 6 млрд евро. Дали това обаче ще е достатъчно и няма да доведе до още послаби позиции на ЕС, ако утре САЩ и Израел ескалират военната ситуация и се наложи Брюксел да заеме ясна позиция, е много съмнително.
Факторът «Цена на петрола»
Тъй като главната цел на САЩ, Израел и Саудитска Арабия очевидно е да не се позволи на Иран да участва в световната икономика като независима страна и чрез икономическо изтощаване се предизвика смяна на режима, въпросите за разпеделението на петролния бизнес и иранския пазар заемат централно място. След вдигане на част от санкциите през 2014 г. вносът от Иран в ЕС се увеличи 10 пъти и достигна 10,14 милиарда евро. Добивът на ирански нефт превиши 3,8 млн барела дневно. Санкциите срещу Иран и срещу Русия са напълно сравними в частта си за икономическите последствия от тях защото целят изтласкване на енергийните фирми от европейските пазари.
Отказът на концерна Тотал заедно с китайска фирма да разработят газовото находище Източен Парс след последните предупреждения на САЩ за санкции, ще се отрази негативно на бъдещото развитие на бранша. Изкуственото намаляване на добива на нефт и газ ще е в полза на операторите, чийто производствени разходи са найвисоки фракингиндустрията и офшорните добиви. Особено печеливша ще е американската газова и нефтодобивна промишленост.
Цената на 1 барел за сорта Брент достигна вече 7880 долара, което е увеличение с 50% за една година. Много наблюдатели считат за нереално цената да достигне и прескочи границата от 100 долара на барел. Износът от Иран, който е предимно за Европа и част от Източна Азия, ще намалее. Саудитска Арабия е заинтересована от цена около 88 долара за барел, за което Иран трябва да снижи добива си до 2,5 млн барела дневно.
Прогнози
Всички факти са в подкрепа на прогнозата, че кризата около Иран ще продължи да се изостря и задълбочава. Актуални стават изявления като това на Патрик Клаусан, директор Изследвания във Вашингтонски институт: Време е за малка провокация, която да ни доведе до пълномощабна война срещу Иран. Конфронтационният курс на Тръмп му осигурява широка подкрепа във вътрешнополитически план. Рисковете, ако Вашингтон приеме на практика призивите на Израел за военно решение на иранския проблем, се считат за сравнително малки. ЕС трудно би обяснил и вероятно няма да подкрепи дори политиченски такава авантюра. Още през 2016 г. Федерика Могерини заяви: Няма да бъде изненада , ако в някои случаи европейци и руснаци застанат на една страна като по договора с Иран, проблеми в Близкия Изток или ролята на ООН.
Ако в близките месеци не се стигне до военен сблъсък ИзраелИран, споразумения по санкциите няма да бъдат постигнати до края на годината, а Тръмп ще остане на твърдия си курс, използвайки го за укрепване на позициите си до предстоящите честични избори за Конгреса.
Спекулацията, че на срещата със сирийския президент Ассад в Сочи Путин е заявил: Всички чужди сили трябва да се изтеглят от Сирия, би могла да се тълкува като сигнал към Иран с цел да се предотвратят понататъшни нападения от израелските ВВС, но Москва не би заменила съюзника си Техеран за Израел, на чийто премиер Нетаняху при посещението му в Москва на 09 май бяха посочени червените линии. Ако все пак се стигне до военна ситуация, една официална покана от Сирия, каквато бе отправена към Русия, би уредила в международно-правен аспект временно военно присъствие на ирански сили на сирийска територия.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация