ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Европейската сигурност: с Русия или срещу Русия?

Симеон Николов, доклад на кръгла маса, организирана от фондация Фридрих Еберт, на тема „Отношентията ЕС – Русия. Българският поглед”

16. 11. 2016

Параметрите на средата на сигурност касаещи Европа не се дефинират само от отношенията ни с Русия. В период на глобални промени в света и наслагващи се кризи в Европа е много трудно да се направят надеждни оценки. Свидетели сме на динамика на развитие, която  прави необходимо да коригираме стратегии и планове, които сме приемали само преди година, две или дори преди месеци. Оформящата се нова геополитическа ситуация и новите тенденции ще наложат промени в поведението ни, адекватна политика и стратегии.  

Непосредствено преди срещата на ЕС на високо равнище т.г. г–жа Федерика Могерини представи нова стратегия под заглавие „Обща визия, общо действие – една по–силна Европа”. Предложението на външните министри на Германия и Франция на срещата на върха на ЕС за бъдеща Европа – „Силна Европа в един несигурен свят”– започваше с раздел посветен именно на сигурността. В стратегията на Могерини е оставена отворена вратичка за Европейска армия: страните–членки да развиват способности за бързи самостоятелни реакции и действия и без военен съюз, докато за НАТО остава задачата да ни „защитава от външни врагове”.

САЩ се ръководеха от актуализираната Стратегия за национална сигурност от февруари 2015 г., в която има връщане към стратегията на сдържане на Москва. След резултата от избора на президент на САЩ обаче предстои да видим до каква степен  Доналд Тръмп на практика ще се отклони от нея или кога ще бъде променена.

Стратегията на националната сигурност на Русия до 2020 година отрази опасенията от разширяването на НАТО и постави за цел намаляване на неговото влияние. През 2014 г. бе актуализирана  «Военната доктрина на Руската федерация», която разглежда основните заплахи за страната и за първи път заяви стратегически интерес към Арктическия район. Към тези документи трябва да прибавим и Доктрината за информационна сигурност.

Няма съмнение, че промените в САЩ ще доведат до това ЕС да поеме по–големи външнополитически отговорности и в сферата на сигурността. Незабавни бяха реакциите, свидетелстващи за бъдещо еманципиране на Европа и желание за диалог със САЩ на ново, равнопоставено ниво. Това не е без значение, защото идеологизирането на отношенията САЩ–Русия определено се отразяваха негативно върху отношенията ЕС– Русия. На този етап обаче, възможните сценарий съдържат голяма доза несигурност. Оценките на политици и експерти в Европа за новия президент залитат в две крайности, пораждащи нереалистични надежди. Ако Доналд Тръмп не се справи с основната си задача, касаеща икономиката, а това не е изключено, предвид състоянието й, финансовите кръгове, които стоят зад него, няма да имат друг изход освен да предизвикат намеса дори на военните. Дали избирането на Тръмп няма да даде само отсрочка на плановете за силово решаване споровете с Русия за Евразийското пространство, зони на влияние и природни ресурси? Под въпрос е, дали Конгресът ще подкрепи една коренно различна, приятелска политика с Русия, като се има предвид, че републиканците са още по–антируски настроени от демократите. Противоречията между дипломати и военни също ще трябва да бъдат преодолявани. А и сегашното ръководство на НАТО ще се съпротивява на някои корекции на политиката спрямо Русия.

Логично е Доналд Тръмп да бъде вкаран от администрацията и новия си екип в нормалното русло на държавник, но личните му оценки и предпочитания на «силни лидери», за които той смята Путин, Ердоган, Ассад и др., предполагат да имаме едно наум не само за евентуален авторитарен уклон. Едно договаряне мужду тримата държавници на САЩ, Русия и Турция би могло да засегне в някои случаи и България, както положително, така и негативно. Като страна–член на ЕС България ще разчита в такъв случай на политическата позиция на ЕС, която да не приема подобни компромиси със «силни лидери», ако те не са базирани на прагматизъм и международни норми на демократичния свят.

Въпреки нереалистичното очакване Тръмп да реализира предизборните си виждания по НАТО, за България би било тревожно едно отслабване, при което да не може да разчитаме на помоща на Алианса. Колкото до поемането изцяло на разходите от европейските страни–членки на НАТО, за бедна страна като България, това не би било възможно и очевидно че ще се очаква подкрепа от т.н. «рамкови нации», около които се групират няколко по–малки страни с определени способности. Но да не забравяме, че още през 2014–2015 г. бяха въведени нови измерители, отчитащи фактическия принос в НАТО, нивата на способности и нивата на инвестиции в отбраната, от които няма как да се избяга.

Независимо от това, дали Тръмп и Путин ще постигнат споразумение за намаляване на напрежението и търсене на дипломатически решения на конфликтите, най–големите и необратии поражения върху отношенията ЕС– Русия вече бяха нанесени чрез стратегическата операция в Украйна, разкъсала за десетилетия връзката между високотехнологична Европа и богатия на ресурси руски Изток и разделила за десетилетия два братски народа  – руския и украинския. Последствие, което не е без значение за България не само поради географски и икономически причини, но и поради загрижеността ни за българското население в Украйна и Молдова. За съжаление оставихме българска следа в групата генерали и политици, които искаха да подведат президента Обама за доставка на оръжие за Украйна и предизвикване на пряк военен конфликт с Русия: в съдържанието на публикуваните имейли на генерал Бредлов бе цитиран българския президент, който одобрявал този замисъл, но се оплаквал, че госпожа Меркел пречела.

След избора на нов президент на САЩ начина и степента на евентуално оттегляне от интервенционна политика, от въздържане и съответни споразумения с Москва могат да улеснят или вкарат в дилема ЕС особено в отношенията й с Русия. Ако се потвърдят изразяваните досега оценки на Доналд Тръмп, че Украйна не била достатъчно важна,  Европа ще трябва да поеме повече ангажименти, а те ще са сложни и тежки. Не трябва да се забравя обаче, че промяната на американската политика не означава изоставяне на съюзниците. Правилното решение по Украйна е това, което предлага Хенри Кисинджър – независима Украйна, извън военните блокове с автономия на областите в Донбас. Но трябва да добавим, ако създадените от Запада и силно мотивирани антируски, включително и неонацистки отряди и паравоенни формирования, не излязат извън контрол и провокират военен сблъсък.

Още  определянето от зам. Държавния секретар на САЩ г–жа Нюланд на 6 страни, между които и България, като „фронтови” държави в противоречие на принципа на неделимоста на сигурността в нашия съюз, и последвалото нарастване на военното приъсъствие на границата с Русия бе една геополитическа маневра, която трябва да предотврати подновяване сближаването между Москва и Берлин като втора фаза на операцията предизвикала събитията в Украйна. Затова този ход бе насочен не само директно срещу Русия, но индиректно и срещу политическата мощ и влияние на Германия и Европа.

Нито български политически партии, нито страните пратньори в ЕС и НАТО коментираха какво означава определянето ни като „фронтова държава”, не анализираха последствията и крещящите противроечия с принципа на неделимата и еднаква сигурност. Шансът при известно оттегляне на САЩ и усилия на ЕС за нова политика към Русия е в това, че ще избегнем следващата стъпка на авторите на формулировката «фронтова държава» към промяна на най–слабия член от този буферен пояс – България в антируски плацдарм, което политически и икономически нямаше да бъде в наш интерес. А сега с по–голяма степен не вероятност можем да кажем, че няма да се сбъднат прогнозите в появилата се това лято книга «2017– Война с Русия», между чиито автори е и генералът от НАТО Richard Shirreff.

Оправдан е интересът към неясните още бъдещи ангажименти на САЩ в Близкия Изток след доказано неконструктивния досегашен подход. В същото време Русия не е възвърнала още позициите си в региона и всеки вакуум би развързал ръцете на по–силни местни играчи. Европа би трябвало да заеме по–категорични позиции и да търси взаимодействие със САЩ и Русия, ако не иска тероризмът и бежанската вълна да подронят устоите й. Всъщност и Русия се нуждае от един силен партньор като ЕС в Близкия Изток.

Една по–голяма свобода и самостоятелност на ЕС в сферата на външната политика и сигурността логично може да доведе до активиране на старата идея за създаване на Европейска армия, която напоследък отново се обсъжда. Това можа да има известен положителен ефект и да бъде прието без възражения от Русия, само ако САЩ и НАТО преустановят усилването на военния си потенциал в източноевропейските страни. Съпротивата на днешния елит на НАТО ще бъде по–голяма от очаканото. Но остава валиден изводът от преди години, че Съюзът е единствената международна организация, която може да свърже «меката» и «твърдата» сила за да предотврати конфликти и овладее кризи. С това той има решаващо предимство пред НАТО.  Паралелно със създаването на Европейска армия трябва да се запази трансатлантическото сътрудничество. Доскоро 28% от европейците считаха, че трябва да имат собствена, европейска армия. Още  през 2012 г. тази идея обедини 11 държави от ЕС /Австрия, Белгия, Германия, Дания, Испания, Италия, Холандия,  Полша, Португалия, Франция/, които излязоха с декларация от 12 страници под заглавие «Бъдеще на Европа». Добра реакция показва Софийския форум за сигурност, който предстои на 05 декември 2016 г. да  организира дебат на тема «За обща европейска отбрана и обща армия».

ЕС– Русия за сигурността

В областта на сигурността не може да се подхожда както в другите сфери за привличане на Русия на базата на съюзни стандарти, а само на база на способности и интереси. ЕС има достатъчен инструментариум за развиване на отношенията с Русия, който може да се развърне само ако се преодолее сегашния застой. Санкциите разбира  се въздействат негативно и в тази област. Но според експертите от значение са също така различията в още няколко групи въпроси: Минските споразумения, Сирия, разрив на ценностите.^1/  В сферата на регулиране на кризи е необходимо развитие на правовата база, разработването на алгоритъм, отчитащ интересите на страните и т.н. В борбата срещу тероризма е недостатъчно оперативното сътрудничество. Необходимо е издигане ролята на ОССЕ. Руската позиция по нея ни връща към концепцията за създаване на общоевропейско пространство за сигурност с единни за всички принципи на сигурност. Руската страна е посочила 14 области за сътрудничество, някои от които касаят такива важни въпроси като неразпространение на ядреното оръжие, забраната на химическото оръжие, биологично и токсично оръжие, ядрените опити, контолра на ракетните технологии и др.

В областта на сътрудничеството с транснацоналната престъпност има Споразумение между РФ и Европол /2003 г./ и Пътна карта за формиране на общо пространство на външната сигурност. През 2014 г. бе  подписано съвместно заявление за борба срещу тероризма. През септември 2016 г. в Италия се проведе руско–италианско антитерористично учение. През 2015 г. Русия изрази готовност да възобнови сътрудничеството си със САЩ по въпросите на антитероризма. Но сътрудничеството зависи от всяка страна. На този фон на усилията на ЕС и някои западноевропейски държави българският външен министър на среща на Групата за сътрудничество със САЩ по антитероризъм на 15 07 2015 г. заяви, че «Русия е сериозна заплаха за сигурност» и по този начин отрече възможно сътрудничество с нея. А според международни специалисти руските сили за борба с тероризма са  най–добрите в света.

Заплахите

Определящо при формирането на политиките е определянето на заплахите и това винаги е била спорна тема с различен изход както на срещи на високо равнище в НАТО и ЕС, така и на национално–политическо ниво. «Заплахата от Русия» доминираше на последната среща на НАТО във Варшава над останалите теми като тероризъм и бежанска вълна. Показателен за това е  фактът, че в заключитения документ при формулиране на заплахите „Ислямска държава” бе поставена дори на предпоследно място преди бежанската криза. Никой не изложи аргументи за причините, поради които Русия би извършила агресия, особено в България или за способностите да води въобще продължителна конвенционална война при 14 пъти по–нисък военен бюджет от този на НАТО и под 3% дял на БВП от световния. Затова не се използва за аргумент и съотношението на военните разходи на НАТО, САЩ и Русия, които са съответно 950 към 664 към 64 милиарда долара. Нито концепцията за „Бърз глобален удар” е на Русия, нито тя разполага бази и ВС в Канада и Мексико. С две думи: НАТО спешно се нуждае от по–интелигентна аргументация.

Хенри Кисинджър в свое интервю за Атлантик от ноември т.г. ясно каза:  „В критични моменти именно Русия запазва равновесието в света, като разбива силите, които се опитват да го унищожат. Въпросът Русия трябва да се решава с изключване на военни варианти, но така, че тя да запази своето историческо достойнство.» ^2/

Вярно е, че от 2014 г. включително в документ на тогавашното българско служебно правителство Русия се сочи като заплаха за националната сигурност на България /МО, 30 08 2014 г. „Визия 2020”/. За сравнение Германия ревизира своята „Бяла книга“  за националната сигурност, като поставя «заплахата от Русия» непосредствено след международния тероризъм и кибератаките, т.е. на трето място в списък от общо 10 заплахи. ^2/

В края на мандата си президентът на България Росен Плевнелиев, верен на досегашните си русофобски изяви внуши в интервю за БиБиСи, че война с Русия е неизбежна. А в деня на втория тур на президентските избори в свой коментар за „Капитал” заяви, че след Крим възможната цел на Русия била Балканите. EС и НАТО едва ли ще спечелят в задаващата се нова обстановка на международната сцена, ако се окажат верни слуховете, че се подготвя важен пост в една от структурите им за този български президент след оттeглянето му през февруари 2017 г.

Понякога размахването на „Заплахата Русия” провокира от българска страна ненужно напрежение: като некомпетентните изявления на министъра на отбраната , който не може да направи разлика между зона за отговорност /дефинирана в Закона за морските пространства/ и въздушно пространство и „териториални води”, обвинявайки руската страна в нарушения. Въпреки уверението на президента Путин „Не водим война с никого. За нас България е важен партньор, макар че стана фронтова държава”, обикновените руснаци смятащи България за близка страна намаляха от 10 на 4% в периода 2014– 2016 г., а като враждебна такава влезе в списъка на 30–те най–враждебно настроени държави на 26–то място. ^4/

Какви са обаче обществените нагласи в България? При сравнение на резултатите от допитванията през 2016 и 2015 г. се забелязва относителна устойчивост на мненията. В първия случай според изследване на Изследователски център „Тренд” около 85% от допитаните посочват като най–сериозни заплахи терористичните атаки, радикалния ислям и бежанската криза, близо 80% се опасяват от нов срив на икономиката, 2/3–ти смятата турското влияние в страната за сериозна заплаха. От евентулна „руска агресия”  се опасяват както през 2016, така и през 2015 г. по–малко от 24% . /по данни на „Алфа Рисърч” и „Тренд”/. ^5/ До тези 24% се стига обаче след събитията в Украйна и масираната антируска кампания– 30% ръст.  Вследствие на приноса на правителството обаче, някои класации, които поставяха България сред петте групи страни според подхода си към Русия в т.н. група на „приятелски прагматици” /Австрия, Белгия, България, Финландия, Унгария, Люксембург, Малта, Португаия , Словения, Словакия/, днес нашата страна със сигурност е в четвъртата група на „студените прагматици”, а досегашните президент, външен и военен министър уверено я водеха към пета група на „новите войници на студената война” /Литва и Полша/. ^6/

Не Русия, а ставащото в Турция е очертаващата се далеч по–голяма заплаха за българите: ускореното превръщане на светска страна във фиашизиран ислямистки режим, драстичното нарушение на човешките права, отдалечаване но европейските демократични ценности и все по неприкрити териториални претенции в рамките на бившата Османска империя от българския Кърджали до сирийския Алепо и иракския Мосул и др градове  и страни. И заплахата за България не е военна нито от Русия, нито от Турция, а е в пълзящата промяна на религиозно–етнически състав, изтриване на идентичността и историята на българския народ, икономическо влияние и поставяне в зависимост и подчиненост.

 Хибридната война

Информационната война като първа фаза на хибридната има най–голямо значение за налаганите деформирани представи за заплахите не само в населението, но и във вземащите политическите решения. А хибридната война като цяло отваря огромна празнота в международното правно пространство, защото се прилага извън правно регулираните отношения. Тя размива заплахите и снижава прага на повода и началото на преминаване към етапа на «гореща война». Затова, ако търсим разведряване на международните отношения и промяната им в частност между ЕС и Русия, би трябвало да преодолеем първо двойния аршин, премълчаването, обвинения само към едната страна в даден конфликт, вземане връх на тяснонационални интереси пред общите на Съюза и т.н. Защото прилагането на дезинформационните и хибридни методи показаха една  неочаквана особеност: много бързо скритото става явно и развенчава ползвателите им: независимо дали става дума за участието на спецназ на Великобритания и Катар в Либия, доставките на въоръжения за терористите в Сирия, или преврата в Киев и признанието, кой подготви снайперистите, окървавили мейдана, или ковчезите с полски военни, извозвани от Украйна за Полша и още много, много други.

България активно участва в информационната война, но и понася удари от нея в много сфери– дори в историята, икономикатна, човешките ресурси, което означава посегатество и върху суверенитета. Тя бе взета на въоръжение и във вътрешнополитически план, внушавайки опасност от някаква геополитическа преориентация, към Русия и Евразия или към Запада и САЩ, в резултат на което дори някои  западни медии представиха новоизбрания на 13 ноември нов президент за проруски, а български министри възприемаха всяка критика срещу политиката им като «хибридна война» срещу личността на министъра.  Идея, която може да се роди само в главите на   псевдополитици, които не са способни да родят визия и водят реална реформаторска политика.

Какви са обаче нагласите на хората? Ако днес трябва да вземат отношение към членство в ЕС, 62,1 % отговарят с «Да» и само 21 % с «Не». Резултатите от досегашното членство в ЕС се оценяват «напълно положително» от 22% от хората и «по –скоро положително» от 44%, общо 66%. /Данните са от допитване през 2015 г./

И тъй като темата е свързана със сигурността, прави впечатление, че сред въпросите от допитванията относно предимствата от европейската интеграция, отсъства такъв за сигурността. Фактът, че българинът вижда предимствата в ЕС само в това, че може да пътува и намира работа , свидетелства за неразбиране и подценяване ролята на Съюза в обединяване на усилията за повече сигурност. 

Освен тезата за руска военна заплаха агресивната информационна кампания внушава и напълно нелогичното твърдение, че Русия действа за разделение и отслабване на ЕС. Наскоро бяха формулирани цели 6 аргумента, защо Русия се нуждае от един силен ЕС и всеки може да ги прочете и разсъждава над тях. Основното е в интересите на Москва в икономиката, технологиите  и сигурността, както и във факта, че един слаб ЕС означава засилвате на американския натиск, роля и влияние върху външната политика. ^5/

Спирала ва въоръженията

Нагнетяваната заплаха от военна интервенция от страна на Русия логично доведе до една спирала на въоръжаването на Източния фланг на НАТО. Евентуалното разведряване с Москва с идването на Тръмп на президентския пост във Вашингтон няма да предизвика автоматично и драстично съкращване и връщане на взети вече решения на НАТО. Нещо повече, последното заявление на Столтенберг от 04 ноември, т.е. преди изборите в САЩ,  подсказва изтегляне на сроковете за настаняване на бронетанкова бригада в Европа още февруари 2017 г. и допълнително още 1750 души от 10–а планинска дивизия. След учението през юни и юли в 7 страни, една рота ще остане и в България.

Председателят на Европейската конференция по сигурността в Мюнхен Волфганг Ишингер по–рано тази година  беше категоричен: „Демонстрацията на сила не е достатъчна стратегия спрямо Русия.” Уважаваният генерал Харалд Куджат, бивш председател на Военния комитет на НАТО, заяви  в медиите: „Езикът и концепцията на НАТО в отношенията с Русия не са на правилен път”.

Какви са причините за това разделение в мненията? Сегашното ръководство на НАТО очевидно не успява да обясни прокарваните мерки и да си даде сметка за последствията. Разбира се, че ВС на отделните страни –членки трябва да увеличат своите военни способности, които бяха занемарени и да увеличат бюджетите си за отбрана. Разбира се, необходимо е да се увеличат военните учения и повиши съвместимостта на въоръжените сили. Преекспонирането на заплахата от Русия, на мащабите на серия от военни учения,  предислоцирането на въоръжение и бойна техника,  води обаче до ответни реакции на Русия и тази спирала няма край.

Ескалирането на военната надпревара не може да се вменява като вина единствено на НАТО или на Русия. Трезвите гласове на европейски лидери бяха заглушени, защото допуснахме генерали и администратори назначени за генерални секретари да определят политиката, а не суверена, представен от своите правителства. Това стана скандално ясно след изтичане на имейлите на генерал Бредлов, доказващи стремежа да бъде заблуден президента Обама и въвлечен в ескалация в Украйна и война с Русия. Впрочем подкрепата за НАТО в Украйна рязко спадна с 10% до 37%.

Третата причина е в избрания модел да увеличиш печалбите и военните бюджети с инструменти на ескалация, тоест да гасиш огън с бензин. А интересен момент е, че въпреки изявленията си за намаляване на военните ангажименти новият американски президент Доналд Тръмп възнамерява да увеличи производството на американския военнопромишлен комплекс.

От друга страна тези мерки в зоната на източноевропейските „фронтови държави”, при съвременните технологии и въоръжения не са ефективни. В действителност от чисто военна гледна точка  четирите батальона ^8/, които се предвиждат на североизточния фланг на НАТО и бригадата в Румъния не са в състояние да осигурят защита в случай на действителен военен сблъсък. За да се гарантира сигурността на балтийските страни например са необходими 7 бригади или 37 000 военни с танкове и бронирани бойни машини за пехотата. Целта всъщност е да се оформят мирновременни структури, които лесно и за по–кратко време могат да прерастнат във военновременни такива заедно със складирани отсега въоръжения и бойна техника. Предизвиканите ответни мерки за 3 руски дивизи, ракетни комплекси в Калининград и Крим, поражда въпроса, къде е границата на търпимост от руска страна на тази „обсада”? Според западни експертни оценки вече сме „на ръба”. Всяко прекрачване на достигнатата граница би предизвикала вече  реакция от руска страна извън досегашните заявления за ответна дислокация на нови сили и въоръжения. Независимо, че в противодействията на Русия има логика, струпаното вече оръжие само по себе си започва да се превръща в опасност за сигурността в бъдеще, особено с обсега на действие на ракетното въоръжение достигащо Румъния и България  и носители на ядрено такова. Става дума за балистичните ракети „Искандер”, 2 бригади, планирани за разполагане в Калининград и Кримския полуостров, с радиус на действие 480 км, зенитно–ракетните комплекси С–400 „Триумф” с обсег 400 км и възможности на радара до 600 км, т.е. до Елхово, Ямбол, Сливен, крилатите ракети с морско базиране Калибр в Черно море с обсег 1500 – 2000 км, бойната авиация с открояващия се изтребител Су–35С и др.

Стратегията, че ако бъде принуждавана Русия да развива въоръжението и техниката си ще я отслаби икономически и страната ще рухне, се оказа недалновидна, носеща повече риск за сиурността на Европа и света. Новите технологични разработки и мащабите на военните учения на Русия подсказват ясно това. А до 2020 г. във военната промишленост ще бъдат вложени още 16.7 милиарда долара.

Единствен изход от това пренасищане с въоръжения и постоянно разрастващи се учения е в преговорите. Има сигнали от руска страна, че биха се съгласили на такива, ако са между регионални фактори, а не външни сили като САЩ. 

Прави чест на Германския министър на външните работи Щайнмайер, че след призива му  „Не дрънкайте оръжия на границата с Русия” се взе решение за символичното участие на Бундесвера в учението „Анаконда 2016”  /само с 400 души от общо 31 000/.

Една българска позиция за прекратяване на ескалацията на въоръжения и постоянни демонстрации на сила под формата на учения, чийто край не се вижда и дори случайна искра може да ни доведе до война, не означава нито антинатовска, нито проруска позиция. Напротив, България трябва да укрепва военния си потенциал, което означава да модернизира армията си, да закупи най–после многоцелеви изтребители, да възстанови дори подводния си флот, от който се отказахме по съветите на американските ни партньори.

След идването на Тръмп и вижданията му за НАТО, вероятно няма да се осъществи идеята за Черноморски флот, отложена на последното заседание на Алианса, въпреки че превесът на силите определено е на страната на Русия и Турция. ^9/ Но прагматичният подход на България да защити своите икономически интереси и национална сигурност обаче е в това, да инициира с други европейски и черноморски страни пакет от мерки, които да включват въвеждане на ограничителен режим за военните сили и бойна техника между НАТО и Русия, ограничаване на военната активност в Черно море, разговори за недопускане на инциденти, постепенна отмяна на санкциите, засилване ролята на ОССЕ в Черноморско–Каспийския регион. Позициите на външния министър обаче, при коментиране на темата Черноморски флот бяха на 180 градуса от тези на германския му колега, въпреки, че сме партньори в НАТО.

Зависимост от Русия във въоръжението на Българската армия

Вследствие на забавеното модернизиране на БА действително има все още старо въоръжение и техника, но то се подменя още от старта на Програмата за модернизация с първоначално 11 приоритетни проекта съобразно цели на силите от 2004 г., а понастоящем съгласно Програма за развитие на отбранителните способности на ВС на РБ 2020. Понятието „зависимост” се използва по–скоро в политиката за да внуши определени несъществуващи пристрастия и да прикрие истинските виновници и причини за забавянето на модернизацията. Защото всеки военен е пределно наясно, че каквато и носталгия да е имало към бойните самолети МиГ 29, които наистина са прекрасни машини, предпочитани и от американските летци при учения, но са конструирани предимно за въздушен бой и с кратък живот на двигателя, не могат да предложат способностите на съвременните многоцелеви бойни самолети, за които българското правитество одобри проект едва т.г., въпреки че такъв беше почти готов още 2008 г.. Но с идването на ГЕРБ през 2009 г. на власт бяха спрени всички проекти и съкратен военния бюджет. Т.е. в България няма приемственост на правителствата, една от основните причини за катастрофалното закъснение в модернизаията и бе продценявано развитието на ВС.  Нещо повече, стига се до саботиране на проекти, а от там и до забавянето им, красноречив пример за което беше сагата по ремонта на МиГ 29 до придобиването на нов тип западен изтребител.

Несериозни са някои откъслечни аргументи за замяна на руска техника с по–модерна, защото наистина като член на НАТО не можем да сме зависими от въоръжението, което тези машини носят. Например спирането дори от производство в Русия на ракетното въоръжение на бойния вертолет Ми 24 /доставяни в периода 1979 –1986 г., въоръжени с 4 блока с 32 НУРК и 4 радиоуправляеми противотанкови ракети /ПТУРС/ тип Фалатга/.

Алтернативата е довеждане на модернизацията докрай и с отговорността на действителен член на НАТО за да се изтрие формулировката в един от последните доклади на Алианса, че България е по–скоро консуматор на сигурност.

Бележки и източници

1/ Алексей Тимофейчев, „Отношенията Русия–ЕС – четири нерешени въпроса” Руски дневник, 24 март 2016 г.

https://bg.rbth.com/world/2016/03/23/otnosheniyata-rusiya-es-4-neresheni-vprosa_578173

2/ Хенри Кисинджър, За да бъде разбран Путин, трябва да се чете Достоевски, а не Mein Kampf, Източник: The Atlantic

http://nbox.bg/world/item/38999-henri-kisindzhar-za-da-bade-razbran-putin-tryabva-da-se-chete-dostoevski-a-ne-mein-kampf.html

3/ Германия слага Русия като заплаха след тероризма и кибервирусите, http://www.welt.de/politik/deutschland/article155952158/Das-sind-die-groessten-Risiken-fuer-Deutschlands-Sicherheit.html

4/ levada.ru, Проучване на Московския соиологически институт, 20–23 май 2016 г. в 48 области на Русия.

5/ Изследователски център „Тренд”, „Геополитически нагласи на българите” https://rctrend.bg/project/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5/

6/ Марк Леонард и Нику Попеску, „Одит на силата  в отношенията между ЕС и Русия”, публикация на Институт „Отворено общество”, www.osf.bg

7/ „От какъв ЕС се нуждае Русия?”, a-specto.bg, 04. май 2016 г., доклад в дискусионен клуб „Валдай”– Русия, източник Lenta.ru

8/ Решението на НАТО е за разполагане на 4 батальона в Балтика: в Литва под ръквоството на Германия, в Латвия –под ръководството на Канада, в Естония– под ръководството на Великориания и в Полша под ръководството на САЩ.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация