ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


 

 
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

Каубой в сърцето на НАТО. Страхът сплотява

Симеон Николов, 12.07.2018  

На двудневната среща на държавните и правителствени ръководители на страните от НАТО в Брюксел нямаше толкова изненади по същество, колкото емоции и непознат досега прям език, критики и протвиворечеви изказвания на американския президент.

Причини за поведението на Тръмп

Демонстрираното поведение на американския президент Тръмп е свързано от една страна с процесите на промените в света и от друга с новите американски виждания не само в търговската политика, но и във философията по сигурността .

Критиката на Доналд Тръмп срещу Германия и Меркел има корени в борбата му с неоконсерваторите на Хилри Клинтън в САЩ, защото вижда в Меркел е техния човек в Европа. Всичко останало от Обама като договора с Иран се атакува от Тръмп.

А критиките срещу НАТО се базират върху това, че неговото ръкводство не прояви гъвкавост и ефективност, продължава познатата антируска линия без никаква иновативност,  отчитане на геополитически и геоикономичеси интереси, в които за САЩ основен и по–важен бъдещ икономически противник е Китай, а не Русия, която временно трябва да бъде само изолирпана и блокирана.

Спрямо Германия, освен споменатото, има и втора причина – отказът на Берлин да разшири участието си в операции по обучаване на ВС в БИ. Но тя обучава кюрдите в Ирак.  

Третата причина за отношението към Европа– САЩ губят средства от откази по оръжейни проекти– например Ф–35 – Италия– новото правителство ги смята за излишни. А сделката беше за 14 млрд. От 131 бяха намалени на 90, а сега и те са под въпрос. В Италия е единственияа завод за сглобяване на Ф 35.

А съгласно очертаната инициатива на ЕС ПЕСКО страните ще се обединяват в общи проекти и все по–малко ще купуват американски бойни платформи.

Опасенията, които се породиха в европейските страни бяха неоснователни:
– САЩ осигуриха в бюджета за 2018 г. за т.н- „Европейска инициатива за въздържане” 48 млрд долара, т.е. с 40% повече от предишната година.

– Не поставиха под съмнение оставането и дори модернизирането на ядреното оръжие в Европа.

– През 2017 г прехвърлиха в Полша 1000 военни.

– САЩ не биха се отказали от действен инструмент като НАТО, който им служи не само в Европа.

Говореното на Тръмп преди и по време на срещата съдържа много своеволно използвани думи и твърдения, неверни внушения, което показва умисъл, зад който се прикрива манипулация за постигане на други цели.

Той смесва икономическите и военни аспекти с обвиненията, че Германия плащала на Русия за доставките на газ и нефт. Стремежът да окаже натиск за отказ от Северен поток 2 го вкара в абсурдни твърдения. Русия контролирала енергийния пазар на Германия, страната била заложник на Русия и т.н. Пределно ясно е, че САЩ искат да поемат контрола над европейския енергиен  пазар и за това яростно нападат проекта Северен поток 2.

Показателно е, как  говоренето на Тръмп по повод на финансовите ангажименти на страните към НАТО предизвика паника на втория ден от срещата. След запознаване с пресата и явно недоволен от отразеното,  Тръмп пусна порединя си пост в Туитър. На сутрешното заседание на Съвета в 20–минутно изказване се върна на темата от предишния ден, въпреки, че декларацията вече бе приета, като заплаши, че ако страните не изпълнят условието за 2% щял да поеме самостоятелен курс по въпросите на отбраната или по думите на други присъстващи казал „ще направя някои неща”. Това бе изтълкувано като заплаха за излизане от НАТО. Познавайки това, че президентът се влияе от пресата, не може да се пропусне и предложението на The American Conservative готовността на САЩ да окаже подкрепа при война  в изпълнение на член 5 от Договора да бъде поставена в зависимост от решение на Конгреса. Няма вероятност обаче, Тръмп да възприеме такова предложение, защото би загубил решаващо средство за натиск срещу европейските държави.

На последвалата пресконферленция обаче, Тръмп говори за „огромен напредък” по въпроса за разходите и не се съмнявал, че ще се изпълни това условие, призна, че Европа прави много, но все пак САЩ са по полезни на Европа, отколкото обратно и т.н.

 Въпросът за процента  военни разходи от БВП не се поставя за първи път от Тръмп. Същото правеха и Обама и Дж.Буш. Като цел той бе поставен още 2002 г., а 2014 г. само бе подновено предложението. Записаното тогава обаче гласи, че „страните членки ще се стремят в рамките на 10 години да се придвижат до ориентировъчната стойност”. Т.е. Германия е права, че никога не е вземано решение за твърда граница, а само за движение към нея.

По–важното обаче е, че стойността от 2% не отразява реално приноса на всяка държава, защото е обвързана с БВП, зависещ силно от икономическия ръст. Отделените в Германия 37,6 млрд са с 2 млрд. повече от м.г. , а 2019 ще са 42 млрд. Но Бундесверът е водещ в участието в мисии.

НАТО прие още 2014 г. в Уелс 11 измерители, от които само първият е процентът от БВП за военни цели, а №2 – за  закупуване на основно въоръжение, т.е. инвестиционните измерители.

Отчитащите принос измирители са:

№ 3 – процент изпълнени национални цели;

№ 4– процент личен състав от СВ, ВВС и  ВМС отговарящи на изискванията за участие извън страната– 50% от СВ, 40% от ВВС и 80% от ВМС

№ 5– процент личен състав, самолети и кораби, които могат да се поддържат в операции – за СВ– 10%, ВВС– 8%, ВМС –28%

Отчитащи фактическия принос измерители № 6, 7 , 8 – процент личен състав в операции.

 Някои западни експерти изчислиха, че само 15% от американските средства отиват за ангажименти по Европа. Но привържениците на президента посочват, че откакто той е президент, финансирането на американското присъствие в Европа се е повишило с 40%. Все пак Тръмп си тръгна с новината за американските медии, че е накарал европейските страни да си пратят още 33 млрд долара за сигурноста си.

Българският президент Румен Радев беше единственият, който много точно и  реалистично реагира на претенциите на Тръмп, посочвайки, че «НАТО не е борса за сигурност». Парите в повече не гарантират сигурността на хората, а печалбите на производителите.  

С прекомерните си искания Тръмп обезсилва аргументите на привържениците за въоръжаване, защото в същото време Русия е съкратила военния си бюджет с 20%. Рускеите 66,3 млрд  са 14 до 15 пъти по–малко от бюджета на НАТО, а от този на САЩ – 11 пъти. Как тогава да се обясни «опасността», от която трябва да се пазим, увеличавайки рязко разходите за въоръжение?

Предмет на обсъжданията  на срещата на върха трябваше да бъдат:

– Рефори на командната структура и изграждане на способности, вкл. Европейската инициатива за възпирате 4х30;

– Мисия за обучаване на иракските ВС;

– Тероризма;

– Отношенията НАТО–ЕС

Но финансовите въпроси излязоха на преден план. Характерен бе опитът на Тръмп да ги обвърже с открит натиск по чужди на Съюза въпроси като междудържавни договори за газопровод.

Пример за прагматичен подход демонстрира генерал Джеймс Ставридис, бивш върховен командващ Съюзното командване по операциите. Той счита, че трябва да се обсъдят: стратегията и тактиката, включитено „безкрайните мисии в Афганистан”; защитата на балтийските страни и отбрана от кибератаки; ролята на Съюза в Близкия Изток и борбата срещу тероризма.

В периода преди срещата бе определено, че ще се изградят 2 нови командвания– за силите за бързо реагиране  и за транспорта през Атланика и в рамките на Европа– едното в Улм, Германия и другото в Норфолк. Европейската инициативата за въздържане 4х30 фактически означава  30 батальона, 30 ескадрили и 30 кораба в готовност до 30 дни. Не бе решено обаче, коя страна колко сили и колко военна техника ще трябва да предостави, но безпокойство може да възникне от това, че не всички изпълняват задължителното изискване за готовност на 10% от СВ, 8% от ВВС и 28% от ВМС за такива случаи.

МО на отделна среща подписаха план за  повищаване способностите на Аланса.

Доколко реториката на Тръмп беше една умела игра или американският президент попадна в собствения си капан? Защото преди срещата с многозначителен отговор по Крим събуди страховете, че може да се съгласи на международното му признаване. НАТО включи в декларацията обаче категорична позиция „Осъждайки най–остро нелегитимното и нелегалн анексиране на Крим” и т.н.  и Тръмп отива на среща с Путин с вързвани ръце, които разбира се първо стегна и Конгреса.

Нелогичните заплахи, че ще изтегли ВС от Западна Европа, че ще има последствия при неизпълнение на условието от 2% воени разходи, доведоха до там,  НАТО да включи в декларацията си потвърждение за изпълнението му, въпреки позицията на страни като Германия, което е голямо отстъпление от Меркел, защото военният бюджет би нарастнал от 38 млрд на близо 70 млрд през 2014 г., което е около 40%.

Изводите за Европа

Растящото отчуждаване между САЩ и Европа е основание Европа да потърси по–конкретно материализиране на политиката си за сигурност и фокусиране върху източните и югоизточните европейски държави.

Потвърждава се правилният избор „Стратегическа антономия” направен в Глобалната стратегия и намерил израз в инициативата  ПЕСКО на ЕС.

Консервативният американски политик Пет Бюкенън  казва за положението в Европа: „Днешна Европа не се страхува от това, че Владимир Путин може да достигне до Рейн. Европа се страхува от това, че Африка и Близкият Изток могат да достигнат Дунав.”

Президентът на Германия Франц–Валтер Щайнмайер много трезво отбеляза,

че Русия и да не е член на ЕС е сила на европейския континент. Затова „отношенията Германия–Русия не може да ни бъдат безразлични. Надявам се, пропастта между нас да не става по–дълбока.” Това трябва да си го запишат българските русофоби.

Българският президент Румен Радев беше един от малкото, който не замълча, а призова да се овладее аргесивната реторика срещу Русия.

Поведенито на Тръмп обаче, може да раздели Европа на Западна и Източна, подкрепяйки съсредоточаването на въоръжения и въоръжени сили в източната част на континента към границите на Русия. В икономически план има също опити за разделяне, като например предложението на Тръмп към френсккия президент Макрон от април 2017 г. за напускане на ЕС и в замяна двустранен договор с изгодни условия.

За първи път на ген.секретар Столтенберг бе зададен журналистически въпрос в интервюто му за АРД–Германия „НАТО ще оцелее ли?” Отговорт разбира се бе „Абсолютно. Ние сме по–силни заедно, околкото разделени.” Всъщност атаките на Тръмп допринесоха за сплотяване на европейските страни–членки.

За първи път обаче Столтенбрег завърши интервюто си с изречението: „НАТО трябва да се готви за по–големи войни.”, което констратира от досегашните му изявления „Ние не искаме война, но се готвим да порещнем всяко предизвикателство.

Декларацията

Тя обхваща 79 точки на 23 стр. Въпреки привидния основен спор за финаннсовите ангажименти, декларацията е доминирана от темата Русия.

Независимо от някои категорични оценки като тази за Крим, която е лишена от реализъм  и дългия списък от обвинения срещу Русия, някои от които недоказани, като отравянето в Солсбъри,  НАТО остава открит за отворен, редовен и смислен диалог в Съвета НАТО –Русия, който от 2016 г. е заседавал 7 пъти.  Показателно е изречението: „Продължаваме да вярваме, че партньорството основано на респект и междунардно право и задължения би бил от стратегическо значение.

 Потвърждението на целта 2% от БВП се интерпретира различно. От една страна държавите приеха това условие още в Уелс. От друга страна германското правителство вижда само формулировка за „движение в посока 2%.”. Но докато в декларацията от 2014 г. наистина се говори само за „движение в посока 2%”, както посочих по–горе, в тази от сегашната среща на НАТО бе записано, че „страните трябва да увеличат” приноса си на 2% от БВП, и се напомня, че  националните планове за реализацията на тази цел трябва задължително да бъдат представени, а има страни, кито не са го направили. А може би повечето трябва и да  се актуализират.

Европа и Канада вече показват ръст от 3,8%, , което означава 750 млн повече или 1,17 млрд евро.  До края на годината към отличниците Великобритания, Гърция и Естония с над 2% военни разходи вероятно ще се присъединят още Полша, Румъния, Латвия и Литва. За България нещата стоят по различен начин. Армията ни се нуждае от цялостно превъоръжаване, което означава да тъгнем например от 3,5% и постепенно намалим разходите до 2%. Откъде пари? На първо време от 10–те милиарда лева, които всяка година не влизат в бюджета, защото държавата не си е свършила работата както трябва.

Приканва се Русия „да изтегли войските си от суверенни територии на Молдова, Украйна и Грузия”, което ще предизвика сериозни разногласи на срещата Путин Тръмп. По реципрочен принцип много по–голямо основание има Москва да иска САЩ незабавно да се изтеглят от Сирия, където нито са поканени, нито са там по силата на резолюция на ООН.

Военното присъствие в източно море и в Черно море ще се засилва, се казва в декларацията. Това не обещава стъпка към разведряване на отношенията с Русия, а за България, че мечтата на Бойко Борисов за платноходки и туристи ще се сбъдне.

Новият момент в декларацията относно това, че Германия имала проблем с енергийните доставки,  намек за Северен поток 2, очевидно добавен след натиска на Доналд Тръмп, представлява един доста нереалистичен упрек. Да, Германия плаща за енергийните си доставки /27 млрд евро за 2017 г./ на Русия, като делът на газа е 40%, а на нефта– 30%, но това е в рамките на нормален стокообмен с тази страна, възлизащ на 87 млрд. и въобще не може да се говори за контрол.

По отношение на транспортната мобилност до края на 2018 г. трябва да се определят главните маршрути за придвижване на военния транспорт и резервни такива, а страните–членки трябва да съгласват по–добре действията си при осигуряване пресичането ми на границите. Тази формулировка подценява силно факта, че от миналогодишното учение стана ясно още нещо: някои пътища и мостове въобще не са изчислени за преминаване на тежки военни машини и строежите едва ли могат да се извършат до края на годината. Дано бързането не е свързано с конкретни планове за придвижване на Изток.

Подчертава се, че регионът на Западните Балкани е регион от стратегическо значение, а  връзките между НАТО и Сърбия са полезни за Алианса и за Белград, както и за целия регион.

Решеието да бъде поканена Македония за член на НАТО е важво за стабилността на Балканите и за България. Трябва да се изчака обаче резултатът от референдума, защото по думите на ген. секретар Столтенберг, при отрицателен вот няма да започне процедура по присъединяване.

Подновената преди срещата инициатива за приемане на Грузия в НАТО под силния натиск на САЩ очевидно не стигна и този път до финала и причините са разбираеми.

След няколко години на настояване и информационно–пропагандна обработка на казуса, най–после бе записано изключително рисковия текст, че при хибридни действия НАТО ще реагира като при въоръжено нападение. Това стана без да се дискутира, без да се оповестява от медиите под димната завеса на темата за 2% разходи за военни цели. Опасен, защото една бунтовническа групирвка преминала границите, една фалшива инсценировка на „Белите каски”, една неизяснена кибератака,  може да предизвика въвличане на НАТО във война.

До 2019 г.  7 страни членки на НАТО /САЩ, Германия, Великобритания, Норвегия, Испания, Дания и Холандия/  ще разработят принципи за водене на кибервойна, за да предоставят на войските правила, кога използването на кибер–оръжията за нападение е оправдано. Франция и източно–европейските страни не участват в тази разработка.

Стратегията на САЩ за натиск върху Европа, която ще продължи, е най–вероятен в три насоки на база зависимостите  на континента:

1. Влияние чрез вътрешно–натовски механизми като този за процента военни разходи, както например и заплахи за намаляване броя и обхвата на воени учения и анаименти в Афганистан

2. Изграждане на двустранни отношения с отделни натовски страни – разполагане на американски ВС, привилигерован достъп да американско въоръжение. Създавайки по–дистанцирани или по–близки отноения всъщност се ерозира вътрешната спойка в Съюза

3. Политика на пренебргеване на европесйки въпроси на сигурността. Въпреки е ръцете на Тръмп са вързани на предстоящата среща с Путин, достатъчно е впечатлението, че без участието на европейски страни може да се търсят договаряние по УКрайна, Сирия и др., обезценявайки атлантическите отношения.

 

 

CSR в ТВ – и радио –предавания

 

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  14.07.2018