ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23

 

 

 
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

 

 

Различията между Европа и Турция по събитията в Газа се задълбочават

Симеон Николов, 02.11.2023

Различните оценки на събитията в Близкия Изток започнаха да се отразяват не само във формирането на решения на международните организации, но и на двустранните политически и  икономически отношения. Така например под въпрос е предстоящото посещение на турския президент Реджеп Ердоган в Германия на 17 и 18 ноември след като той нарече Израел "военен престъпник", а Хамас - "освободителна организация". Канцлерът Олаф Шолц подчерта солидарнсотта си с Израел, който пък изтегли дипломатите си от Турция.   Икономическото и военното сътрудничество между Германия и Турция обаче е на ниво, което не би понесло безболезнено сътресения в тях. А и сянката на мигрантската заплаха е ключа, който държи Анкара към разбирателство с  германските политици. ГСДП например не смята, че посещението на Ердоган в Берлин трябва  да бъде отменено. Външнополитическият говорител на парламентарната група на ГСДП Нилс Шмид аргументира това с възможността категорично да отхвърлят всякакви опити за релативизиране на престъпленията на Хамас“. Но „трябва да продължим да говорим с Ердоган, така че Турция да поеме ролята си на конструктивна сила и да не застава на страната на терористите", подчерта той.  Свободните демократи пък признават, че Ердоган е изключително труден но надежден партньор и германската политика трябвало да се противопостави енергично на  атаките му срещу Европа.

Факт е обаче, че и други европейски страни са стреснати  от изразената солидарност с Хамас, тона и обвиненията  на Ердоган, че Европа водела „кръстоносен поход“ срещу мюсюлманите. От друга страна силен отзвук намират критиките, че поведението на Турция по отношение на кюрдите и правата на човека в страната не се отличават от това на Израел към палестинците, че се премълчавали  атаките на турската армия срещу гражданската инфраструктура в Северна Сирия и т.н. Подновиха се предупрежденията, че Анкара може по всяко време да упражни своя натиск чрез контролираните от нея и от Мюсюлманското братство 960 асоциации на джамиите и Турско–ислямския съюз в Германия.

Интересът на бизнесмените и на военните в Германия определено е за поддържане на взаимнополезни отношения с Турция, докато учените, университетски преподаватели, журналисти, смятат, че няма основа и реалистична перспектива да се говори с турската страна по отношение на турската подкрепа за „Хамас“ и антиизраелската му политика. Нещо повече, Die Welt съобщи за информация от разузнаването за плащания в долари на стойност милиони от тайни турски каси към Хамас през декември 2019 г. и по 5 и 15 милиона долара всеки месец до 2017 г. Не е тайна, че Ердоган поддържа близко приятелство с лидери на Хамас като Исмаил Хания от години. Той им издаде турски паспорти и позволи откриването на важен офис на Хамас в Истанбул.

Не е пропусната и банковата сфера: Еврейският портал auditor-online припомни, че през октомври 2020 г. американски окръжен съд в Ню Йорк постанови, че банката Kuveyt Turk е допринесла за финансирането на Хамас. А това е една от двете банки, за които през 2016 г. бе информиран Съвета за сигурност на ООН, че се извършват доставки на оръжие за Ислямска Държава в Сирия чрез турската фондация Iyilikder Foundation, чийто средства  са били насочени през европейски страни и източници от Близкия изток в сметки във Vakif Bank и Kuveyt Tόrk Bank.

Настроенията в политическите партии в Турция обаче, са много по–различни. Германските медии писаха, че лидерът на коалиционна партия MHP, Девлет Бахчели, дори призовал за турска военна помощ за Хамас, и че не само Иран, а и Турция също е един от донорите на терористичната организация.

 Но не само в Германия, в много европейаски страни в коментарите по тази тема «ври и кипи», особено когато се засегне въпроса за „двойния стандарт“ в политиката.

В Чехия например четем, че Ердоган нарича терористи кюрдите, към които се отнася дори по-зле, отколкото Израел се отнася към палестинците. Нямат ли право на самоопределение и собствена държава? Ердоган прилага двойни стандарти и умело се позиционира на страната, която укрепва властта му. Той е  просто прагматик, който засили отношенията с Израел през септември, знаейки много добре, че може да извлече полза от това.

Хърватският Večernji list пък отбелязва: „ПСР и Хамас имат една и съща идеология: тази на Мюсюлманските братя. Ето защо Ердоган има изключително добри отношения с Хамас. ... Ердоган иска да се възползва от възможността да се докаже като велик лидер на всички мюсюлмани и да покаже, че заедно с Иран го е грижа най-много за палестинците.“

Кипърското издание „Политика“ се гневи: „Ние наричаме Израел окупационна сила. Ние не наричаме Турция така. Ние наричаме Израел варварски, когато потиска палестинците и не надигаме глас, когато Турция потиска кюрдите. Ние сме солидарни с палестинците в израелските затвори и не си мръднахме пръста за политическите затворници в турските затвори.“

Всичко това води до обобщаващия извод на авторитетното германско издание  „Ди Цайт“ : „НАТО вече не може да приеме това. Поведението на Ердоган трябва да има последствия и за НАТО. „Трябва да се отървете от идеята, че Турция вижда себе си като част от съюз.“

 

Никога не е късно и „безгрешните“ да направят грешна оценка. Не, Турция твърдо ще остане член на НАТО, но над всичко винаги и с право ще стои собствения й интерес. Няма по–груба грешка обаче  от тази да се опиташ да прескочиш пропаст на два скока. А някои мъдрят многоходови комбинации с риск да вкарат много народи в огъня заради болни и вече нереалистични амбиции за господство в един нов многополюсен свят. А на думи никой не иска война, но всички се въоръжават, а вече струпават и войски от Балтика до Близкия Изток. И искат от палестинци и израелци да са толерантни, когато взаимно се избиват. Все едно да се опитатваш да спреш вятъра с ръцете си.

 

 CSR в ТВ – и радио –предавания

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  03.11.2023