ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23

 

 
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

 

Как Китай печели глобалната война за “Белите диаманти” - минерала литий

                                     Борислав Сретков 18.11.2023

Конкурентният конфликт за овладяване на ключови полета в Геоикономиката и надеждността в контрола върху световните доставни вериги, навлезе след 24 февруари 2022 в нов етап. Освен за ценни суровини, той се пренесе и върху пазара на зърно, храните, енергийния пазар и се задълбочи рязко и при полупроводниците и естествено и на глобалния парично-кредитен пазар. С безразборното използване на различни жизненоважни масови стоки и услуги в качеството им на оръжие, икономическата сигурност, надеждността на доставните вериги придоби небивало първостепенно значение.

 Русия затваря “кранчето” на газови доставки за Западна Европа - годишен най-голям купувач на руски газ в обем от 150 милиарда м3 или блокира крупни доставки на зърно. При това и в двата случая има подписани перфектни външнотърговски договори. САЩ засилват санкциите върху износа за Китай и Русия на най-авангардни чипове или от дистанция успешно размахват “Тоягата” на долара и го използват в качеството на оръжие чрез огромната си власт върху световната разплащателна банкова система и поставят на колене, която си пожелаят иранска, китайска, руска или други компании и банки, и затварят “кранчето" на доларовите разплащания в посока, която си пожелаят, което автоматично блокира големи стокови потоци. Всичко това резултира директно в преустановяване на текущи бизнес отношения. И най-лошото - удря конкретни стокови пазари, реализация на производства, търговия на едро и на дребно - разбирай потреблението, джоба и нормалния живот на милиони хора по света. И разваля всеобщото настроение и оптимизъм в икономиката по света. А общият психологически фон в едно национално стопанство допринася и определя до 50% за неговите резултати.

Или от началото на 2022 година светът навлезе в качествено нова ера - геополитическите рискове бяха свързани директно с разбиването на икономиката и личния живот на всички хора по света. И терминът “weaponisation” доби масово, реално приложение и придаде на течащата от 2014 година Трета Световна война, пряко последствие от системната криза на глобалния капитализъм, едно ново измерение.

Но войната за стратегическите суровини не тече от 2022. Тя е перманентна част от глобалния бизнес и в нея отлично се вписа като голям, глобален “Играч” Китай. Това не е случайно или временно явление. Китай е единствения “Играч” в големите властови игри в света, който от 1987 година е разполагал с развърнат, обоснован, комплексен стратегически план. Но тайната на един план не се крие в папката, в която е разписан. Тя се крие в самия процес Планиране, а този процес е динамичен и освен изпълнители по заводи, институти, строителни обекти и университети, изисква и безупречен мениджмънт. Първото в Китай го реализира трудолюбивият и ученолюбив китайски народ, а второто го прави китайската комунистическа партия. Или в стратегическия план за развитие, китайците заложиха на плановото начало в съчетание с огромен частен финансов, производствен, търговски и научен сектор. 72% от БВП на Китай се създава в частни компании и в страната функционират 18 милиона малки и средни частни предприятия. Използвайки знанието като движеща производителна сила китайците успешно завземат в продължение на три десетилетия големи “парчета” в геоикономическото пространство на Планетата. Те имат идеи и визии, имат ясни цели, учат се бързо от лидерите-конкуренти, на първо място от САЩ и винаги декларират това. Работят на двусменен дневен режим с “мозък”, дисциплина, “мускули” и паричен ресурс в постигането на една от главните им дългосрочни цели - овладяване на контрола върху ключовите световни доставни вериги.

 

Доставните вериги вериги са една изключително актуална тема от 2020–а , началото на пандемията с вируса Ковид. Но разглеждани на повърхността, те остават на практика едно абстрактно понятие, което на първо място се използва от политиците и медиите за пропагандни и манипулативни цели. А и хората по дефиниция не обичат да следват и анализират дълги вериги от причинно-следствени връзки. Това, което лъсва на повърхността на една доставна верига при изваждането на един нов електромобил на пазара не е никак достатъчно да се вникне в същността на този продукт и неговите многостранни елементи както на микроикономическо, така и на макроикономическо ниво. Разглеждането на генезиса и предназначението на всеки отделен елемент и неговите етапи на развитие от идея до вграждане в краен продукт, дава съвсем друга представа за преките, но и косвени краткосрочни, средносрочни и дългосрочни последствия от дадена инвестиция, развойна, иновативна, продуктова и търговска политика. Но същевременно дава и поглед върху резултатите в различните измерения за всички “играчи” на даден глобален пазар, включително инвестиционни, частни и държавни фирми или блокове от държави, за общата икономическа и ценова конюнктура в различните териториални дестинации и разбира се и за крайния потребител. И само едно добро познаване на същността на дадена доставна верига, в случая на старта на новата ера при електромобилите и алтернативните енергии, би подсказало на добрите менажери, какъв би бил бъдещия ефект през 2030–а например за всички групи по интереси в геоикономически план. Защото както знаем, всяка игра произвежда печеливши и губещи, а най-често през този век и само един победител, който в условията на глобалния капитализъм грабва цялата печалба: “The Winner Takes All” ! А днес на фронта на Геоикономиката ври и кипи.

 Нека се опитаме при разглеждането на нашата тема да оставим видимите неща в една една интересна и перспективна доставна верига и разгледаме невидимите за окото ни неща, с фокус и внимание върху това, Кой пръв е забелязал и как е усвоил на практика невидимите неща на световния пазар за литий? Кой се е притеснил и силно обезпокоил, че е втори на опашката, но и това Кой пък е закъснял? И накрая да се замислим и Кой е изпуснал влака в този важен сегмент от Геоикономиката?

Доставната верига на стратегическия минерал литий, известен като “Белия Диамант” е емблематичен пример за съвременните китайски подходи и е достоен за “Case Study” във всеки ВУЗ.

Минералът литий се използва в акумулаторните батерии за електромобили и в технологиите за възобновяеми (алтернативни) енергии. Известно е, че днес китайците са водещи и в производството на електромобили и при инсталираните мощности за възобновяеми енергии. Но те не спят, а мислят, работят и творят стратегически. В една югоизточна тяхна провинция, Jiangxi се ражда частната фирма Gangfeng Lithium Group и през 2009 излиза на полезрението, създавайки технологична линия за производство на литиев карбонат. Този продукт е резултат от изпаряването на солени езера и с последващо рафиниране се използва в производството на литиево-йонни батерии за електромобили. Постигайки ефективна нова технология и ставайки най-големия производител на литий в Китай, Gangfeng Lithium Group веднага излиза на фондовата борса в Шенчен и тегли срещу емисия на акции свеж капитал и започва изучаване и експлоатация на проекти литий и в чужбина. Фирмата пуска корени в далечна Аржентина и днес тя има 4 проекта за добиване на литий в тази южноамериканска страна. Общите и инвестиции до момента в Аржентина възлизат на 2,7 милиарда долара, като целта е да се произвеждат 100 000 тона литиев карбонат годишно. През юни тази година китайската фирма е обявила, че започва нов пети обект при аржентинското езеро Cauchari-Olaros в северозападна аржентинска провинция.

Но нека отделим внимание на проекта на Gangfeng Lithium Group край аржентинското солено езеро Llullaillaco в провинция Салта. През януари 2018 китайската фирма започва предварително проучване на проекта “Mariana Lithium Project”. Това е едно от най-големите находища на солни езерни води в света. Китайците анализират възможните обеми за производство на литиев карбонат, правят точни финансови разчети, на времето за старт и подготовка на добивния и производствен процес и времето за пълно натоварване на производствената мощност в проекта. През 2021 китайците откупуват дела в проекта на канадска фирма и през август на същата година получават концесия върху него. Ние бихме могли да зададем въпроса, защо канадците не са си продали дела на своите добри съседи и бизнес партньори американците. Най-вероятният отговор е, че китайската технология е най-добра, а и условията, които предлагат на аржентинските домакини най-вероятно са атрактивни. Само за 9 месеца Gangfeng Lithium построяват около 20 изкуствени езера, производствена сграда и сгради за персонала и веднага започват производствения процес в бързо темпо. Китайците добре владеят и боравят с фактора време и знаят, че през 21 век “Парите са Време”. Построяването на тези езера и прилежащите сгради поемат 70% от инвестираната сума.

 

Технологията на кратко е следната. От десетки метри по земята се вади солена вода със съдържание само на 1% литий. Водата се изпомпва на повърхността и вкарва в изкуствени езера, където се изпарява на слънцето в продължение на 12 месеца. Получава гъста оцветена в синьо, бяло или жълто  лепкава течност, наподобяваща консистенцията на суровия нефт, с повишена концентрация на литий. На следващ етап в технологична линия се отстраняват замърсяванията - един специфичен процес на рафиниране и се получава литиев карбонат, който се използва в производството на литиево-йонни батерии за електромобили. Още на старта проектът дава 20 000 тона готов продукт.

На спътникова снимка от декември 2022 са показани квадратни изкуствени езера подредени в три редици на един терен с дължина около 2 км.

Проектът е открит официално от губернаторът на аржентинската провинция в присъствието на директорите на Gangfeng Lithium Group. Губернаторът казва в приветствено слово: “ Това е крайпътен камък в развитието на минната индустрия, не само в нашата провинция, но и за цяла Аржентина. Gangfeng Litium Group са реализирали велики постижения в технологията и в устойчиво развитие.”

Директорите на Gangfeng Lithium са приети и от президента на Аржентина. Китайците много добре знаят да обвързват бизнеса с политиката. И знаят защо така своевременно са кацнали в Аржентина и скоростно са пуснали в експлоатация технология, която Аржентина не притежава. Но Аржентина разполага със залежи от литий, които са на трето място в света. И заедно със своите съседи, Боливия, Чили, тези три страни образуват “Литиевия триъгълник”, който по експертни оценки съдържа 50 до 60% от световните резерви на литий. През февруари 2022 Аржентина официално се включи в китайската инициатива за “Нов Път на Коприната”. Дали този тайминг е случаен? Но китайците са и в Чили. 

В допълнение, освен от солено езеро, литий може да се добива и от рудни залежи. Едно геоложко проучване на САЩ показва, че Чили притежава най-големия дял от всички литиеви резерви - 36%. Успоредно с Австралия, разполагаща с големи залежи на литий, двете страни страни добиват почти 80% от общото производство от руда на литий.

Китай е най-големият производител на електромобили и не е в състояние да задоволява този свой сектор само с местни ресурси. Чрез фирми като Gangfeng Lithium, Китай настъпва по света и инвестира глобално в производство на литий. Голямата цел е да се засилва китайското влияние върху комплексната доставна верига за производство на акумулаторни батерии за електромобили. Нещата са свързани и китайците покриват цялото домино и дори сега в кризисен период те увеличават своите задгранични инвестиции.

 Съгласно изследване на норвежката компания от Осло, Rystad Energy, само в периода март-юли 2023а, китайски компании са инвестирали общо 4,5 милиарда $ в проекти в общо 11 страни. Половината от тях са в Латинска Америка и в страни от Африка. Тази инвестиционна дейност се покрива и с голямата китайска инициатива - “Нов Път на Коприната”. Това са Чили, Канада, Мексико, Аржентина, Ирландия, Мали, Монголия, Австралия, Намибия, Зимбабве, ДР Конго.

През април 2023 Администрацията на талибаните в Афганистан обяви, че китайски компании ще инвестират 10 милиарда долара в находища от литий.

През декември 2022 Зимбабве забрани износа на литий.

 През март 2023а Чили, Боливия, Аржентина и Бразилия обявиха, че се ориентират към създаване на картел за литий.

От април 2023 в Чили се обмисля политика за национализация на производството на литий.

През януари 2023 Саудитска Арабия обяви национални усилия за осигуряване интересите на страната от литий, отчитайки рязко нарастващото му значение. През същия месец в Риад бе създадено смесено предприятие между Държавния Инвестиционен фонд и лидерската миннодобивна компания “Ma’aden”, с цел директни инвестиции в чужбина в мини по света, включително и литиеви.

 През март тази година Иран обяви, че е открил находище от литий 8,5 млн. тона. При добрите връзки на Пекин с Техеран не би било трудно да се досетим, кой би бил първият партньор на персите в един такъв голям проект.

 Геологическо проучване в Индия от февруари т.г. обявява ново находище на литий от 5,9 млн. тона в Кашмир, на територия обект на спорове с Пакистан. Спорът при голям икономически интерес би станал неприятно “горещ” между две ядрени държави…

Международната Енергийна Агенция, IEA публикува информация, че търсенето на литий през 2022 е било три пъти по-голямо в сравнение с 2017.

Китайците знаят отлично какви са тенденциите на пазара за литий и най-добре знаят, че трябва да владеят максимално добре доставната верига на литий, като предпоставка за оптимално сигурно и ефективно осигуряване на “входа” в производството на акумулаторни батерии за електромобили. И към август 2023 Китай е успял съществено да увеличи своя пазарен дял в трите основни етапа от доставната верига на акумулаторни батерии за своите електромобили. А именно минен добив на литий, рафиниране на литий и производство на акумулаторни батерии. Етапът на рафиниране на лития е особено важен, защото тук изискванията са големи и от екологична гледна точка, главно поради отстраняването на замърсяване на почвата. Със своята технология китайските фирми са успели да достигнат впечатляващ дял на световния пазар при рафинирането на литий от 65%. По този начин Китай на практика упражнява контрол върху ключовия процес на рафиниране на литий. Какво ни показват статистическите факти, защото те са част от невидимото за един притежател на електромобил:

1.       Залежи от литий в света: Китай с 5%, Чили - 36%, Австралия - 24%, Аржентина с 10% и други - останалия дял.

2.       Производство на литий: Китай с 15%, Чили 30%, Аржентина 47% и останалите с 5%.

3.       Рафиниране на литий: Китай с 65% дял, Чили - 29%, останалите с 5%

      (По данни на Геоложко проучване САЩ, 2023)

Но доставната верига на литий не спира до тук. Китай много активно увеличава и производството на крайния продукт - акумулаторните батерии за електромобили. На база данни от декември 2022, прогнозата е, че през 2025 година Китай ще произвежда акумулаторни батерии с обща мощност от 1 249 Гигават/часа годишно - абсолютен лидер в света. Следва Южна Корея с 787 Гигават/часа, Япония с 148 и Европа с 142 Гигават/часа обща мощност в произведени акумулаторни батерии за електромобили.

В Китай има три основни, мощни компании заети в производството на тези литиево-йонни батерии. Най-голямата е CATL (China’s Contemporary Amperex Technology) със световен дял 37%. Следващата я “BYD”, е водеща в производството на литиевойонни батерии с повишен брой клетки и максимално увеличен пробег на електромобила и световен пазарен дял от 15,9%. Третата е “CALB”.

 Западните страни, които са голям пазар на автомобили и настъпващия електромобил са силно обезпокоени от констатираната позиция и ключова роля на Китай в глобалните доставни вериги на литиево-йонни батерии. Австралия вече забрани на китайски фирми през тази година да инвестират в залежи на литий в Австралия. Но Китай има истинска стратегия и гледа напред. Компанията “CATL” преустанови инвестициите си в добиване на литий у дома в Китай и се насочи в разширяване и засилване на международната си доставна мрежа за литий. Компанията разполага с 13 производствени единици в Китай, в Германия и Унгария. Известно е, че през март т.г. китайският президент Си Дзинпин, лично е отправил призив към изпълнителния директор на “CATL”: “Да бъде внимателен с нерегулирани инвестиции в литий.” Коментарите са, че това е намек да се действа “по-умно”, защото в света се надига голяма международна опозиция срещу нарастващото влияние на Китай в тази област.

Истината е, че Китай, имайки национален стратегически план и в тази област, с мощна инициатива и иновационна мисъл и неуморен труд, на ниски нива в микроикономиката (отделна фирма или предприятия), при това в своите провинции, освобождава огромна творческа и съзидателна енергия, която ражда нови технологии, нови продукти, при това с точен тайминг и с невероятна мотивация “да бъдеш най-добър не само у дома, но и по света”. Защото производствените мощности за литиево-йонни батерии не са изградени в икономическия отдел на ККП, нито в сградата на министерство за технологии, а долу в “окопите” от голямата армия китайски инженери и силно мотивирани работници. А и констатираме, че китайската смелост, преди десетки години да създадат от нищото две големи фондови борси - първата в Шенчен и втората в Шанхай, са генерирали в годините жив капитал, не за строежи на дворци и закупуване на най-скъпи яхти, а да се инвестира в лидерски производства. Цялата тази китайска концепция сработи при соларните панели и Китай за няколко години фалира и извади от пазара европейските си конкуренти и се превърна в световен лидер. Сега тече подобен сценарий при литиево-йонните батерии, а и при електромобилите.

 Гореизложеното подсказва за невидими елементи в системата на китайския държавен капитализъм. Но има и още един, който през последните години, особено безпокои западните страни и техните концерни. Това е скритото участие на държавата в стимулирането на износа от китайските частни фирми.

В случая и тази доставна верига дава информация за този подход. Когато се разгледат акционерите в китайските компании, участващи в тази международна игра, то се забелязва, че държавата държи относително малки дялове в някои от тях. В Gangfeng Lithium - 9%, в “Novorey Corp.” - 9% и в “Zhejang Cobalt Co” - 12%. Естествено, че като акционер в тези дружества, държавата ще налива когато трябва допълнителни средства или ще подава стратегическа, важна информация. И разбира се ще прокарва и пътя на експанзия чрез добри контакти с чужди правителства.

В света тече гореща геополитическа битка за ресурси, за пазари, за технологии, за чипове, а в областта на лития, прогнозата е, че тепърва започва и “война”. И през август китайската държава въведе задължителен сертификат за литиево-йонни батерии и свързани с тях материали и продукти, забранявайки производството им без сертификат. А когато на глобалния пазар се води “война”, никоя голяма акционерна компания не би имала траен успех, без здравия гръб и “чадър” на собствената си държава. Това китайците го знаят и владеят много добре, но всички анализи на техния възход показват, че те се учат в това отношение от американската държава. И винаги си го признават. Интересно е, че Колективният Запад, продължава да обвинява Китай и неговите концерни, че чрез некоректни практики на държавни дотации изкривяват параметрите и ценовите аспекти на международните пазари и водят нелоялна конкуренция. Това е вечен аргумент срещу Китай. Но мнението ми е, че китайците отлично знаят, че през този век на международните пазари няма реални пазарни цени. Защото в условията на мощни западни концерни и чрез инструментите на глобализацията и финансиализацията и въпреки ценоразпадащата роля на дигитализацията, на световните пазари се поддържат изкуствено завишени монополни цени. Темата е много дълга, но това е накратко.

А за това, Кой е обезпокоен от развитията на пазара за литиево-йонни батерии и Кой е закъснял - в следващата статия…

18 ноември 202

Борислав Сретков

 

 

CSR в ТВ – и радио –предавания

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  19.11.2023