ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Китайският отговор в революцията при биотехнологиите
Борислав Сретков, 27.04.2025
В последните две статии пишем за развития и факти, до които води и би довел Тръмпизмът. Резюмето върху съдържанието на ново излязлата книга World to Come на Burrows & Braml, получи много одобрителен резонанс сред наши верни читатели и ние се чувстваме задължени да се върнем с малко допълнителна информация по една от ключовите теми в нея – революцията в биотехнологиите и предстоящето бъдеще. Успоредно с това правим мост и с последната статия Атаката на Тръмп срещу науката. В нея щрихираме наши критични бележки, че учените от Mainstream са длъжници на младото поколение защото години наред, не подават точни определения на икономическите модели в различните страни и това размива картината, коя географска дестинация, коя столица как управлява и развива своя локален бизнес модел. Какво би предложила на младото поколение в глобален план и конкретно с какво би подобрила живота на всички хора в следващите 10 години. Как светът ще навлезе в новата епоха. Не е случайно, че в ключовата, последна глава в книгата World to Come, „Технологиите, най-добри времена?“, авторите започват с биотехнологиите. И ги характеризират като отделна технологична революция, която за първи път притежава потенциала да бъде трансформираща. Разяснителният текст в тази подглава на книгата е почти две страници и се фокусира основно върху ефектите от тази революция за човешкото здраве, продължителността на живота, нови лекарствени средства и нови мощни ваксини.
В речника на менторите на девиза на Тръмпизма , MAGA, Make America Great Again, се борави изключително с обещания, неуместни, разрушителни критики, силен негативизъм към икономическия и технологичен възход на Китай и разбира се липсват точни определения на използваните понятия. А както е писал Кант, „мисли без съдържание са празни, възгледи без понятия са слепи“. Но когато става въпрос за Китай като икономически модел през първия четвърт 21 век, не е възможно да се избяга зад голи наративи и заплахи от реалната Истина. А Истината следва да се представя със съдържателни мисли, но и с понятия, в които има и мисъл и съдържание. Част от тази Истина е, че в настоящия момент в света има само три големи играчи на много трудния, но и много обещаващия терен на Биотехнологиите. Това са утвърдените в годините на глобализацията САЩ и Западна Европа, с техните мощни фарма концерни, заедно с научните институти, лаборатории и университети, които стоят зад тях и Китай. А всички те в една или друга степен са плод на Технологичната Иновационна Глобална машина, създадена след 1955 от Съединените щати. Но и до днес, по нейните финансови вени, тече потокът на Глобалния Централизиран Капитал. Или голямата игра на Капитала, в комбинация с прилагането на компресирано знание, в използването на таланти от цял свят, се появи през 2000 година като един триъгълник от три високи колони на глобалния капитализъм – Big Money, Big Tech и Big Pharma. Това не е достижение, нито заслуга на хора, които мислят популистки като американския президент и неговото обкръжение. За това от лагера на Тръмпизма не се чува почти нищо по темата за бъдещето на биотехнологиите. Защото може би тази тема, изисква много детайлен, реален анализ на икономическия модел на главния конкурент на Триадата – Big Money, Big Tech, Big Pharma – Китай?
Ако слушаме американския президент, ще си помислим, че в университетите, лабораториите, водещите концерни при Big Pharma-USA, няма работещи и умни хора, професорите трябва да бъдат уволнени, средствата за институциите в образованието трябва да се съкратят или премахнат и Америка трябва да събере чрез непродуктивни мита много трилиони от останалия свят и се затвори в изолация като национална, велика държава у дома. Всичко това по наше мнение не е вярно. Умните американски учени и менажери на големите компании от Big Pharma и Big Tech, настойчиво подсказаха на администрацията на Байдън, че използването на биологически системи и организми за разработването на продукти или процеси с приложение в медицината, индустрията, енергетиката и селското стопанство са основни компоненти на една нова технология, която притежава огромния потенциал да трансформира контрола на човечеството върху заобикалящата ни природа. Това прави значението на биотехнологиите подчертано стратегическо. И темпото на развитие се засилва, като в допълнение се изостря и глобалната конкуренция за разпределение на челните места при тези технологии и то в периода до 2035 година. И това не е дълъг времеви хоризонт, нито е бягане в тръс за разгрявка. На тази бърза писта на безмилостна конкуренция се е появил мощният китайски икономически модел, подчертаваме тази формулировка, който освен, че работи с ясно планово начало, точна технология за реализиране на плановостта, но и с много голям пул от таланти и океан от данни. И най-важното, китайците имат свое разбиране за иновацията, свой начин на мислене, свои собствени подходи и успяват в последните 10 години да развиват една нова идея до готов, краен продукт за около 7 години. При 14 години за бизнес модела на САЩ в същия период от този век. Това е оценка на главния технолог в Пентагона от 2017 година. Скоростта, в съчетание с вярната посока е важно условие за спечелване на всяко едно съревнование. И през октомври 2023, съветникът по национална сигурност в Белия Дом, Джейк Съливан, официално обяви трите основни области, които представляват най-голяма опасност за националната сигурност на страната – Изкуствен Интелект, Полупроводници, Суперкомпютри и Биотехнологии. Както и това, че в тези стратегически сфери, основен съперник и заплаха за Съединените щати е Китай. От Белия Дом и до днес никой не казва, че заплахата идва от друга държава или посока. Определението е еднозначно – големият проблем и изпитание за американския и европейски икономически модели през следващите две петилетки е Китай. С нашата добавка, икономическият модел на Китай на първо място, без да подценяваме и политическия и обществен модел на Пекин. И така през май 2024 Белият Дом предложи нов закон, изключително конципиран като защита срещу Китай – The Biosecure Act.(Закон за Биосигурността) Този закон забранява американски държавни поръчки за внос от китайските компании BGI Genomics, Wuxi Apptec, Wuxi Biologics.
Кое налага този нов американски закон? Умните и знаещите американски учени и специалисти, които не се занимават с популизъм, а с творческа, конкретна работа, са провели едно задълбочено изследване, с последващ анализ, който води до ясния извод, че от 124 основни американски фирми, работещи в биотехнологиите, 79% от тях имат договори за сътрудничество с производствени фирми, базирани в Китай. И едно преустановяване на тези контакти би имало високо разрушителен ефект и забавяне на иновацията при биотехнологиите, едновременно и в двете страни. От друга страна се достига до извода, че Пекин следва свой собствен път на развитие и през 2022 година за първи път приема специален, целеви петгодишен план за развитие на био-икономиката, с постигане до края на 2025 в секторите – биофарма, био-агросектор, био-индустрия и био-сигурност, автономност. И основната цел на Китай е да преодолее технологичните изпитания и да постигне една независимост в областта на науката и технологиите. Тези нескрити намерения на Пекин, силно усложняват конкурентната обстановка на глобалния терен при биотехнологиите. Ние разглеждаме това конкретно съревнование и като неотменима част от технологичната война, САЩ-Китай.
Но на този терен голям актьор е и Западна Европа. Нещо, което наивно по наше мнение, се пропуска в популистките изказвания по отношение на Европейския съюз от страна на Белия Дом, в хор от президента и вицепрезидента. Интересното в Европа бе, че по отношение изоставането в областта на производителността на труда, в инвестициите в нови технологии, и едно общо забавяне в развитието на технологиите на Европа, пръв се обади с обширен доклад бившият шеф на ЕЦБ, Марио Драги. В този доклад той подлага на сериозна, правилна критика същността на икономическия модел в Западна Европа, който по наше мнение не е кохерентен, а разбит на три-четири различни фракции. Но в доклада Драги набелязва десет индустриални сектора, в които европейците трябва рязко да повишават инвестициите и сред тях е и фармацевтичния бранш, който е плътно преплетен с биотехнологиите. Освен, че е италианец и много подготвен икономист и финансист, Драги бе изпратен след финансовата криза от 2008 за шеф на ЕЦБ, директно от Кумчо Вълчо. Преминал през най-високите управленски нива в Goldman Sachs, ние възприехме неговия критичен доклад не само като лично послание към Брюксел, а и като препоръки и указания от страна на Big Pharma, Big Money, Big Tech към европейския икономически модел. Защото е достатъчно да се изредят големите европейски компании от Big Pharma, като Rochе, Novartis, Merck, Bayer и други, да се погледне в техните обороти, борсова капитализация, акумулирано ценно знание и данни в тях, контактите им с цялата здравна система на Европа, Азия, Северна Америка, Латинска Америка, мрежата от банки, които ги финансират и на един студент би станало ясно, че в Европа има голям потенциал за развитие на революцията при биотехнологиите. И популистите от Изток и от Запад, нямат никакво основание да пишат, че „Европа е умряла, изостанала“ или, че американският вицепрезидент би могъл просто така да я отпише от листата на интереси на САЩ. Защото точно тези европейски концерни са и в полезрението на Китай и не случайно до 2024 година, теренът на сътрудничество между Китай и Западна Европа бе особено силен, плодотворен и печеливш и за двете страни. И китайци и европейци печелеха от това сътрудничество невероятно много. В Пекин знаят това най-добре. И на това технологично поле се е натрупала една сериозна взаимозависимост между европейски и китайски компании във фармацевтиката и биотехнологиите. Което е отлична база за едно премерено сътрудничество в осигуряване на един по-добър свят и за овладяване от човека на природата около него. Значението на европейския фирмен потенциал от знание, таланти, продукти и технологии при биотехнологиите е далеч по-важно по наше мнение, от темата за превъоръжаване на НАТО, например. Защото увеличаването с милиарди на разходите за въоръжаване няма да подобрят условията на живот в нито една страна на Запад и на Изток. Да не говорим, че ако в Пекин и Вашингтон се разберат, как заедно на основата на компромиси биха работили, на база своя монопол при новите технологии, включително в биотехнологиите, ИИ, нано, облъчни технологии и квантови технологии, то от едно оскъпено НАТО, няма реална нужда. Защото никой не смее да каже с точни думи, че въоръжени сили и НАТО има, съответно за да пазят достиженията в науката, технологиите, бизнеса, търговията. Или да пазят на първо място бизнес модела на една държава или група държави, както и каналите за прехвърляне на монополни печалби в глобален план към Централизирания Едър Капитал. Защото ако икономическият модел не работи, а той включва много компоненти, включително и знанието и данните и талантите, какво остава на НАТО да пази? Евентуално един тоталитарен, бъдещ политически модел. Много трудно е днес да се обясни на младите хора, това как Западна Европа все още разполага със социални модели, създадени и покрай относително ниски военни разходи. Това са социални модели, с които повечето други страни не разполагат, не са разполагали и няма и да разполагат. И днес вместо да се вложат няколко трилиона пари (разбирай Енергия) в съвременните технологични революции, в образование и в преквалификация на милиони образовани хора, за да се подготвят за Новата Парадигма (епоха), се апелира за ново превъоръжаване и повишаване на военните разходи от 2% от БВП на 5%. Така го обявява поне, без никакъв съпътстващ анализ и конкретно съдържание, или ни го поднася като опаковка без съдържание, от Белия Дом Доналд Тръмп. Което е чист популизъм. Европа например, има всички предпоставки да се превърне в глобален лидер при биотехнологиите. Защото и в момента притежава изключителна силна позиция в областта на фармацевтиката, науката за живота, авангардните химикали.
Но нека погледнем през очилата на Европа и Съединените щати към икономическия модел на Китай и в частност, какво правят китайците в областта на биотехнологиите. Това, че китайците не само не спят, но и постоянно учат и умножават знанието си го знаем от преки впечатления за тази огромна и незаслужено подценявана страна.
Първо, Китай има ясни дългосрочни цели в изграждането на силен биотехнологичен сектор. Още през 2006 правителството приема Средносрочен и Дългосрочен план за развитието на Науката и Технологиите. Чрез него се стартират три мега проекта, които са свързани с биотехнологиите – генетично модифицирани организми, развитие на лекарствата и на ваксините. През 2010 се ражда китайският план за нововъзникващи стратегически индустрии. В него се акцентува върху развитието на нови химически медикаменти, лекарствени антитела, протеинови и полипептидни медикаменти с коренно нова структура, нови ваксини.
През 2016 година се приема 13-тия 5-Годишен план за научна и технологична иновация. В него се набляга на развитие на нови биотехнологични сфери като модерни индустриални технологични системи, покриващи биомедицина, биоиндустрия и технологии за биосигурност. Стартират се нови мега проекти за нови лекарства и предпазване от големи инфекциозни епидемии.
През 2016 се приема стратегическия план: „Здрав Китай 2030“. Това засилва изследванията в най-авангардните технологии в медицината, като стволови клетки и регенеративна медицина, нови ваксини и биологично лечение.
През 2017 се приема Петгодишен план за развитие на Биотехнологиите. В него се добавят мерки за ускоряване създаването и индустриалното производство на нови лекарства, засилване приложението на биотехнологиите в производството на храни и съкращаване на вредните емисии.
През 2020 се приема Закона за Биосигурност. През 2022 се приема 14-ти Петгодишен план за Биоикономика. Подкрепят се изследванията в сфери като науката за протеините, образната медицинска диагностика, биологичните лекарства, биологичните материали.
През 2024 се приемат Етичните правила за обработване на човешкия геном.
Биотехнологиите методично привличат все по-голямо внимание от страна на менажерите, които правят политиките в икономическия модел на страната. През последните две години определено се забелязва преместване на фокуса от изследователската работа, върху приложението на научните резултати в индустрията. И държавната подкрепа надхвърля границите на здравеопазването и аграрния сектор и навлиза в индустрията, енергетиката и приложенията за опазване на околната среда. Китайските менажери все по-често използват термини като супер модерни иновации и стимулиране на „бъдещи индустрии, в сфери като секвениране на гените, биомедицински материали и интерфейси мозък-компютър.
Второ, Китай представлява глобален център на изследвания в биотехнологиите. Съгласно проучване на ОИСР, през 2016 година Китай надминава по брой на публикациите в биотехнологиите САЩ и Европа. През 2022 в Китай са публикувани 3-4 пъти повече научни публикации в тази област отколкото в Европа. В китайските университети и лаборатории работят около 30% от топ академичните таланти в света (по данни на Института за Стратегическа Политика, ASPI, Австралия), в периода 2019-2023. В САЩ този дял е 27%, в Европа 12 процента. Същият източник показва, че през 2023, Китай е публикувал най-много научни разработки, 61% в глобален мащаб в областта на синтетичната биология. 42 процента при анализи и секвентиране на генома, 30% при новости за антибиотиците и 29 процента при биоиндустрията.
Тези постижения са резултат от мащабно обществено финансиране на изследователската дейност. Има данни, че за 2023 това са над 2.3 милиарда долара. В допълнение, съгласно германски оценки, неизвестни големи суми се наливат в научни и технологични мегапроекти в науките за изучаване на мозъка, зародишни клетки и защита на здравето.
Националната Фондация за Природни Науки на Китай , NSFC, която подкрепя фундаменталните изследвания, отделя годишно 34% от своя бюджет за изследвания в науката за живота и здравеопазване. Съществуват държавни ключови програми за R&D, които отделят по своя линия над 8.5 милиарда юан за проекти в синтетичната биология, биомакромолекулите и микробиомите. Правителството в Пекин разполага с фонд за финансиране на 540-те Държавни Ключови Лаборатории, като 110 от тях са фокусирани в биологията.
Тези големи изследователски усилия биват съществено подпомагани от мащабното събиране на генетични данни в държавата. Законът за Биосигурност от 2020, определя човешката генетика и други биологични информации и материали за национален ресурс под държавен контрол. Тези данни се събират чрез Национална Банка за Гени, National GeneBank, която действа като публично-частно партньорство, съвместно с фирмата BGI Genomics. Тази платформа има капацитет за данни от 46 petabytes (1 петабайт = 1 милион Гигабайт) и подкрепя с данни изследванията в прецизната медицина, земеделие на бъдещето, развитие на моретата и микробите.
Трето, Китай е водещ при клиничните изпитания. През 2023, китайците разполагат с 29% дял в глобалните клинични изследвания. Европейският съюз, 27 страни-членки, има дял 17 процента и САЩ – 9%. За сравнение, през 2013 година тези дялове се разпределят така: Китай с 8%, ЕС с 26% и САЩ/Канада с 18 процента. Това е показателна тенденция. При това за получаване на официално разрешение от държавните болници в Китай се чака до 25 седмици. В Германия този срок е 12 седмици. (по данни на European Federation of Pharmaceutical Industries and Association, EFPIA)
Четвърто, секторът Биофарма , Biopharma е най-големият сегмент в китайската биотехнологична индустрия. Фокусът в нея е върху медикаменти произведени от биологични източници, включително ваксини, моноклонни антитела, генни терапии и лечение на ниво клетка. Изпълнители тук са утвърдени китайски компании като BeiGene, Jiangsu Hengrui, Legend Biotech, Innovent, Bloomage.
Пето, в Китай има развърната фирмена структура, която интензивно работи в сектора Bioagriculture and Food (Биоземеделие и Храни). Тук водещи са компаниите Sinochem, Da Bei Nong, Longping, Si-Gene, Cabio Biotech.
Шесто, WuXi Biologics, BGI Genomics, Novogene, Berry Genomics са специализирани Платформи за Услуги в биотехнологиите.
Седмо, фирми като Meibua Group, Fufeng Group, Vland Biotech, Bluepha, Layn Natural Ingredients са специализирани в Биохимикали и материали.
Осмо, Sinopec, Cofco, SDIC Biotech са специализирани при биогоривата и Еко-биотехнологиите. (Източник, Tianjin Institute of Industrial Biotechnolgy)
Девето, както и в други области, китайският икономически модел разполага и с клъстери в областта на биотехнологиите. Отличен пример за китайския уникален подход е Биотехнологичният клъстер на град Шанхай. Клъстерът включва 3000 фирми за наука за живота, в които работят над 270 000 души. Коя друга държава би могла да се похвали с такъв авангарден индустриален актив? Но за него, никой не е чувал в Европа например. За сметка на това по 10 пъти на ден медиите „информират“ младите хора за 100 дни безплодни „преговори“ за мир в Украйна. При сегашната разстановка на различните интереси, траен мир в Украйна, а и в Европа би могло да има, ако категорично в играта за мира се намеси ККП от Пекин.
През погледа на Пекин, атаката на Тръмпизма срещу учените и университетите в САЩ е повече смешна, отколкото впечатляваща. Китайските менажери постъпват днес с друг подход. С цел ускоряване на прилагането на научните достижение в сектора биотехнологии в индустрията и здравеопазването, земеделието, енергетиката и транспорта, китайците създават Иновационни Алианси. Така например през юни 2024 Университетът Nantong е стартирал такъв Алианс, в който са включени университети, лаборатории, държавни болници, държавни институции и служители от един разширен район около Шанхай. Докато Elon Musk провежда в САЩ акция по съкращаване на финансирането и на администрацията и на учебни заведения и научни звена, през 2023 в Китай се възлага на Държавната Корпорация за Развитие и Инвестиции, State Development and Investment Corporation , SDIC да бъде водеща при общественото финансиране в областта на биоиндустрията. А SDIC е най-големият държавен инвестиционен холдинг в Китай. Допълнително Пекин е създал редица инвестиционни фондове при някои провинциални правителства в страната със непосредствени задачи в сектора биотехнологии. През декември 2024, SDIC е създала Академия за Иновация в Биоиндустрията, със седалище в град Tianjin, с отпусната стартова инвестиция от 6 милиарда юан. Основната мисия на тази Академия е да комерсиализира резултатите от изследванията в подготовката на ензими, аминокиселините, биодобавките за храните.
Но ние виждаме, че Пекин бързо се развива на широк фронт, глобалното влияние на своя икономически, проактивен, научен, технологичен и ефективен бизнес модел. Не на последно място в едно от най-стратегическите направления – Биотехнологиите. И за успокоение на много международни актьори, нашата прогноза е, че до 2032 година Китай ще постигне нови големи пробиви в областта на биотехнологиите, за каквито, държави залостени в безперспективна разрушителна война като Русия и Украйна, не биха имали шанса да мечтаят и през 2040 година. Защото докато във войната в Украйна, Москва изгаря огромни суми ежедневно и декапитализира и свива гражданското си производство, само през 2022 година, в Биотехнологичния клъстер на Шанхай са били инвестирани за изследвания и развитие над 15 милиарда долара. И понеже китайците разполагат с много силни, компетентни, локални правителства, правителството на Шанхай е отпускало за изграждане на този клъстер, на местните фирми безвъзмездно парцели за индустриални цели, данъчни облекчения на чуждестранни таланти, привличани на работа там, всестранна подкрепа на фирмите при закупуване и доставяне на модерно оборудване. Само през август 2024, шанхайското правителство е отпуснало 4 милиарда $ субсидия на компаниите в клъстера, които извършват клинични изпитания в болници на града. През декември миналата година, същото правителство е обявило, че ще работи за да превърне града в „Глобален Център за Влияние“ за приложение на Изкуствен Интелект в медицината до 2027 година. Били сме 4 пъти в Шанхай и сме се учудвали на невероятната крайградска фирмена, при това на вид първокласна, луксозна инфраструктура. В нея всичко е в хармония – сградите, озеленяването, осветлението, улиците, зоните за живеене. След излитане от Шанхай и разбира се от невероятната му аерогара, с едно перфектно обслужване и чистота, при кацане в Берлин, крайградските столични, индустриални райони и на бившето ГДР и на бившия Западен Берлин, изглеждат като полутъмна, изостанала провинция. А тук са се родили преди повече от сто години концерните БМВ, Сименс, Борзиг, АЕГ. И странно, как до сега на нито един конгрес на ККП, нито веднъж не се издигна лозунг, че в страната трябва да се затварят университети, да се уволняват професори, да се съкращават парите за развитие и изследвания, да се търси вина в чужденците и мигрантите. Това никога няма да се случи в днешен Китай, защото китайците са древна нация, с богата история и дълбоко уважават учението на Конфуций. За него знанието, благородството и човещината са означавали всичко. Днешният китайски икономически модел в голяма степен е въплъщение и реализация на конфуцианските идеи и мислене. Няма смисъл да поднасяме допълнителни сравнителни примери, които осветляват разликите между авторитарните политики на Тръмпизма и Путинизма с китайската икономическа и технологична стратегия и политика. Но в случая с Китай, ние се чувстваме задължени да не си играем с наративи, а да показваме Истини, свързани с китайския икономически модел.
В статия от 23.11.2023, „Тайните на държавния капитализъм в Китай“ на expert-bdd.com, пишем за китайския модел как се развиват и изграждат фирми-шампиони. Подходящ пример, с какъвто биха могли да се похвалят само китайците е възхода и ролята в геномиката на гореспомената фирма BGI Group. Тази фирма се е родила още през 1999 година като неправителствен изследователски институт, с майка – Академия на науките на Китай. През 2007 BGI Group започва да комерсиализира своите услуги в областта на ДНК секвентиране и прецизното лечение. Компанията произвежда днес в дъщерната си фирма MGI, собствено генетично секвентиране, мас-спектрометрия и уреди за медицинска образна диагностика. Предпоставка за възхода на тази китайска фирма е тясната съвместна работа с държавата и много сериозни международни контакти и сътрудничество. Своите услуги в областта на генетичното секвентиране, първоначално тя развива, чрез закупки на секвентори и реагенти от глобалния пазарен лидер – американската компания ILLUMINA. Тук най-известната сделка е покупката през 2010 година на 128 единици специализирани уреди от ILLUMINA, САЩ на обща стойност 10 милиарда юан. Финансирането на сделката е било осигурено от държавната китайска банка China Development Bank. Но междувременно BGI изгражда и своя задгранична мрежа от изследователски центрове. Това е типичен елемент за всяка една авангардна китайска фирма, която експандира на глобалния пазар, с фокус върху достиженията в развити индустриални страни от Европа или северна Америка. Примерите са безброй. Изграждането на такива центрове в Германия или Северна Америка означава пряк допир до акумулирано авангардно знание в конкретна област, контакти и обмен с топ специалисти и таланти, ползотворен стаж на китайски таланти при знаещи експерти, увеличение на скоростта на движение и още други допълнителни неща. И следващата стъпка е, изпитаният стар метод на англосаксонския капитал, който единствено китайците успяха да овладеят – закупуването на успели, готови със знание и качествени продукти западни фирми. И през 2013 година китайската фирма-шампион BGI Group закупува американската утвърдена фирма Complete Genomics. И по този начин китайският ново появил се лидер в областта на геномиката завзема първо локалния пазар в Китай. Качествените му услуги и доставките на оборудване за генно секвентиране усилено заместват вноса в Китай на американската ILLUMINA. Така от почти от монополист с 59% пазарен дял в Китай през 2020 година, ILLUMINA свива своя пазарен дял в този авангарден сектор от биотехнологията в Китай на 26,5 процента в края на 2024 година. А делът на този сегмент в оборудване за генетиката на дъщерната фирма на BGI, MGI достига при ДНК секвентиране 47%. Но понеже Съединените щати желаят да изострят войната при технологиите, през февруари тази година китайското правителство като ответна мярка, постави американската ILLUMINA в Списъка за забрана на внос в Китай. И виждаме как един бизнес цикъл от 15 години, се развива от сътрудничество, прераства в остра конкуренция и вместо да се обединят усилията в името на доброто за живота и здравето на хората, се намесват геополитически съображения и се попада в пряка технологична война. А от нея губят всички. И това според нас е само началото на още по-голяма борба за присъствие на глобалния пазар. Защото американската компания ILLUMINA държи през 2024 все още 90% от пазара на ДНА секвентиране в САЩ и Западна Европа. Това пък предполага, че политици като J.D.Vance не би трябвало да забравят, че пазарите в страните-членки в Европейския съюз, са по-важни за много авангардни американски фирми, включително при биотехнологиите, отколкото вътрешния пазар в самите Съединени щати. Защото по наше мнение, геоикономиката е често по-важна от геополитиката и от популистки девизи като MAGA.
Горният пример е много показателен и подходящ урок за фирмите от биотехнологичния сектор в Европейския съюз и Великобритания. И едва ли без него щяхме и да напишем този материал, но с още много подобни, реални китайски примери, е възможно да се показват силните страни на китайския икономически модел. Защото понятията, които се поднасят по темите за величието на различните държави, разбирай в случая техните икономически модели, ни се подават като опаковки без съдържание. Това не е от полза нито за американския данъкоплатец и избирател, нито за европейския, нито за населението от останалите страни от БРИКС. Защото този пример ясно показва, че китайците са работещи, мислещи, проактивни стратези. Когато те планират нещо, те го вземат на фокус, мобилизират местни експерти и таланти и стартират мощно международно сътрудничество за привличане на чужди капитали и технологии. Но успоредно с това, ползвайки и чуждо знание, умножават своето и преследват крайната цел в постигане на самозадоволяване и външна независимост. И в крайна сметка, постигайки висока скорост в обръщение на капитала и други допълнителни китайски екстри, те постигат една себестойност на крайния продукт, с която не може днес да се конкурират фирмите от Колективния Запад.
Ако в следващите 5 до 7 години се запази мира в света и в частност в Източна Азия, ние прогнозираме още много китайски пробиви и успехи, не само в биотехнологиите, но и при ИИ, квантовите комуникации, нанотехнологиите, новите материали. Това сме го разбрали още преди 10 години и сме го разказали с много примери в три книги за Китай. Китайците са преди всичко прагматици, залагат изключително много на знанието и по наше мнение, цивилизована и индустриална Европа има какво да заимства и учи от китайския икономически модел, ако желае да остане като трети глобален играч в голямата глобална властова игра при биотехнологиите. А става действително въпрос за революция, свързана с условията на живот в близкото бъдеще.
Европейският модел на offshoring на производства в Китай и Индия, се оказва днес, че носи големи рискове. По-лошото е, че те отдавна са се превърнали в една зависимост на Европа в доставките от Китай на активни фармацевтични съставки, химически суровини и определени лекарства. Така например, Китай е доставял през 2021 година 79% от вноса в Европейския съюз на активни фармацевтични съставки за всички антибиотици. Успоредно с това европейските и американските фарма концерни продължават да имат голям интерес, както за сключване на лицензионни сделки с китайски компании или просто да закупуват делово участие в тях. Германският институт за изучаване на Китай в Берлин, показва през този месец данни за най-големите сделки в областта на биофармацевтиката с китайски компании. Списъкът е дълъг, впечатляващ и поканващ към размисъл:
AstraZeneca е сключила през януари 2025 лицензионна сделка за 1,1 милиарда $ с китайската Allorion Therapeutics (онкология)
АstraZeneca лицензионен договор, октомври 2024 с CSPC Pharmaceutical Group (сърдечно-съдови заболявания) за 850 млн. $
AstraZeneca договор , април 2024 за 950 млн.$ с Novo Biosciences (онкология)
Merck лицензионен договор с LaNova (онкология ) за 1,2 милиарда $, 11.2024
Merck с китайската Curon (онкология , имунна система) за 1,7 милиарда $, 08.2024
BioNTech закупува Biotheus (онкология) за 950 млн.$, ноември 2024
BioNTech закупува дял в MediLink (онкология) за 1,8 млрд.$, април 2024
BioNTech сделка с DualityBio (онкология) за 1,3 млрд.$, декември 2024
GSK сделка с Chimagen (имунна система) за 2,1 милиарда $, ноември 2024
GSK сделка с Hansoh Pharma (онкология) за 1,5 милиарда $, декември 2023
Novartis сделка с Аrgo biopharma, (онкология) за 604 млн. $, януари 2025
Novartis сделка с Chengdu Baiyu (онкология) за 3,3 милиарда $, октомври 2024
Roche с MediLink (онкология) за 1000 милиона $, януари 2025
Roche с Regor (онкология) за 1000 милиона $, септември 2024
Roche с Innovent Biologics (онкология) за 1000 милиона $, януари 2025
Списъкът е много актуален, показателен с големите си стойностни обеми, част от които се заплащат по схема на траншове. Въпросът е дали и в каква степен политиката срещу Китай на Доналд Тръмп ще удари пряко тези непосредствени сътрудничества на големите европейски играчи от Big Pharma. Целта на текущата американска политика е западноевропейските фирми да инвестират в САЩ, прехвърляйки там свои производства, създаващи работни места и откъсващи ги от пряко сътрудничество с Китай. Проблемът е, че и САЩ и Европа по дефиниция са принципно в по-голяма степен зависими от Китай, отколкото Китай от Америка и Европейския съюз. Последният е силно зависим от китайски внос при критични медикаменти като антибиотиците, инсулин и болкоуспокояващите средства. Зависимостта е двустранна. Защото през декември 2023, фарма компанията AstraZeneca закупи китайската биофарма фирма Gracell Biotechnology и един косвен резултат от това бе допускането на разработени в Китай медикаменти срещу раковите заболявания, като Fruzaqla и Ryzneuta, на западните пазари. А Big Pharma(тук са освен европейските актьори и американските концерни Eli Lilly, Pfizer и Johnson & Johnson) в тандем с Big Money не допуска конкуренция от други на световния пазар. Става въпрос за огромен бизнес. През 2023 Китай притежава само 7,5% от глобалния фармацевтичен пазар. Докато Съединените щати държат 53% и Европа 23 % от него. При това големите западни компании държат и входа и изхода на най-авангардните медикаменти и контролират лицензирането, допускането на нов медикамент до тези пазари. И както пише Карл Маркс „на входа на всяка врата е поставена е табелката: Вход само по бизнес“. Но видимо е, че иновационната китайска система в биотехнологиите постепенно ще размести картите в ръцето на основните участници. Това отлично го знаят на най-високите управленски нива в Big Pharma, Big Tech и Big Money.
Тук много подходящ пример е големият потенциал в Китай за развиване на биоиндустрията. Китай може да профитира от индустриални сектори на страната, в които притежава голям дял в световното производство. Класически пример е това, че китайците държат 40 (четиресет) процента от глобалния пазар на химикали. Биоиндустрията предлага една възможност за използване на биологически системи, като микроорганизмите и ензимите в производството на химикали и материали, като се използват възобновяеми ресурси. По този начин би могло да се заменят до 60% от всички суровини използвани до сега в производството на химикали. Разбира се това е само началото, но базата, с която разполага Китай е сериозна. През 2023 биоиндустрията представлява само 2.4% от индустриалното производство в Китай, измерено в създадена принадена стойност. Този показател в САЩ е 11%, а в Европа 6.2%. През миналата година китайският биоиндустриален дял в света е 11%, а този на САЩ и Европа, съответно 36% и 31%. Но темпото и потенциалът на Китай са високи. Ключът, който спира още Китай за бурен растеж в биоиндустрията са високите по дефиниция разходи. Експертите сочат, че ако китайците са завладели световния пазар с химикали, то е защото при тях са постигнали рекордно ниска себестойност. Тази схема не работи в биопроизводството, защото там е невъзможно да се свалят разходи. Аналогични производства на химически продукти сравнени с аналози на база биоиндустрия, показват два до три пъти по-висока себестойност на био химическия продукт. Това е и една от причините, големият фокус на китайците при биотехнологиите да е върху приложения в здравеопазването (73%), следвани от аграрния сектор с 10%, енергетиката с 9% и химикалите с 5%.
Факт е, че китайските фирми работещи в авангардните сектори на биофармацевтиката, като antibody-drug conjugates (ADC, лекарствени конюгати на антитела), клетъчна терапия и иновативни антитела, се сблъскват с много високи разходи на един пациент и това ги заставя на този етап да доставят на пазарите в Северна Америка и Европа. В Китай определено все още високите разходи за клинични изпитания се носят частично и от западни компании. Така например китайската фирма Legend Biotech e развила своето онкологично лечение на костен мозък, Carvykti – в сътрудничество с американския фарма концерн Johnson & Johnson. Последният е инвестирал през 2017 година 300 милиона долара и още 200 милиона в следващите няколко години за изваждане на пазара на крайния продукт-медикамент. Този ефикасен медикамент за борба срещу раковите заболявания постигна 2024 продажби от 900 млн.$ и се очаква да реализира продажби от 1.9 милиарда долара през тази година, като достигне една връхна точка от по 5 милиарда $ годишно. Тези официални данни бихме могли да дешифрираме така: американският фарма концерн не е изсипал в китайската фирма 500 милиона долара с благотворителна цел. Защото и за двойно по-голяма сума не е било възможно да се проведат комплексни клинични тестове нито в Съединените щати, нито в Западна Европа. Китайците като прагматици са отворили вратата на може би най-силния глобален играч в тази конкретна сфера от фармацевтиката. И разбираме, че в името на подобряване на глобалното здравеопазване, китайците и американците са обречени на сътрудничество, а не на технологична война. Но и разбираме от друга страна, че това все още е по дефиниция и голям, милиарден бизнес. И средният китаец, американец и европеец, на този етап е обречен да не попадне сред пациентите на тези много скъпи, животоспасяващи медикаменти, рожба на непосредствено китайско-американско сътрудничество. Сътрудничество между компресираното знание, китайския мащаб на икономическия му модел и парите на Централизирания Глобален Капитал. За обикновените жители по континентите на планетата, остава надеждата, че няма поне да живеят в ненужно произвеждани страхове, стрес и невероятно неравенство, съпроводено и с бедност, което по дефиниция води до тежки заболявания.
Оценките на западни специалисти са, че Китай определено се позиционира да играе водеща роля в иновационния процес в биотехнологиите. Един германски експерт аргументира, че днес Китай играе вече ключова роля при синтетичната биология и сътрудничеството с тази страна е жизнено важно за Европа. Друг учен от Европа твърди, че китайските учени-изследователи имат далеч по-добър достъп до фирмени инсталации за ферментация, в сравнение с колегите си от Европа. Германският тинк танк Merics ни показва този месец таблица, даваща представа за силната позиция на Китай при ферментиралите биохимикали. Така например при аминокиселините през 2023 китайците са произвели 6.2 млн. тона, което представлява 68% от глобалния обем. При витамините това са 4.3 милиона тона, или 75% от световния обем. При лимонени киселини това са 1.7 млн.тона, или 76% от световния обем. При Poyol – 5.0 млн.т., или 58% от световния обем.
В този текст има много ключови думи и те говорят толкова много, че не е необходимо да се изпише всичко по тази така актуална тема. Макар и непълен, той засяга тема свързана с нашето бъдеще, с нашето здраве, с нашата екология, с нашите очаквания и представи за един по-добър свят и може би с нашия оптимизъм и вяра в настъпващата нова епоха, че Разумът и Човещината ще надделеят на Лъжата, Насилието и Злото.
Борислав Сретков
Берлин, 27.04.2025
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация