ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВА

	ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/ 23/24/25	Изследвания Коментари Новини Кои сме ние Контакт с нас Галерия
СИГУРНОСТ НАТО и ЕС Въоържени сили Асиметрични заплахи Енергийна сигурност Кибернетична сигурност Разузнаване Стратегии и изследвания Въоържение и техника МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ Геополитика Централна Азия Близък Изток Каспийски регион Черноморски регион Балкани Политика и дипломация Наука	Ако нещо отсъства днес в Европа, това е гласът на Разума Симеон Николов 16.07.2025 „Ултиматумът“ на Тръмп не е ултиматум, а „Промяната на позицията му за войната“ е тактическа, предизвикана от „Коалицията на желаещите“. Колкото и недипломатично да е поведението на президента Тръмп, съветниците му не биха допуснали да поставя „ултиматум“ на друга ядрена държава и срокове за изпълнение на условията му. Ултиматумите никога не работят в международните отношения, а по–скоро „затварят врати“ и предизвикват ескалация. Много по–вероятно е двамата президенти Путин и Тръмп да са се договорили в досегашните си шест телефонни разговори за целите, които руските войски трябва да постигнат в лятната си офанзива, при които, през септември т.г. да бъдат подновени преките преговори с Украйна. В поведението на Тръмп също няма съществена разлика. Той не криеше, че иска Европа да поеме разходите за доставяните оръжия и боеприпаси на Украйна и го постигна: исканите от Украйна системи за ПВО „Пейтриътс / три комплекса от пет до шест батареи, общо 17 / ще бъдат заплатени от европейските страни, а американската военна промишленост ще реализира огромни печалби. Нещо повече: това ще противодейства на позицията в рамките на неговото движение „Мага“ срещу всякакво пряко участие на САЩ във войната. На трето място, да си спомним, че Тръмп не иска военни победи, а мирно споразумение и Нобелова награда за мир. За това обаче както Украйна, така и Русия трябва да излязат от войната в известна степен като „победители“ в едни или друг аспект. И тук вече „Коалицията на желаещите“ европейски държави грубо му попречиха, защото решиха да воюват. Решението да изпратят въоръжени сили на украинска територия като „мироопазващи“ след спиране на бойните действия е в абсолютен конфликт с международното право и това го знае всеки студент. Разполагане на войски на НАТО като „мироопазващи“ сили и осъществяване на „въздушен контрол“ в украинското въздушно пространство е провокация към война. На четвърто място, трябва да имаме предвид, че САЩ преследват и по–широки геополитически цели. Стратегическата цел е да бъдат разделени Русия и Китай. Но това е трудно осъществимо, а резултатите от посещението на външния министър Лавров и разговора му с президента Си Дзинпин на 15. юли т.г. в Пекин показват укрепване на отношенията. „Поставеният срок“ от 50 дни от Тръмп съвпада с 02 септември, когато Путин ще бъде в Китай. Според анализите на някои експерти, ако руските въоръжени сили не постигнат целите си в Украйна дотогава, китайските им съюзници могат да преосмислят мнението си и променят позицията си към подкрепа на мирни инициативи, включително и издигане на свои такива. За да попречи на Русия да постигнат военните си цели дотогава е добре да бъде засилена военната помощ за Украйна е логичен извод на съветниците на Тръмп. Мечтата на Тръмп да спечели Нобелова награда обаче може да се срине, защото втвърдяването на позицията на „Коалицията на желаещите“ и НАТО предвещава възможен сблъсък при опити за въвеждане на зони за забрана на полети в украинското въздушно пространство или разполагане на въоръжени сили на украинска територия. Великобритания и Франция дори се договориха за общи координирани усилия в използване на ядрените си средства, тоест те не изключват дори такъв пагубен за цяла Европа ход. Такъв етап на международната обстановка, в който не се говори нито за преговори, нито за мир, е тревожен, а всяка грешна стъпка на държавните лидери, може да бъде фатална. Ако нещо отсъства днес в Европа, това е гласът на Разума. Но мъдростта и глупостта винаги са били сиамски братя на света.	CSR в ТВ – и радио –предавания ПРЕПОРЪЧВАМЕ Пестеливата суперсила Сенчестият пазар Косовският възел на Балканите Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни Gudrun Krämer: Demokratie im Islam The Constitution of Liberty GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency Новое дворянство: Очерки истории ФСБ Hein G. Kiessling, ISI und R&AW Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“ "Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg? "Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen" "Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p. Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung. БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24

csr.office@yahoo.com	2009 Всички права запазени. Последна актуализация	16.07.2025