ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Европейци подготвят „превантивен удар“ срещу Русия, но само 11% от украинците подкрепят продължаване на войната

Симеон Николов, 03.12.2025

Съвсем очаквано промените, които европейската „Коалиция на желаещите“ внесе  в първоначалния съгласуван с Москва план на САЩ и премахването на 9 точки от него, се превърнаха в „препъни камък“ в преговорите на специалния пратеник  Стив Уиткоф и Джаред Кушнер в руската столица.Основните проблеми касаеха териториалните отстъпки, неутралитета на Украйна, следвоенните гаранции, включително разполагане на европейски сили на украинска територия и използване на блокираните руски активи.

След отхвърляне искането на Русия за изтегляне на украинските сили от Донецк, който все още се контролира от Киев, руският президент Путин ясно заяви, че ще завземе териториите в Донецк с военна сила, ако Киев не ги предаде. Междувременно европейските лидери  подготвяха нова ескалация. Нещо повече, очевидно беше съучастието на държави–членки на НАТО в операции на украинските въоръжени сили, какъвто беше случая с атаките с подводни дронове. Въпреки пораженията, нанасяни от руските въоръжени сили в региони като този на Покровск, украинсконто военно ръководство и съветниците му от НАТО настояха за разширяване на бойната зона. В Брюксел министрите на отбраната на ЕС обявиха нови планове за оръжия: до 40 милиарда евро за оръжия за Украйна през 2025 г.   Германия планира безвъзмездно предоставяне на оръжие на обща стойност 11,5 милиарда евро през следващата година. Предполага се, че между 10 и 15 процента от тази сума вероятно ще бъде директно присвоена  от украинската корупционната мрежа. Характерен момент бе, че САЩ не само демонстрираха несъгласието си с европейците, но дори не изпратиха държавния секретар Марко Рубио на срещата на външните министри на 3 декември, а насочиха усилията си към  укрепване доверието в преговорите си с Москва. Преговарящите от страна на САЩ и  Русия преследват далеч по–важни, стратегически цели, свързани със следвоенния ред в света, икономическото взаимноизгодно сътрудничество, както и баланса на силите с други водещи страни като Китай и нови израстващи фактори.

На фона на преговорните усилия за прекратяване на войната и опитите за тяхното блокиране, особено контрапродуктивно беше обявеното предложение от председателя на Военния комитет на НАТО, италианския адмирал Джузепе Каво Драгоне, НАТО да подготви и извърши „превантивен удар“  срещу Русия, при условие че се обоснове  като „отбранителна мярка“. Това допринесе за разсейване на всякакви съмнение относно подготовката за превантивна война срещу Русия.

Каква е ситуацията на фронта?

Според американски институти, които следят ежедневно военната обстановка в Украйна, единодушна е оценката за превес на силите на Русия в бойните действия. Руснаците постигат значителни бойни успехи,  падането на Покровск изглежда неизбежно, като се очертава подобна съдба и на съседния Мирноград. Някои източници съобщават, че Русия е завзела около 90 процента повече украинска територия през ноември, отколкото през октомври. Тревожна тенденция за Киев е, че руските формирования сега са насочени към инфраструктурата за борба с дронове, която Украйна е изградила по критични логистични маршрути. Руските военни настъпват усилено и отвоюват позиции в Запорожие и в посока Лиман.

Украинските дронове атакуват сенчестия флот на Русия, който  се е превърнал в ключов фактор за военновременната икономика на Кремъл. Този флот транспортира по-голямата част от руския петролен износ, което позволява на Москва да заобикаля западните санкции и да поддържа потока на приходите си. Ударите на Украйна вероятно предвещават нова и по-агресивна военноморска стратегия за Киев. Разполагането от Русия на бойния дрон „Геран-2“, оборудван с ракета „въздух-въздух“ Р-60, представлява нова заплаха за бойните самолети на Украйна. Седмица по–рано Украйна извърши удари на далечни разстояния срещу руски радарни обекти в Крим, отваряйки оперативни пространства за последващи атаки. Освен това Украйна упорито атакуваше руски рафинерии за въглеводороди и железопътни линии.

Сериозна слабост за украинските части на фронта е недостига на личен състав. Вследствие на това съпротивата на фронта се разпада. Последните обкръжения и руски атаки доведоха до масови жертви. Зеленски отдавна е предупреден да сключи мирно споразумение възможно най-бързо, защото нещата могат само да се влошат за Украйна. Дори бившият главнокомандващ Залужни се застъпва за това. Друг решаващ недостиг са доставките и финансирането, което би могло да се преодолее, ако Европа намери начин да използва замразените руски активи. Исканията на европейските страни от „Коалицията на желаещите“ Украйна да продължи да воюва при тези условия е напълно нереалистично и ще струва още хиляди украински живота. Европейската комисия изчислява, че Украйна ще се нуждае от 135 милиарда евро до края на 2027 г., ако войната продължи: 115 милиарда евро за военните, 50 милиарда евро за държавния бюджет и милиарди евро, предназначени за погасяване на заема от Г-7 от 2024 г. Още не се знае до каква степен ще бъде овладян и прекъснат корупционния скандал, който досега е поглъщал голяма част от отпусканата помощ.

Няколко кризи обхващат изтощена Украйна

Най–сериозната криза е нестабилността на фронтовата линия, недостига на личен състав и готовността му за водене на ефективни бойни действия.

Вследствие на целенасочените руски атаки по енергийни обекти и мрежи се разраства енергийна криза с редовни прекъсвания на електрозахранването, което предвещава тежък зимен период.

Финансирането на държавния бюджет през 2026 г е поставен под сериозен риск. Последната спасителна рамка е използването на замразените руски активи за Украйна, но това не е сигурно.

Корупционният скандал във вътрешния кръг на президента Зеленски изостри кризата на доверието както в страната, така и в чужбина

Общественото мнение в Украйна

Все повече гласове от военните и националистическите среди се застъпват за прекратяване на военните действия. Сред коментаторите все по–често се чуват  признания, че предложената сделка не е най-лошата от всички неблагоприятни варианти, пред които е изправена Украйна. Все пак  тя включва гаранции за сигурност на САЩ, а Европа предлага използване на  руски средства за възстановяване. Остава и перспективата за членство в ЕС. На 03. декември президентът Тръмп за пореден път предупреди, че украинските власти е трябвало да се съгласят на споразумение за уреждане на конфликта по–рано, а сега ситуацията в много отношения не се развива в тяхна полза. Според мнението на неговите двама пратеници Уиткоф и Къшнър Путин би искал да сложи край на войната.

По принцип в случай на война посредниците са тези, които трябва да направят необходимото за сближаване на позициите. Затова и те носят вина, че не успяват в това. В случая имаме и трети фактор – Европа, която всячески саботира мирния процес. Позоваването й  на принципа за териториална цялост и държавен суверенитет в Украйна, като същевременно в повечето случаи се потъпква същият този принцип, е просто лицемерие. Киев пък няма доверие на Москва, нито Кремъл иска да разчита на украински обещания. И тук е  значението на международното посредничество, съдействието и саботирането на усилията на тези, които не са за мир.

По–скоро положително засега се явява застъпничеството на влиятелни бизнес среди, които вече се срещат тайно за проучване на сделки за добив на редкоземни елементи и в енергетиката, което е добре известно и на европейски служители по сигурността.

Сегашното състояние на воюващите се характеризира с изтощение и прекратяването на огъня по тази причина, без солидни гаранции, би довело само до временно примирие, възстановяване на силите и  подновяване в бъдеще на бойните действия. Затова е необходимо преговорите да стъпят на здрава основа и солидни гаранции за двете страни. А тази причина би оправдала и по–дълги преговори, но със сигурен краен резултат.

Според социологическите проучвания, готовността за компромис непрекъснато се увеличава през последните месеци. Още през август 2025 г. над 80 процента от анкетираните са се обявили за търсене на компромис чрез преговори – и само 11 процента са се застъпили за продължаване на войната, докато всички територии бъдат освободени, но това се премълчаваше. Още по рано, в проучване, проведено от киевски институт в началото на 2025 г., 76,3% от украинците заявяват, че страната им се нуждае от мир. В проучване, проведено от Левада Център в Русия, 60% от населението също подкрепяло мирните преговори. По–стари проучвания на „Галъп“ от ноември 2024 г. показваха, че 52% от украинците биха предпочели по–бърз край на войната, докато 38% са искали да се бият до победа. Видно е, че спадът на тази готовност е от 38 на 11%. Да не говорим за „гласувалите с краката си“, които напуснаха Украйна. Макар и да няма статистически данни от последните месеци, след като избухна корупционния скандал, със сигурност  има сериозна промяна на горните показатели  срещу войната  и управлението на страната.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация