ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


БЮЛЕТИНИ 2018/19

 
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

 

Тероризмът с нова стратегия и амбиции да разширява териториите си

Симеон Николов, 06.05.2019

Разпространеният през последните дни на април видеозапис с лидера на ДАЕШ /”Ислямска държава”/ Абу Бакр ал–Багдади, който е първият след цели 5 години, откакто през 2014 г. в Мосул бе провъзгласен Халифата и събитията през последните месеци не само в Сирия, а и в много други точки по света, дават основание за някои сериозни изводи за бъдещета стратегия и тактики на организацията.

Но и преди да се появят последните послания на най–издирвания в света водач на терористите /с обявена от САЩ награда за залавянето му от 25 млн долара/, беше ясно поне за запознатите, че всяко твърдение за победа над ДАЕШ, само защото е загубила територията на халифата си в един географски район, граничи с наивност. Не само защото ДАЕШ е идеология, чиито семена бяха посяти в страни от няколко континента, включително и в Европа и има изградени структури в 17 държави, а защото от близо 2 години провежда целенасочени планови мероприятия за разсъсредоточаване на силите си, завладяване на нови райони, укрепване на влиянието и промяна на тактиката си. Защото и до последната битка за Багхоуз в Сирия, в близост до границата с Ирак, в края на март т.г. проличава, че е запазила разузнавателната си служба и информационно–пропагандните си структури, които имаха впечатляваща ефективност в периода на възхода на организацията преди няколко години. Не на последно място и затова, защото и след загубата на контролираните от нея територии и на част от складовете с въоръжение, премина към партизански форми на действие и продължи да провежда успешни атаки в самата Сирия. По–същественото обаче е, че въпреки загубата на някои основни източници на финансови доходи очевидно е запазила и финансов потенциал, измерван със стотици милиони долари. Само избягалите от последното сражение при Багхоуз са отнесли със себе си в съседен Ирак 200 млн долари, твърди разузнаването на САЩ.

Това, което обаче  по–рядко или въобще не се коментира, са връзките на ДАЕШ с разузнавателните служби на някои държави, които са ги използвали неведнъж за свои цели срещу скрита подкрепа и дори доставки на въоръжение, а някои съседни страни дори и осигурявайки скъпо медицинско възстановяване на бойците й. Затова много въпроси относно евентуално бъдещо подобно „сътрудничество” и нови цели остават открити. Един от тях е продължаващото с чужда помощ и напътствия прехвърляне на отряди на ДАЕШ от северните провинции на Афганистан в съседните държави в Централна Азия и в отговор на това повишаване на бойната готовност на руските военни бази в Таджикистан и Киргизстан.

Не е изненада, че новото видео с послания от Абу Бакр ал–Багдади взема за повод битката за последния бастион Багхоуз за да говори за „ден на възмездието”, който щял да дойде и че новоорганизираната „Ислямска държава” /ДАЕШ/  ще действа на по–широк фронт с радиус излизащ далеч извън границите на  Ирак и Сирия. Първо, както сигурно всеки вече е забелязал,  досега винаги, когато организацията е понасяла някъде поражения, е предприемала  удар другаде, за да демонстрира своята живучест и за да мобилизира привържениците си. Второ, защото излизането на по–широк периметър на действия го наблюдаваме всъщност от няколко години.

Появата на 18–минутното видео е по–скоро средство за категорично отхвърляне на митовете, че лидерът на ДАЕШ бил убит преди 2 години при руска военно–въздушна атака или ранен, или претърпял операция на лицето и т.н. Това бе особено важно след появилите се въпросителни при боевете за Багхоуз за неговата съдба и подновените предположения, дали не е изкуствено създаден от ЦРУ образ. Три източника обаче подкрепят едно от трите предположения за местонахождението на ал–Багдади– пустинните райони до Хомс /от Иракското разузнаване, Багдад и прокюрдският СДС/.

Фактът, че бяха преодоляни известни разногласия, които възникнаха между бойците на ДАЕШ в Сирия след последните поражения и въпреки това бяха активирани бойни операции от местно значение с нисък интензитет, може да се тълкува като сигнал, че лидерът продължава да налага волята си.

Същевременно разпросраненият видеозапис има същата роля, която изпълни и този от 2014 г., за утвърждаване ръководната роля на ал–Багдади и окуражаване на последователите му. Съвсем логично лидерът на ДАЕШ акцентира върху това, че поражението в Багхоуз не е краят на организацията, а само един нов етап в международен план за водене на една „изтощителна война”. Затова призовава привържениците си към отмъщение и посочва, че идеята на „Ислямска държава” продължава да живее в една друга, по–голяма форма.  

Според някои експерти по тероризъм, сигналът от това видео–послание е за една нова стратегия.          

Има основание за спор, дали ръководството на ДАЕШ ще остане централизирано, или то е било децентрализирано още в момента, когато се разбра, че не може да удържи халифата си. Призивът към привържениците за нанасяне на удари навсякъде и по собствено решение бе разпространен още през 2018 г. Организираното присъединяване на  групировки от различни страни и формирането на нова стратегия и тактики за бъдещи действия обаче, подсказва, че по–вероятно е да бъде запазена една „стратегическа шапка”. Във всеки случай, евентуалният разгром на такава организация би бил много по–труден  именно заради свободата на действние на структурите и силната идеологическа привързаност.   

 

Дадената клетва, която ал–Багдади споменава в записа, всъщност трябва да напомни за една дузина сродни организации, чиито лидери се заклеха във вярност на ДАЕШ и фактически управляват от негово име вилаети в различни райони на света, част от които се споменават в това видео: Ирак, Леванта, Хорасан, Западна Африка, Синай, Либия, Сомалия, Централна Африка, Йемен, Кавказ, Турция, Тунис.

Това е потвърждение на тезата, че страната не залага повече на халифат в Сирия, а  на едно международно присъствие, предвидливо подготвяно през последните 2–3 години и  атентати в една възможно по–голяма част от света.

Не е вярно и съобщението, че с падането на Багхоуз в Сирия е премахнат последния халифат на ДАЕШ. В Либия те контролираха немалка територия поне до широкомащабната операция на генерал Хафтар, когато дори си позволиха да нападнат войските му в тила.

Нищо ново няма в принципа на  избор на новите територии от ДАЕШ. Потвърждава се тезата, че тероризмът намира почва в страните с етническа и социална конфронтация. Според изследователска група от Ню– Йоркския Университет, активността на ДАЕШ е привлякла последователи не само от Конго и Уганда, но  и от Кения, Танзания, Руанда, Бурунди и Южен Судан. Конго се ползва например с името на нестабилна  и слаба държава, чието ръководство само частично  упражнява контрол върху територията. ДАЕШ не само участва в нападение на казарма /на 18.04.2019 г./, но и изпраща финансови средства и пропагандни материали ва джихадисти в Конго, наричан още „Централна Африканска провинция”, една от 35–те провинции на Халифата, от които само 18 бяха в Сирия и Ирак.

В Конго  ДАЕШ няма конкуренция с Ал Кайда, за разлика от Сомалия или Мали. Конкуренция има  в Афганистан, където ДАЕШ трябваше да отстоява позиции срещу талибаните в провинция Нангархар.

Не трябва да се подценява обаче факта, че разширяването на ДАЕШ в Африка се извършва в тези провалени държави, които се превръщат в първоизточник на масовата миграция към Европейския континент. А това ни отвежда към основополагащи документи на терористичната организация за предизвикване на дестабилизация в европейските страни и изграждане на първите халифати в тях със срок до 2021 година, който на този етап се оказа неизпълним, но пък съвпада с прогнозата на ЦРУ на САЩ от 2008 г. за граждански сблъсъци между мигранти и местно европейско население в големите градове. Двете паралелни тенденци– радикализиране на политическия ислям  и нарастване на десния ектремизъм срещу мюсюлманите от Европа до Нова Зеландия работи в интерес на концепцията на днешния ислямистки тероризъм. В етап, в който светът силно навлиза в ожесточена стратегическа конкуренция, ДАЕШ посяга към инструменти за въздействие върху геополитически процеси. Опитът е обречен и се свежда до трансформация на терористични организация от една в друга, но никога до постигане на крайната им цел. При условие обаче, че цивилизованият свят в този си етап на коренни промени съумее да се защити.

Относително нов или поне рядко срещан момент е съвместното участие на две организации – местни такива в страната и бойци от ДАЕШ с боен опит от Сирия и Ирак в провеждането на терористични нападения. Такъв бе случаят със серията от атентати в Шри Ланка, независимо, че мюсюлманското  население там е само 10%.  Местната организация бе Нешънъл Таухид Джамаат, отчасти може да се говори и за Джаматей Милату Ибрахим, но мащабът, оранизацията, координацита, изборът на цели и ефектът илюстрират почерка на опитната ДАЕШ, която в крайна сметка пое и отговорността.  По характер атентатите в Шри Ланка бяха на религиозна основа, което е определяща засилваща се тенденция, но в комбинация на целите – църкви и хотели, преследваният ефект отново е в познатото предизвикване на реакция в целия свят – жертвите бяха граждани от 10 държави– американци, датчани, китайци, британци, белгийци, португалци, турци и холандци. Таухид Джамаат с подкрепата на ДАЕШ планира и втора вълна от атентати по време на погребенията на жертвите. Това е стара тактика, показваща опит на хора от близкото минало, за която българските министри, които групово се изсипаха в Сарафово по повод атентата, разбраха от българските експерти едва след това за вероятния риск.  

В средите на органите за сигурност с основание се очаква спирала от нови атентати, ако се окаже, че причината в Шри Ланка е била отмъщение за дясноекстремисткия атентат срещу мюсюлмани в Нова Зеландия, послужил като искра за радикализиране на ислямския фактор. По всичко изглежда, че по–съществено е преориентиране на стратегията, а не отмъщението.  

В глобален план обаче, броят на терористичните атаки  през 2018 г. е намалял с 33%, което трябва да се вземе предвид при  евентуално нарастване на нови такива. Не така стои въпросът в Афганистан например, където увеличаването на терористичните атаки е с една трета, а броят на убитите с 80%.

 Европа както винаги се бави с решенията си за съдбата на  нейните граждани, присъединили се към ДАЕШ и тъй като те се вземат на национално ниво, засега преобладава отказ от приемането им обратно. Единствено Франция прехвърли 12 известни терористи в Ирак, но в Сирия остават задържани още 700 френски граждани, свързани с ДАЕШ. Берлин отказа на 90 германски джихадисти да ги приеме. Неоснователно обаче, Европа отхвърля предложението на сирийските кюрди за международен трибунал срещу джихадистите, извършили военни престъпления. А в лагерите в Сирия пребивават към 70 000, докато в затвори има над 1000 особено опасни терористи, някои от които вече се опитаха да избягат . Кюрдите обаче скоро няма да са в състояние да ги охраняват, за което и САЩ предупредиха европейските страни, че те могат да тръгнат през Турция за Европа.  При тази ситуация от Ирак дойде предложението да приеме всеки терорист от ДАЕШ срещу 2 млн долара. Само за 1000 бойци това би означавало 2 млрд долара. В преговори със САЩ Ирак вероятно ще постави условие и за отмяна на санкциите срещу Иран, което обаче няма как да се случи. Ирак ще приеме обаче обратно 31 000 свои граждани от лагерите в Сирия, които не са участвали пряко във военни престъпления. Много погрешно е да се правят оценки за пораженчески настроения. Дори и жените, с които е разговаряно в лагерите и все повече от които през последните години са имали пряко участие в боевете, демонстрират увереност и голяма доза фанатизъм, заявявайки: «Ние носим Ислямска държава в сърцата си!» Показателен е примерът с взривилата се заедно с детето си съпруга на тероририст от сестринска на ДАЕШ организация в Шри Ланка по време на разследването на серията атентати

Специално внимание трябва да се обърне на присъствието на името на Турция в обръщението на ал–Багдади в последния видеопазис, защото официално се признава наличието на структури на ДАЕШ в съседна и важна за нас страна. Впрочем за спящи клетки във всички провинции на страната се говореше в доклад на турската полиция още преди година и половина. Днес проучванията в лагерите в Сирия със задържани джихадисти и технитие семейства, извършвани от германски и френски авторитетни издания и от кюрдската информационна агенция ANF показват, че повечето бивши бойци искат да отидат именно в Турция и там да устроят живота си. Източниците отбелязват, че „в Турция ги очаква една добре функционираща мрежа от привърженици на ДАЕШ”.   Дори и да влязат в затвора, ще останат там най–много 6 месеца, докато в Ирак могат да получат и смъртна присъда.

Докато в периода, когато десетки хиляди привърженици на ДАЕШ от цял свят бяха пропускани от  турските власти към Сирия, западноевропейските страни си затваряха очите, днес те дават гласност на  сведения и доказателства, потвърждаващи истинността на много факти, които тогава не искаха да чуят. Игнорираха ги, въпреки че съвсем не е изключено турското разузнаване да е прехвърляло джихадисти и посока Европа. Паспортите събрани от кюрдските органи за сигурност на терористи от 21 държави, които паказаха от германската Шпигел ТВ с червени печати за влизане, но без зелени печати за излизане от Турция, многобройните влизания и излизания на отделни лица от десетки западни страни, свидетелски показания за  споразумения между Турция и ДАЕШ, факти по освобождаването на 49–те заложници от турското консулство в Мосул, три дни след което започват доставките от въоръжение за терористите, опитващи се да превземат кюрдския град Кобане, извеждане на бойци от организацията в Турция с цел провеждане на военна подготовка, настаняване на ръководни кадри в турски болници, връзките на турската разузнавателна служба МИТ с терористични структури, за които писахме и ние в България при подготовката на наемната армия за операция „Маслинова клонка” и др. говорят за едно много тежко наследство, което едва ли е преодоляно, въпреки декларираната днес от Турция борба срещу джихадистите.   

Халифатът в две близкоизточни страни може и да е победен, но не и ДАЕШ. Опасността остава. Както и най–вредният способ да се управляват хората, като се управляват страховете им. Новата стратегия  на ДАЕШ няма да е изненада, ако разчитаме правилно тенденциите, които чертаят фанатиците, ако не ги подценяваме и се опираме на  опита, натрупан от противопоставянето с тях

 

 

 CSR в ТВ – и радио –предавания

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИН 2018

Сигурност и отбрана

Бюлетини: 

1  2  3  4

 

 

БЮЛЕТИН 2009

технологии, въоръжение, наука

Последен брой  2009      

Предишни бюлетини 

1  2  3  4


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  14.05.2019